Акт от 19.12.2019, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- 1500/2019
- Подписан
- 19.12.2019
- В сила
- 03.07.2020
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 529 19.12.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА секретар Даринка Д. прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1500 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от С.Г.С. и М.Т. М.С., с която са предявени обективно съединени искове срещу Г.И.И. за заплащане на сумата 630,80 лв. обезщетение за имуществени вреди – разлика между стойността на ремонтните работи за отстраняване повреди по лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№РР 5686 ВК, заплатена от ищците и изплатеното от застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“АД застрахователно обезщетение, както и на сумата 3000 лв., представляващи болки, страдания, неблагоприятни психически изживявания, претърпени от пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на двете суми. Твърдят, че на 25.01.2019 г. е настъпило ПТП между лекия автомобил, управляван от първия ищец и този, управляван от ответника, че в първия автомобил се е возила и втората ищца, че за това ПТП страните попълнили двустранен констативен протокол по образец на „ДЗИ-Общо застраховане“, че в този протокол ответникът отбелязал, че той е виновен за пътния инцидент, че лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№***е имал увреждания, които са били ремонтирани в автосервиз, за което е била издадена фактура за сумата 1030,80 лв. и стойността е била платена от ищците, че по заведената щета застрахователя изплатил сумата 500 лв. Също така сочат, че втората ищца е станала напрегната и неспокойна след инцидента, загубила апетит и спряла да се храни, избягвала да пътува с автомобил, потърсила медицинска помощ от психиатър, който й предписал медикаменти. Иска и присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на ищците счита, че така предявеният иск е основателен и доказан. Според него вещото лице е съобразило в своето заключение коефициента, с който се коригира цената на авточастите, поради което съдът следва да приеме цената, посочена в това заключение като цена на щетата за ищците. Съответно счита, че съдът следва да вземе предвид и заключението по съдебно-медицинската експертиза, в което е посочено, че ищцата е получила „реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията“, което е било независимо от предхождащото „рецидивиращо депресивно разстройство“, а генезиса му е бил в преживяното изключително стресогенно житейско събитие – претърпяното ПТП. Съответно счита, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността за непозволено увреждане.
Ответникът счита исковете за неоснователни.
Признава, че на 25.01.2019 г. е бил участник в ПТП, че той е причинил същото, както и че автомобилът на ищеца е получил увреждания по задната лява врата, прага и калника, че са попълнили двустранен протокол и той е признал вината си в него. Твърди, че е оказал съдействие на ищците относно процедурата пред застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, че е предложил да ползват друг автосервиз, който предлагал по-ниска цена. Счита, че действителният размер на вредите е по-нисък от платената от ищците сума, както и че ПТП-то не е причинило сочените от втората ищца неимуществени щети.
Процесуалният представител на ответника счита исковете за недоказани, тъй като не е доказана нито една от предпоставките за възникване на отговорност за непозволено увреждане. Сочи, че съдебно-медицинската експертиза е непълна и неточна и същата се основава на несъществуващи данни и неверни твърдения. Обръща внимание, че ищцата е посетила лекар 2 месеца след инцидента, поради което не може да се установи дали е имало остра стресова реакция, както и че по делото е установено, че ищцата страда от хронично хипертонично заболяване, а безсънието е симптом на това заболяване, като освен това сочи, че по делото не е установено ищцата да е спряла да ходи на работа в дните и месеците след инцидента.
С определение от 19.09.2019 г. „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД е конституирано като трето лице-помагач по делото.
В своето становище „ДЗИ –Общо застраховане“ЕАД счита исковете за недоказани. По отношение на имуществените вреди, причинени от ПТП-то сочи, че дружеството е изплатило сумата 516,70 лв. Счита, че няма пряка причинно – следствена връзка между ПТП-то и посочените в исковата молба болки, страдания, неблагоприятни психически изживявания. Сочи, че няма данни за оказвана първа помощ след инцидента, както и за прегледи, изследвания и лечение. В условията на евентуалност счита размера на иска за завишен.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не се спори между страните по делото, че са участвали в ПТП на 25.01.2019 г. около 07,40 часа на кръстовището на републикански път Русе – Врана и републикански път Разград – Исперих, като ищецът С. е управлявал МПС „Пежо 307“ с рег.№РР 5686 ВК, собственост на двамата ищци в режим на съпружеска имуществена общност /сключили са граждански брак на 19.04.2001 г., респ. автомобилът е закупен на 16.05.2006 г./, а ответникът е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№РР 6841 АК.
За
ПТП-то от 25.01.2010 г. между страните е съставен двустранен констативен протокол. В протокола са записани горепосочените участници в ПТП-то и е отбелязано, че същото е осъществено при тръгване, на кръстовище, при завиване на ляво, идващо от дясно и при неспазване на знак за предимство. Също така страните са посочили, че удара на автомобила на ищеца е в зоната на лявата задна врата, а видимите щети са освен лявата задна врата – прага и калника, както и че виновен за настъпилото ПТП е ответника.
Според обясненията на ответника непосредствено след ПТП-то ищцата съобщила за същото на тел.112, но дошлите полицейски служители обяснили, че ПТП-то е леко, поради което трябва да попълнят двустранен протокол и с него да отидат при застрахователя. След попълването на протокола ответникът завел ищците до офиса на застрахователното дружество. След това ищецът разговарял с ответника и му казал, че ремонта на автомобила ще бъде скъп.
Според показанията, депозирани от свидетелката К. Т., майка на ищцата, непосредствено след инцидента дъщеря й се обадила по телефона и казала, че някой „ги блъснал“, но те били добре. По-късно през деня, отново по телефона споделила със свидетелката, че всичко минало, но вечерта, след като се прибрала у дома си, продължавала да говори за инцидента.
Споделила, че на кръстовището се обърнала наляво, видяла приближаващия се автомобил и дори предупредила ищеца, че ще ги блъснат. Разказвала, че не помнела как излязла от автомобила. Това го повтаряла всеки ден и изпитвала страх да се вози в лек автомобил. Когато приближавал друг автомобил изпитвала страх, изисквала на висок глас от съпруга си да внимава или се хващала за седалката на колата и ревяла. Тъй като това продължило доста време, ищцата посетила психиатъра д-р С.К.. Според показанията на тази свидетелка при първото посещение на ищцата в нейния кабинет през м.март 2019 г. същата имала оплаквания за тревожност, раздразнителност, безсилие, нарушен сън, апетит във връзка с нещо, което е преживяла, като конкретно посочила транспортно произшествие. Назначено й било лечение с медикаменти и антидепресант. Преди това за периода 2010 – 2019 г. ищцата не била посещавала кабинета на свидетелката като пациент.
Към датата на ПТП-то автомобилът на ответника е имал застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД.
В опис-заключение по щета №43080311900083/25.01.2019 г. „ДЗИ-Общо застраховане“ е посочило, че задната врата – лява е за подмяна заедно с лайсна задна врата – лява, панел – задна лява е със средна деформация, а праг ляв е с тежка деформация, както и че четирите детайла трябва и да се боядисат с основен цвят боя. Съответно по щета №43080311900083 е съставен ликвидационен акт /л.77/, в който е определено обезщетение в размер на 516,70 лв. За да стигнат до тази суми служителите на застрахователя в калкулация по претенция /л.78/ са посочили, че подмяната на детайли и материали е на стойност 94,90 л., монтажа и демонтажа са отнели 5 часа по 8,00 лв. на час – 40 лв., съответно за ремонта – 13,70 часа по 8,00 лв. – 109,60 лв., а труда и материалите за боядисване са в размер на 272,20 лв. В същия документ е посочено, че подменените детайли са задна врата лява и лайсна задна врата – лява.
В издадената проформа фактура от „Барни Ауто“ЕООД за ремонт на автомобил „Пежо 307“ с рег.№***е посочена цена от 1030,80 лв./л.12/. В работната карта са посочени 606,00 лв. за материали и 424,80 лв. за труд /л.13/, а в издадената фактура – 859,00 лв. като данъчна основа и 171,80 лв. ДДС. По делото е представен и фискален бон /л.15/ за платената сума.
По отношение на размера на определената за изплащане от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД сума е образувана проверка по инициатива на първия ищец и същата не е довела до промяна в размера на обезщетението.
По делото са представени рецепти на ищцата М.Т. за лекарства, изписани й от д-р К.
/л.18/. Същата лекарка е попълнила и документ за направения от нея консулт, в който е посочила като диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство. По делото са представени и фискални бонове за закупени лекарства. Представените по делото амбулаторни листи от досието на ищцата Т., които се отнасят за периода 15.12.2009 г. - 05.07.2019 г. са предмет на изследване от назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза. За периода 25.01.2019 г. – април 2019 г. не е регистрирано участие на ищцата Стоянова в ПТП, според представената справка от ОД на МВР Разград /л.80/.
Според заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза има различия между описа на щетите в двустранния констативен протокол и тези в опис-заключението и в работната карта на автосервиза в една позиция и в степента на увреждане на две позиции.
Записаната в работната карта „вежда задна, лява“ е неделима част от калника, в същата обаче не е записана „лайсна, задна, лява врата“. Според заключението стойността на средните пазарни цени за възстановяване на автомобила в състоянието преди ПТП е 1138,47 лв., ако се подменя и ремонтира по начина, по който е посочено в описа на „Барни Ауто“ЕООД и 1034,20 лв., ако се подменя и ремонтира по начина, който е посочен в описа на ДЗИ. Според вещото лице цената на веждата е коригирана с коефициент, определен в зависимост от датата на производство. В отговор на въпросите, зададени му в о.с.з., вещото лице е пояснило, че ако оценката на щетите се направи въз основа на „Методика за уреждане на претенции за обезщетения за вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“, тази оценка ще е много по-висока от посочената в заключението. По отношение на оценката на застрахователната компания, в нея били използвани цени на употребявани авточасти, а не каталожни цени, коригирани според възрастта на автомобила.
Според заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза при освидетелстваната след преживяното стресогенно събитие /ПТП/ са се интензифицирали симптоми на тревожност и безпокойство, които са в рамките на т.нар. Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, които са възникнали на терена на предшестващо страдание, а именно Рецидивиращо депресивно разстройство, за което има данни в медицинската документация по делото.
Реакциите на тежък стрес и разстройства в адаптацията включват разстройства, които възникват след преживяване на изключително стресогенно житейско събитие или при значима житейска промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства.Това събитие, респ. тези обстоятелства, са първостепенен причинен и с най-голяма тежест фактор, но съществена е и индивидуалната уязвимост.
Според заключението тези разстройства представляват неадаптивен отговор, пречат на механизмите за справяне и водят до нарушение на социалното функциониране.