Решение № 16565 от 09.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16565 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110129635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Застрахователно дружество Армеец“ АД е предявило срещу Столична община искове по чл.410, ал.2, т.2 КЗ за сумата от 722,17 лева – вземане за невъзстановена сума по изплатено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Б.“ с рег. № * КХ, причинени при пътнотранспортно произшествие на 04.02.2019г. в гр. София, на ул. „Суходолска“ в посока на движението от ул. „Ал. Стамболийски“ към ул. „Околовръстен път“ поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва от 27.11.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и за сумата от 234,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.11.2020г. – 27.11.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64881/2023г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът съобразно поправена искова молба, представена с молба от 05.08.2024г., твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил, обект на сключен с него договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП вследствие на попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на улица в гр. София. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения. Бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Навежда възражение за недопустимост на исковите претенции, доколкото липсвало идентитет на същите между проведеното заповедно производство и настоящото исково такова. В тази връзка посочва, че в издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е посочено, че вземането представлява невъзстановена сума по изплатено застрахователно обезщетение за щети върху л. а. марка „Б“ с рег. № *КX, а в исковата молба се претендирало вземане по изплатено застрахователно обезщетение за щети върху л. а. марка „Б“ с рег. № *КX. По същество възразява, че застрахователното обезщетение е изплатено без правно основание, защото при настъпване на застрахователното събитие не бил представен валиден документ за управление на МПС (СУМПС).

1

Позовава се на нормата на чл.161 ЗДвП, съгласно която СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в предвидените в същата норма случаи. Посочва, че САЩ е страна, която не е страна по Виенската конвенция от 1968г., поради което водачът на автомобила следвало да представи СУМПС с легализиран превод на български език или международно свидетелство, което отговаря на Женевската конвенция. В случая водачът представил СУМПС, издадено от САЩ, като липсвал превод на свидетелството, като същото следвало да бъде със заверка апостил, което изискване не било налице и поради това свидетелството било невалидно. Възразява, че не било доказано, че причина за пътнотранспорното произшествие е наличието на твърдяната несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно. Позовава се и на изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По възражението за недопустимост на исковете : Съдът намира това възражение за неоснователно. Действително в срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена искова молба за вземания, които не съответстват на вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64881/2023г. на СРС, 64 – ти състав, но след указания на съда е подадена нова искова молба, представена с молба от 05.08.2024г., за вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64881/2023г. на СРС, 64 – ти състав. Нередовните процесуални действия се считат за редовно извършени към датата на извършването им, след като указаната нередовност е отстранена в указания от съда срок съгласно чл.101, ал.2 ГПК. При това по арг. на чл.101, ал.2 ГПК, след като констатираното от съда несъответствие между вземанията, за които се отнася първоначалната искова молба, и вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, е отстранено в указан от съда срок в изпълнение на служебните задължения на съда да следи за надлежното извършване на процесуални действия от страните (чл.101, ал.1 ГПК), следва, че исковата молба (поправена, подадена с молба от 05.08.2024г.) следва да се приеме за подадена в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени вследствие на попадане на процесния автомобил в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, което се стопанисва от ответника, както и че настъпилото събитие е покрит риск по застраховка по имуществено застраховане, сключена при ищеца, вкл. и че застрахованият разполага с валидно за територията на Република България свидетелство за управление на МПС, както и действителният размер на вредите вследствие на твърдяното събитие, а по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – и че ответникът преди завеждане на делото е получил покана за плащане на процесното вземане.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 04.02.2019г. в гр. София водачът на л.а. „Б.Д“ с рег. № * КХ се е движел по ул. „Суходолска“ с посока на движението от ул. „Ал. Стамболийски“ към „Околвръстен път“. Движението се е осъществявало в светлата половина на денонощието (около 17:15 часа) и в условията на мокра асфалтова настилка. Достигайки на около 200 м преди ул. „Струбела“ , по време на движение водачът на автомобила преминал през несигнализирана и необезопасена дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на което автомобилът бил увреден.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид приетия като доказателство по делото протокол за ПТП с материални щети № 1724618 – л.45 от делото (чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.), изготвен след посещение на полицейски орган. Макар този документ да не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на събитието, доколкото събитието не е пряко възприето от полицейския орган, то с обвързваща съда доказателствена сила се ползват непосредствено възприети от полицейския орган и отразени в протокола обстоятелства, като такива са видимите щети върху процесния автомобил и наличието на неравност на пътното платно на посоченото в протокола място (арг. чл.179, ал.1 ГПК). Настъпването на произшествието при описания механизъм се подкрепя и от заключението по съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда и съгласно което увреждането по процесния автомобил от техническа гледна точка отговаря да е получено при твърдените обстоятелства.

2

Не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на процесното събитие л.а. „Б.Д“ с рег. № * КХ е бил предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, обективиран в комбинирана застрахователна полица (каско и злополуки) № ********** (л.44 от делото).

Не се спори по делото, а и от приетите доказателства се установява, че по повод процесното събитие при ищеца е била заведена щета № 10019030102953, по която е заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите върху автомобила в размер на 660,17 лева и 52 лева – за ползване на услуга пътна помощ.

От приетото от фактическа страна се установява, че пътноранспортното произшествие е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно найкратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ) застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите - чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Обемът на отговорността включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). В случая ответникът отговаря и за направените разходи за репатриране на автомобила поради невъзможността след събитието същият да се придвижва на собствен ход, защото тези разходи са в причинна връзка с увреждането на автомобила и дължимостта им на застрахования е уговорено в договора за застраховка „каско“ (раздел XIV, т.70).