Решение № 74 от 21.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Русе, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520105467 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Постъпила е искова молба от П. И. П. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която се твърди, че на 28.09.2009г. по ч.гр.д № *** от 2010г. по описа на Районен съд - Русе и въз основа на Заповед за изпълнение от 21.09.2010г., срещу ищеца и в полза на „Юробанк България“ АД е издаден изпълнителен лист за сумите: 15 032,74лв. главница, 1391,28лв. лихви (договорна и наказателна), законна лихва върху главницата от 17.09.2010г. и разноски в общ размер на 1022,66лв. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, първоначалният кредитор образувал изпълнително дело с № *** от 2010г. по описа на ЧСИ И.Х.И.. Твърди се, че по това изпълнително дело, на 02.04.2014г. е извършено последното изпълнително действие, а самото изпълнително производство било прекратено с постановление от 13.11.2020г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С договор за цесия от 18.01.2016г., процесното вземане било прехвърлено от „Юробанк България“ АД на настоящия ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

След повече от 11 години пълно процесуално бездействие от страна на кредитора, на 26.03.2025г. той депозирал молба за образуване на ново 1 изпълнително дело и такова било образувано с № ***. Ищецът счита, че процесното вземане е погасено по давност и за кредитора не съществува право да се удовлетвори принудително за същото.

С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че П. И. П. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите: 15032,74 лв. главница; 1307,74 лв. договорна лихва; 83,54 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва от 17.09.2010 г. и направените разноски по заповедта в размер на 1022.66лв., за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело с № *** по описа на ЧСИ И.Х.И.. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за неоснователност на предявеният иск, като се оспорва, че е изтекла погасителна давност за процесното вземане, без да сочи конкретни действия, които да твърди, че са спирали или прекъсвали същата. Моли се да бъде отхвърлен предявения иск, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищцовата страна.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В полза на „Юробанк България“ АД по ч.гр.д.№***/2010г. по описа на Районен съд – Русе, на 28.09.2010г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца П. И. П. за сумите: 15032,74 лв. главница по договор за потребителски кредит;

1307,74 лв. договорна лихва за периода 10.12.2009г. до 13.09.2010г.; 83,54 лв. наказателна лихва за периода 10.12.2009г. до 13.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.09.2010 г. и направените разноски по делото в размер на 1022.66лв.

По молба на кредитора от 21.12.2010г. е образувано изпълнително дело №***/2010г. по описа на ЧСИ И.Х.И. и са предприети действия по изпълнение, включително са изпратени и множество запорни съобщения до банки и други трети задължени лица.

С договор за цесия от 18.01.2016г., кредиторът „Юробанк България“ АД е прехвърлил вземането си по горепосочения изпълнителен лист на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което обстоятелство е изпратено уведомление до длъжника и ищец в настоящото производство.

Дружеството е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

2

Видно от приложеното заверено копие от изп. дело №***/2010г. по описа на ЧСИ И.Х.И., последното действие по изпълнението, което се установява да е предприето, е изпратена призовка за принудително действие до длъжника с насрочен опис на движими вещи в дома му от 02.04.2014г., връчена на следващия ден. На 23.04.2014г. е последното поискано от взискателя изпълнително действие – да бъде извършен опис на движими имущество на длъжника. Последващите тези действия документи, приложени в изпълнителното дело касаят извършената цесия на вземането и уведомяването за нея на съдебния изпълнител. Последният с постановление от 13.11.2020г. на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК е прекратил изпълнителното производство, тъй като от страна на взискателя не са предприети действия за принудително удовлетворяване на вземането му в срок продължил повече от две години.

По молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело срещу ищеца - №*** по описа на ЧСИ И.Х.И., по което от него е претендирано плащане на посочените по-горе суми, както и допълнителни такива за изтекли лихви и направени разноски по изпълнението.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - да оспори вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Т.е. предмет на установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз основа на което е предприето изпълнение. Според чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Доказателствената тежест за настъпване на факти, които да предпоставят наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на оспорващия изпълнението.

В конкретният случай, ищецът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност. Към датата на която е образувано висящото в момента изпълнително производство (през 2025г.), безспорно е изтекъл срок надвишаващ пет годишната давност за процесното вземане, в който срок не са 3 настъпили факти водещи до спиране или прекъсване на общата пет годишна давност. За да не е изтекъл давностния срок за изминалия период от време, то следва същият да е спиран и/или прекъсван на някои от възможните основания за това. Такова безспорно е образуването на изпълнително производство за събиране на вземането и предприемането на изпълнителни действия по него. Ответникът е направил възражение за спиране и прекъсване на давностния срок за процесното вземане, но не е посочил и представил доказателства за това, въпреки дадените указания и възможност за това от съда в настоящото производство. От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че последното действие, което е прекъснало давността за процесното вземане е през 2014г. и до образуване на второто изпълнително дело през 2025г. са изтекли повече от пет години.

Липсата на доказателства (включително и на твърдения) за образувано друго изпълнително производство преди висящото и за конкретно предприети действия, които да водят до спиране и прекъсване на давността за процесното вземане, дава основание да бъде направен единствения възможен извод, че към датата на образуване на второто изпълнително дело на ЧСИ И.Х.И. през 2025г., процесното вземане е погасено по давност. Още повече, че в случая възраженията направени в срока по чл. 131 ГПК са общи и принципни, без да се излагат конкретни факти за осъществени действия, водещи до спиране или прекъсване на давността за процесното вземане след посочената от ищеца дата на последно изпълнително действие, прекъсващо давността през 2014г.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за образуване на настоящото производство в размер на 700,97лв. заплатена държавна такса.

Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, процесуалният представител е оказал безплатна правна услуга на роднина, близък или друг юрист. Налице са предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на 4 насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на ищеца. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Съдът в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА не е обвързан от присъждане на поисканото от адвоката възнаграждение или пък с размера, на същото, определен по реда на Наредба №1/2004г. на ВАС, а следва да съобрази правната и фактическа сложност на делото и да овъзмезди справедливо адвоката за положения от него труд, без това да засяга неоправдано интереса на другата страна, която ще бъде осъдена да заплати разноските на адвоката, в който е смисъл е утвърдената съдебна практика, включително и на СЕС. В случая съдът съобразявайки горните обстоятелства определя като справедливо адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца – адв. С. Р. в размер на 1200евро, а не претендираното от него в списъка по чл. 80 ГПК в размер на 2132 евро.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е П. И. П. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *****, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бизнес Парк-София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от управителя Тихомир И. Вълчев сумите: 15032,74 лв. главница по договор за потребителски кредит; 1307,74 лв. договорна лихва за периода 10.12.2009г. до 13.09.2010г.; 83,54 лв. наказателна лихва за периода 10.12.2009г. до 13.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.09.2010г.

1022.66лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.09.2010г. по ч.гр.д. № ***/2010г. по описа на Районен съд - Русе и за принудителното събиране на които има образувано изп.д. №*** по описа на ЧСИ И.Х.И., поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бизнес Парк-София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от управителя Тихомир Вълчев да заплати н а П. И. П.

ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *****, сумата от 358,40 евро (700,97лв.) разноски за настоящото производство.

5

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бизнес Парк-София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от управителя Тихомир Вълчев да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат С. Ю. Р., вписан в Адвокатска колегия – Варна с личен №*** с адрес гр. Русе, ул. „Пирот“ №13, офис№6 сумата от 1200 евро (2347 лева) адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6