Определение № 5311 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1866/2026
- Вид
- Определение № 5311
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, Ралица Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5311 гр. Варна, 22.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100501866 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 57618/17.07.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена о т ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 6 7 А , срещу Решение № 2538/ 23.06.2026г., постановено по гр.д. 11631 / 2025г. по описа на РС – Варна, 21 –ви състав, с което е отхвърлен предявеният от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, срещу Т. Х. К., ЕГН **********, с адрес в град *********, иск по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 500 от КЗ, с който се иска в отношенията между страните да бъде прието за установено, че ответникът Т. Х. К., ЕГН **********, дължи на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, сумата в размер от 4485.60 евро /четири хиляди четиристотин осемдесет и пет евро и шестдесет цента/, представляваща стойност на изплатено от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на „PPHU PESTANPOL SP. J“, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане по задна лява врата, задна лява колона, светлоотразителна лента по ремарке марка **********, собственост на „PPHU PESTANPOL SP. J“, във връзка с настъпило на 05.07.2022г. ПТП, по вина на Т. Х. К., който управлявал влекач марка ********** ТС, след употреба на алкохол над допустимата норма по закон, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.08.2025г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед № 377 от 25.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 924/2025г. по описа на РС-Пещера.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд бил извършил 1 частичен и необоснован анализ на доказателствения материал, като не били обсъдени всички съществени доказателства по делото – били представени платежни документи, от които се установявало плащането. Вещото лице не било отправило официално запитване и не бил търсил процесуалният представител на ищеца за съдействие, като не било осъществило достатъчно действия за изготвяне на изчерпателен и детайлен отговор на поставената задача по т.6. Отделно на този въпрос е следвало да отговори вещо лице – счетоводител, а не автоексперт, което опорочавало процеса и постановеното решение. Отправя искане вещо лице счетоводител да отговори на така формулираните във въззивната жалба въпроси. Моли за отмяна на решението и за уважаване на претенциите, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Заявява, че фактурите не са платежни документи и не установяват плащане, а по представените две платежни нареждания (от 29.11.2022г. и от 12.01.2023г.) не се доказва, че сумите са получени от бенефициента. Не е ясно кои са бенефициентите посочени в тези платежни нареждания, а и сборът от сумите по тях не съответствал на размера на претенцията. В исковата молба, и в производството изобщо, липсват каквито и да е наведени твърдения кои са тези лица и как е осъществено плащането. Неоснователни са исканията на въззивника – пред първата инстанция възраженията не са релевирани.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК. Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, като не е налице и хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
С определение No 4799/ 25.09.2026г., въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност.
Съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 33839 / 19.10.2026г. нередовностите са отстранени, като ищецът е направил уточненията. Препис от молбата следва да се връчи на насрещната страна с указания за възможността да изрази становище в едноседмичен срок от получаването на същата.
По направените доказателствени искания от въззивника:
Съдът намира същите за преклудирани. С писмено становище с вх. No 44018 / 03.06.2026г., депозирано от ЗК „Лев Инс“ АД, действащи чрез юрк. М., въззивникът изрично и ясно е заявил пред ВРС, че моли да се приеме изготвената САТЕ, както и че няма други доказателствени искания. По 2 отношение на възраженията, че вещото лице не може да отговаря на въпросите по т.6, съдът намира за необходимо да отбележи, че назначеното вещо лице има специалност „Икономика“, поради което е в рамките на неговата експертиза да отговори и на така поставения икономически въпрос.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 57618/17.07.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена о т ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 6 7 А , срещу Решение № 2538/ 23.06.2026г., постановено по гр.д. 11631 / 2025г. по описа на РС – Варна, 21 –ви състав, с което е отхвърлен предявеният от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, срещу Т. Х. К., ЕГН **********, с адрес в град *********, иск по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 500 от КЗ, с който се иска в отношенията между страните да бъде прието за установено, че ответникът Т. Х. К., ЕГН **********, дължи на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, сумата в размер от 4485.60 евро /четири хиляди четиристотин осемдесет и пет евро и шестдесет цента/, представляваща стойност на изплатено от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на „PPHU PESTANPOL SP. J“, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане по задна лява врата, задна лява колона, светлоотразителна лента по ремарке марка **********, собственост на „PPHU PESTANPOL SP. J“, във връзка с настъпило на 05.07.2022г. ПТП, по вина на Т. Х. К., който управлявал влекач марка ********** ТС, след употреба на алкохол над допустимата норма по закон, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед № 377 от 25.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 924/2025г. по описа на РС-Пещера.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на ССЕ с поставените във въззивната жалба въпроси.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2026г . о т 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на въззиваемата страна- ответник , препис от молба с вх. No 33839 / 19.10.2026г., ведно с призовката по делото, с указания за възможността да изрази становище в едноседмичен срок от получаването, но не по-късно от датата на насроченото осз.
3
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на въззивника на посочения от него административен адрес, а на въззиваемата страна на посочения в отговора на въззивната жалба електронен адрес с указания да потвърди получаването в едноседмичен срок от изпращането.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4