Решение № 19500 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19500 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110144141 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. Й. Й. ЕГН: **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: *** чреаз адв. В. Д. Т., член на САК срещу В. Р. З. ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца:

- сумата от 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца морални болки, страдания и дискомфорт, причинен страх и безпокойство, вследствие на това, че ответникът е извършил неколкократно опити да заличи видимостта или да увреди/демонтира поставените от ищеца камери за видеонаблюдение.

-ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че е монтирал камери за видеонаблюдение с цел охрана и защита на жилището и собствеността си, с обхват на заснемане дома на ищеца и подхода към него камера монтирана на електрически стълб срещу имота, находящ се на ***, като за монтирането на камерите не е било изразено несъгласие от страна на съседите, с изключение на ответника, който е депозирал жалба (вх.№ППН-01-726/ 16.10.2020г.) до Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ с искане за премахване на камерите и налагане на глоба.

По преписката е постановено решение, което е било обжалвано от страна на ищеца, поради което същото не е влязло в сила. Ответника е инициирал и гражданско производство срещу ищеца (гр.д.№ 6791/2022г., по описа на СРС, ГО, 45ти състав, обр. на 14.02.2021г.) с искане за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди във връзка с монтираните камери, по което също няма влязло в сила съдебно решение.

Твърди се, че на 16.01.2023г. в 15:15ч., както и на 22.01.2023г. в 17:26 и 17:42ч. ответникът е опитал да въздейства върху камерите за видеонаблюдение – заличаване на видимостта, увреждане, демонтиране, въпреки обозначителните табели за видеозаснемане. В резултат на това ищецът е сигнализирал за посегателствата на дежурния телефон 112 . Към 07.08.2023г се твърди, че са извършени 5 опита за вредоносно въздействие върху камерите, 1 във връзка с което е депозиран сигнал до Софийска районна прокуратура /СРП/ (пр.№ 9590/2023г по описа на СРП), като постановлението също е обжалвано от ищеца и не е влязло в сила.

Поддържа се, че между ищеца и ответника има спор относно съществуването на видеокамерите и въпреки липсата на съдебно решение, задължаващо ищеца да премахне видеокамерите или да заплати обезщетение за неправилното им монтиране, ответникът е предприел сам действия с цел да препятства изпълнението на функциите им, в т.ч. да наруши и тяхната цялост, поради което ищеца счита, че е осъществен деликт от страна на ответника. С оглед на тези с действия, ищецът твърди, че са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен страх и безпокойство, тъй като по този начин се ограничава възможността за охрана на имуществото.

Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер.

Ответникът твърди, че не е извършил нито едно от изброените в ИМ действия лично, нито чрез трето лице като на посочените дати не е бил на територията на България. Оспорва записите от камерите, тъй като с тях не е заснет ответника, нито друго лице на което той е възложил. Твърди, че не желае да бъде записван от камерите на ищеца, поради което е подал молба до КЗЛД и е предявил иск пред СРС (гр.д. №6791/2022г.) завършило с осъдително решение спрямо ищеца да обезщети ответника за претърпените вреди от неправомерното заснемане и обработка на личните му данни. Изразява съмнение, че е възможно ищеца сам да е организирал посегателство върху камерата или да използва запис от ремонт извършен на стълба, където са поставени камерите.

Твърди се, че чрез защитата на лични данни от страна на ответника не може да се осъществи противоправно поведение, което да бъде в причинна връзка с претърпените страданията на ищеца и последните би могло да се дължат на ограничаването на собственото му неправомерно поведение. Камерата е поставена срещу дома на ответника и от това й местоположение не може да изпълнява функциите по охрана с каквато цел би следвало да е сложена, вместо да заснема имота на ответника.

Поддържа се, че поставените камери от ищеца работят и във връзка с този факт няма как да претърпява неимуществени вреди, също така не е посочено какво увреждане по камерите е установено.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В. Р. З. е депозирал пред Комисията за защита на личните данни жалба с рег. № ППН01- 726/16.10.2020 г., в която са наведени твърдения за незаконосъобразно извършвано видеонаблюдение на ***, посредством монтирани на електрически стълбове - камери за видеонаблюдение. С постановено Решение №ППН-01-726/2020 от 03.11.2022 г. жалбата е обявена за основателна спрямо В. Й. Й. и на основание чл. 58, пар. 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016, за нарушение на чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016, е издадено разпореждане на администратора на лични данни В. Й. Й., Да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да премахне Камери №1, №2, №3, №4 и №5 (номерация съгласно КА № ППН-02-109/25.02.2022 г.), а по отношение на разположената вътре в имота Камера № 7 - да промени нейния обхват на заснемане по начин, по който да бъде изключено наблюдението на чужда собственост, така че да заснема единствено неговия собствен имот и подстъпа към него.

Срещу постановения административен акт по жалба на ищеца В. Й. Й. е било 2 образувано адм. Д. №11657/2022 г. на АССГ, по което производство като заинтересована страна е конституиран ответника В. Р. З.. В депозирания писмен отговор по делото В. Р. З. е заявил: „Не е вярно и твърдението на Й., че е получил съгласие за монтаж на камерите пред имота ми. Никой не знаеше на кого са камерите и затова първоначалната ми жалба беше насочена срещу Н.Н.- съседа ми, защото е логично да поставиш камера пред имота си, а не пред чуждия отдалечен имот. След като се установи, че Н. не е поставил камерите, аз бях посъветван да ги залепя с тиксо за да видя кой ще дойде да ги поправя.

Така установих, че съседът през няколко къщи е монтирал камера пред дома ми.

Следователно няма никакво съгласие от моя страна за монтаж на камери и такова не беше установено от Й..“

С постановено по адм. Д. №11657/2022 г. на АССГ Решение №7711/08.12.2023 г. е отменен постановения от КЗЛД административен акт. Решението е обжалвано и не е влязло в сила.

Пред СРС, 45 състав е образувано гражданско дело №6791/2022 г. по искова молба на В. Р. З. срещу ЮЛ, ЕИК: *** и В. Й. Й. с искане ЮЛ и В. Й. Й. в условията на солидарност да бъдат осъдени да заплатят на В. Р. З., сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от неправомерно събиране, съхраняване и обработване на лични данни, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2017 г. до окончателното плащане на дължимата сума. С постановеното по делото решение №21054/19.12.2023 г. ЮЛ, ЕИК *** и В. Й. Й., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на В. Р. З., ЕГН **********, сумата в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от неправомерно събиране, съхраняване и обработване на лични данни, за периода от 01.04.2019г. до 01.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019г. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлено искането за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2019г. Решението е обжалвано и не е влязло в сила.

Преписка № 230000-3394/2023 г. по описа на *** РУ-СДВР, пр. пр. № 9590/2023 г. по описа на СРП е образувана по повод сигнал от В. Й. Й., за това, че се прави опит да се заличи видимостта или да се увреди камери за видеонаблюдение, монтирани на домашния адрес на Й.. Наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за образуване на досъдебно производство, тъй като не се събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Изложени са доводи, че не са налице унищожаване или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ/ Повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на предмета, което налага поправка или замяна на детайл, част или елемент, за да се възвърне първоначалното й състояния. Унищожаването пък е качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта, която я прави напълно или окончателно негодна за бъдещото й използване по първоначалното й предназначение/, а би могъл да е налице деликт - непозволено увреждане, уредено в ЗЗД, а не съставомерен резултат на престъпление. С постановление 02.06.2023 г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство. Постановлението е потвърдено с постановление от 10.08.2023г. на СГП.

Представено по делото е Удостоверение от ГД „ГП“ за преминавания през ГКПП на страната на ответника. Видно от същото, той е влязъл в страната през АС на 10.12.2022 г. в 11.10 ч., напуснал е страната през същия ГКПП на 31.12.2022 г. в 10.23 ч. , отново е влязъл през АС на 04.02.2023 г. в 19.50 ч. и е напуснал страната на 12.02.2023 г. в 10.58 ч. Изрично е посочено, че информацията не е изчерпателна поради това, че българските граждани не подлежат на задължителна проверка.

В проведеното съдебно дирене са разпитани трима свидетели.

Д.В.П. познава ищеца и знае къде живее- в ***. Описва имота като три къщи залепени 3 една до друга, гараж, и двор, който е ограден. Свидетелят е посещавал често имота, като му е ходил на гости. Сочи, че ищецът живее там със семейството си - със съпругата си и с дъщеря си. Свидетелят е виждал поставени камери - вътре в имота му и една, която гледа навън към къщата. Сочи, че на улицата поти навсякъде има поставени и други камери.

Ищецът му споделил, че е поставил камерите с цел сигурност, защото е имало кражба на автомобил от имота му. Той разказал и, че миналата година, януари месец някои се е опитвал по някакъв начин да пречи. Показвал видеоклип как някой се опитва да направи нещо по камерите. Твърдял, че са се опитали да увредят камерата, която гледала към къщата и била е сложена на стълб за електричество, който е разположен до неговата къща. Споделял е, че има конфликт с ответника З.. Не бил споделял някой друг от съседите да е възразявал срещу поставените камери

Н.М.Б. е семеен приятел с ищеца и работи в негова фирма от 2019 г. Посещавал е имота на ищеца, находящ се на ***. Ищецът живеел в къща А от три такива в имота.

Свидетелят е виждал, че има камери, както и му е показвал, че камерите заснемат къщата, двора, улицата пред къщата на телефона си, на който можело да се види видеоизображение от камерите. Причината ищецът да монтира камерите била кражба на автомобил през 2019 г. паркиран на улицата и той споделил, че иска да постави камери за негова сигурност.

Споделял е, че има съсед, с който са в някакъв конфликт и е показвал на свидетеля клипче, че има някакъв опит за въздействие върху камерите с нещо като прът, с което се опитват тези камери да се бутнат, да се счупят или да се изместят.

Свидетелят М.Г.З. е майка на ответника. Сочи, че синът й и ищеца имат спор във връзка с поставени камери. Разказва, че имотът на сина й се намира на около 50 м. от имота на ищеца, като на стълб пред имота на сина й имало поставени две камери. Тя сочи, че ищецът е поставил камерите, но първоначално те не знаели това. Преди 4 г. искали да разберат на кого са камерите. Синът й я помолил да разпита на кога са. Първоначално решили, че са на съседа, който е непосредствено до тях и пуснали жалба срещу него до Комисията за защита на личните данни. Комисията започнали проверка, при която установили, че не са на този съсед. След разговор от комисията, били посъветвани от тях да се закрие камерата, за да се види на кой е камерата и срещу него да се насочи сигнала, защото те не били разследващ орган. Един ден свидетелката видяла човек от ЮЛ или от някои от ***, който се бил качил на стълбата и го помолил да постави нещо на камерата. Той поставил Излязъл човек от къщата на ищеца и така разбрали, че камерите са негови и насочили жалбата си срещу него.