Решение № 162 от 01.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Кюстендил, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500462 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 8503/20.09.2023 г. от Т. В. В. с ЕГН ********** чрез пълномощника адв. И. Е. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ********************* надпартерен, вдясно, насочена против Решение № 400 от 23.08.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 584/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Т. В. В. срещу „Елекроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответното дружество, да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІІІ-97, попадащ в квартал 9 по регулационния план на село К., община Дупница, област Кюстендил, с урегулирано пространство на парцела от 724 кв.м., улична регулация, утвърдена със Заповед № 903/27.06.1985 г. на Кмета на Община Дупница, при граници и съседи на парцела по скица: улица заключена между осови точки 41-42, УПИ IV-146 и УПИ ІІ-97, като премахне изградения в поземления имот електрически стълб, част от линията за ниско напрежение от ТП „К.“, включена в разпределителната мрежа ниско напрежение, собственост на ответника.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т. В. В. да заплати на „Елекроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 250.00 лева, представляваща сторените от ответника разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената СТЕ.

Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт в смисъл на незаконосъобразност, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и взел отношение по нито един от наведените от него доводи и твърдения като постановил решението си единствено въз основа неправилната и грешно приета по делото експертиза. Подчертава, че изготвената съдебно-техническата експертиза била оспорена в о.с.з. от негова страна, във връзка с което 1 заявил своевременно искане за назначаване на повторна такава, което бланкетно било оставено без уважение от районния съд. Счита, че решаващият състав е допуснал нарушение, допускайки до разпит двама свидетели на страната на ответника за доказване на неотносими към предмета на делото обстоятелства.

Аргументира се, че от събраните по делото доказателства не се установило, че сервитут е възникнал и е налице сервитутна зона около процесния бетонен стълб. Възразява като неправилни и неподкрепени с доказателства срещу констатациите на вещото лице, че процесният енергиен обект е въведен в експлоатация по надлежния ред и счита, че районният съд неправилно кредитирал изцяло експертизата в частта, в която е обсъдено, че доколкото енергийните обекти са капитализирани като актив в САП, то те са въведени в експлоатация. Допълва, че от събраните по делото доказателства не се установила годината на строителство на процесния стълб, освен че това е станало преди 1992 г., нито дали са спазени строителната линия и въвеждане в експлоатация съобразно приложимите към този момент законови разпоредби и изисквания към енергийни обекти.

Заключава, че процесният стълб е поставен, без да са спазени нормативните изисквания за монтаж в този вид на съоръженията, без спазване на установената в чл. 22-25 ППЗЕ/отм./ и без съобразяване с действащия разрешителен режим, респективно налице е неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който предявения иск бъде уважен изцяло. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

По реда и в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК: 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159 „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез пълномощника В.Н., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания. Изразява се мнение, че СТЕ е изготвена компетентно и напълно съответства на събрания по делото доказателствен материал – свидетелски показания и писмени доказателства. Навеждат се съображения, че дори да се приеме, че процесната НН е без строителни книжа и със загубени такива, то тя представлява търпим, респективно законен строеж съгл. пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.

Твърди се, че процесният обект безспорно представлява „съществуващ“ по см. на чл. 60, ал.2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ енергиен обект, по отношение на който в полза на енергийното дружество е възникнало автоматично по силата на цитирания закон сервитутно право.

Позовава се и на разпоредбите на пар. 26 от ПЗР на Закон за енергетиката, пар. 1 от ДР на Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, чл. 10 от Закон за електростопанството /отм./, пар. 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм/ и пар. 4, ал. 9 от ПЗР на Закон за енергетиката. Допълва се, че ищецът сам e признал неблагоприятния за него факт, че е придобил недвижимия имот с изграден в него стълб, като по делото не било установено дори точното местоположение на стълба в имота, както и той да представлява пречка за упражняване правото на собственост. Заключава, че не са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 109 ЗС /цитира съдебна практика, обективирана в решения на ВКС/.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноските за въззивното производство.

2

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Двете страни в производството са ангажирали доказателства, от цялостната преценка на които, се установява следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба подадена от Т. В. В., ЕГН: ********** срещу „Елекроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК:

130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 159 „Бенч Марк Бизнес Център“, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Поддържат се твърдения, че на 13.07.2022 г., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том III, рег. № ****, дело № *** от 2022 г. на нотариус Л.С. с район на действие Районен съд - Дупница, вписана в регистъра на Нотариалната камара под номер 527, ищецът придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ІІІ-97, попадащ в квартал 9 по регулационния план на село К., община Дупница, област Кюстендил, с урегулирано пространство на парцела от 724 кв.м., улична регулация, утвърдена със Заповед № 903/27.06.1985 г. на кмета на Община Дупница, при граници и съседи на парцела по скица: улица заключена между осови точки 41-42, УПИ IV-146 и УПИ ІІ-97.

В така описания недвижим имот се намира електрически стълб, част от разпределителната мрежа ниско напрежение на ответника. Ищецът отправил до ответника писмено заявление с искане за преместване на процесната стълбовидната линия. На 11.11.2022 г. служители на .ответното ТД посетили процесния имот Във връзка с това на 25.11.2022 г. ищецът получил писмен отговор, с който ответникът го уведомил, че след извършеното посещение е установено, че се касае за стълбовидни линии ниско напрежение, които минават през неговия имот. Същите представляват част от въздушна мрежа, която влиза в капитала на електроразпределителното дружество и са изградени и въведени в експлоатация съгласно действащите правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения, преди придобИ.е на имота от страна на ищеца. Позовават се на сервитутна зона, възникнала съгласно ЗЕЕЕ, което налагало в тези случаи собствениците на имоти да търпят съответни ограничения. В случай на възникнала необходимост от изместване на 3 съоръжения, то същите следвало да се изпълнят по реда на ЗУТ за сметка на лицето, по чиято инициатива се иска промяната.

Акцентира се върху обстоятелството, че в цялата съхранявана при ищеца документация, включително такава преди покупката на имота, не е налична информация електрическият стълб да е нанесен където и да било - не фигурира нито в документа за собственост, въз основа на който предходните собственици са продали имота на ищеца, нито в издаваните от Община Дупница скици, нито в издадена от Община Дупница по искане на предходните собственици на имота виза за проектиране. Твърди се, че стълбът е разположен в сравнително централно място в имота, създава пречки за ползването му по предназначение, както и за изграждане на каквато и да било постройка.

Поддържа се и твърдение, че стълбът е изграден, монтиран и въведен в експлоатация, без да е спазена действащата нормативна уредба.

Заявено е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да премахне описаните стълбовидни линии ниско напрежение, които минават през имота на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди се, че процесният електрически стълб представлява част /елемент от съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение – МНН/ от съществуващ трансформаторен пост с диспечерско наименование „К.“. Стълбът, като част/елемент от линейното електрическо съоръжение, както и разпределителната ел. мрежа НН /ниско напрежение/ представляват енергиен обект по смисъла на §1, т. 16 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /обн. ДВ, бр.64 от 16.07.1999 г., отм./, съответно на §1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката .

Твърди се, че както трафопоста, така и МНН са изградени в периода преди 1992 г., т.е. по време на действието на Закона за електростопанството / обн. ДВ, бр.95 от 1975 г., отм. ДВ, бр.64 от 16.07.1999 г./, съгласно който електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са единствено държавна собственост, като средствата за изграждането им са били осигурявани от единния държавен бюджет /ЗТСУ /отм./. След изграждането им, обектите са били предавани на съответната държавна структура /предприятие, извършващо дейността но електроснабдяване/. Законът е допускал използването дори на частни имоти за изграждането на енергийни обекти с благоустройствена цел.