Определение № 596 от 06.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Шумен, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500319 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД ,действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт А. Г. срещу разпореждане №1806/7.05.2026г. по гр.д.№732/2026г. по описа на НПРС ,с което съдът не е допуснал за съвместно разглеждане по настоящето производство предявения от ответника „Изи Финанс“ ЕООД по предявения срещу него от ищеца Т. Ю. С. от гр. Нови пазар, насрещен иск по чл. 45 ЗЗД и е върнал исковата молба.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения и моли съдът да го отмени и вместо това да върне делото на НПРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№732/2026г. по описа на НПРС е образувано по депозирана искова молба от ищеца Т. Ю. С. от гр. Нови пазар, срещу ответника „Изи Финанс“ ЕООД, гр. София за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит Стандарт №.../28.11.2025 г. Предявен е иск с правно основание по чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК, с цена на иска от 465,25 €

По делото е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Финанс“ ЕООД по предявения срещу него от ищеца Т. Ю. С. от гр. Нови пазар. С писмения отговор се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Заедно с него е предявен и насрещен осъдителен иск спрямо първоначалния ищец по делото. Ответникът, насрещен ищец е 1 посочил, че искът му е с правно основание чл.3 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. и претендира заплащане на 270,98 €, от които 245,42 € адвокатско възнаграждение и 25,53 € разноски за държавна такса по първоначалния иск, изразяващи се във вреди настъпили вследствие на злоупотреба с право на иск.

За да прекрати производството по делото като недопустимо НПРС е приел , че съгласно посоченото в насрещния иск, вредите които се претендират от ответника, са от бъдещо несигурно събитие, каквото представлява посоченото в т. 3 основание, че те ще бъдат, в резултат на уважаване на исковата молба по гр.д. № 732/2026 г. на НПРС и ответника ще бъде осъден да заплати разноските на пълномощника на ищеца. По този начин се претендират вреди, които биха настъпили по настоящето дело, ако бъде уважен иска на ищеца. Иск за подобни вреди е недопустим, а изложеното в обстоятелствената част следва да се разглежда като възражение относно разноските. На следващо място, нормата на чл. 3 ГПК представлява общо начало на гражданския процес, същата няма материалноправен характер, поради което и не може да обоснове исковата претенция по насрещния иск. Самата разпоредба на чл. 3 ГПК е проекция на конституционно гарантираната забрана за злоупотреба с права по чл. 57, ал. 2 КРБ. Предявявайки подобен насрещен иск, може да се твърди в тежест на ответника, че същия злоупотребява с процесуалните си права ,нарушавайки чл.3 ГПК.

В случая вредите ,които се претендират от „Изи Финанс“ ЕООД представляват евентуални разноски по настоящото дело по първоначалния иск ,които дружеството ще е осъдено да заплати на ищеца при уважаване на предявеният от него иск.

Отговорността за разноските в даден съдебен процес се решава в самия процес, като и в тази си част спорът не може да бъде пререшаван от страните, участващи в същото производство. При влязло в сила съдебно решение с което е разпределена отговорността за разноските по делото съобразно изхода от спора е налице СПН и относно присъдените разноски и това решение на осн.чл.297 от ГПК е задължително за съда , който го е постановил и за всички съдилища ,учреждения и общини в РБ. На осн.чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни за същото искане и на същото основание. Следователно постановеното решение обвързва както съда така и страните по него и въпросът относно разрешената с решението отговорност за разноските между страните не може да се пререшава от тях и да е предмет на друго дело за претърпени вреди, каквито се претендират с настоящия насрещен иск. Всички възражения относно претендираните от ищеца разноски по делото, вкл. и за злоупотреба с право на иск следва да се направят и изчерпят по първоначалния предявен от ищеца иск и те не могат да са предмет на отделна самостоятелна претенция . Ако искът на ищеца не бъде уважен и съдът не му присъди разноски ,тогава насрещния иск също ще е без правен интерес и ще е недопустим. Цитираната от жалбоподателя в частната му жалба съдебна практика на ВКС не е по идентичен казус като настоящия.

Ето защо обжалваното определение на НПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди ,като депозираната срещу него частна жалба е неоснователна и следва да се 2 остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД ,действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт А. Г. срещу разпореждане №1806/7.05.2026г. по гр.д.

№732/2026г. по описа на НПРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3