Решение № 470 от 13.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Кюстендил, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520103440 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано с искова молба, подадена от „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, с адрес в гр. С., район Л., бул. „Ч.вр.“ №***, офис **, чрез адв. П. А., със съдебен адрес в гр. С., район Л., бул. „Ч. вр.“ №***, офис **, против ответника А. Б. М., ЕГН **********, с адрес в с.Я., общ. К., ул. „Д. с.“ №**.

Ищецът „Кредито“ ООД твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против А. Б. М. за сумата от 1000,00 лева главница по договор за кредит №ОL00113329 от 23.12.2024г., сключен между страните, 120,16 лева договорна лихва за периода от 23.12.2024г. до 23.06.2025г., 1,08 лева лихва за забава за периода от 24.06.2025г. до 26.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до съда (27.06.2025г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 412,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на подаденото заявление пред Районен съд-Кюстендил било образувано ч.гр. дело № 1632/ 2025г., в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми.

След като постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК от ответника, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

1

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за паричен заем №ОL00113329 от 23.12.2024г., сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на което предоставил на ответника сумата от 1000 лева, а последната поела задължение да върне същата на шестмесечни анюитетни вноски, всяка в размер на 290 лева и обща стойност на плащанията по кредита – 1740 лева.

Лихвеният процент по кредита бил в размер на 40,10%, а ГПР - 48,36%.

Ответникът дължала лихва в размер на 120,16 лева, както и такса за експресно разглеждане в размер на 185,95 лева. Последната била уговорена между страните като твърда сума и се дължала въз основа на желанието на заемополучателя да усвои ведната кредита, а не да изчака стандарните 20 дни за разглеждане на заявлението му. Тази такса не следвало да се включва в стойността на ГПР, тъй като тя не обуславявала сключването на кредита и не била част от разходите, съпровождащи усвояването на заемната сума. Не била и задължително условие за получаване на кредита. Отделно от това, ответникът-кредитополучател бил уведомен за сумата за експресно разглеждане в предоставената му преддоговорна информация.

В исковата молба се релевират твърдения, че ответникът не е извършвал никакви погасявания по кредита.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. Б. М. съществуването на вземането му за сумата 1000,00 лева главница по договор за кредит №ОL00113329 от 23.12.2024г., сключен между страните, 120,16 лева договорна лихва за периода от 23.12.2024г. до 23.06.2025г., 1,08 лева лихва за забава за периода от 24.06.2025г. до 26.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до съда (27.06.2025г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 412,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

С исковете се цели установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1632/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, срещу която е постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подала отговор на исковата молба, в който изразява становище за основателност на исковата претенция в размер на 1000 лева. Оспорва дължимостта на останалите претенции за договорна лихва и лихва за забава.

Прави искане за разсрочване изплащането на признатия дълг на месечни вноски от по 100 лева, предвид ограничените финансови възможности, но не представя конкретни доказателства, обосноваващи искането.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и след като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 1632/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил се установява, че по заявление на „Кредито“ ООД срещу А. Б. М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото производство, а именно: 1000,00 лв. главница по договор за кредит № OL00113329 от 23.12.2024 г., 120,16 лв. договорна лихва за периода от 23.12.2024 г. до 23.06.2025 г., 1,08 лв. обезщетение за забава за периода от 24.06.2025 г. до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2025 г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение в срока по чл.

414 ГПК. С оглед на това на заявителя са дадени указания по чл. 415 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането. Настоящите искове са предявени в законоустановения срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяването им. Исковете са процесуално допустими.

По делото е представен индивидуален договор за потребителски кредит № OL00113329 от 23.12.2024 г., погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, извлечение от онлайн заявление за кандидатстване, както и разписка от „Ипей“ АД.

От съдържанието на договора се установява, че ищецът е предоставил на ответника парична сума в размер на 1000,00 лв., която ответникът е следвало да върне съгласно уговорения погасителен план. Посочено е, че общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 1740,00 лв., при годишен лихвен процент 40,10 % и ГПР 48,36 %.

В договора е предвидено, че същият се сключва онлайн чрез личния профил на кредитополучателя, като след одобрение кредиторът изпраща проект на договора, а кредитополучателят потвърждава волята си за сключване чрез въвеждане на уникален СМС код и натискане на бутон „Подпиши“. Страните са уговорили, че въвеждането на този код има силата на саморъчен подпис. Ответникът не оспорва сключването на договора по този ред, нито получаването на заемната сума.

От представената разписка от „Ипей“ АД се установява, че на 23.12.2024 г. ответникът А. М. е получила сумата от 1000,00 лв. от наредител „Кредито“ ООД, с основание за превода, съответстващо на номера на договора.

Следователно по делото е доказано реалното предоставяне на чистата стойност на кредита.

Ответникът в отговора по чл. 131 ГПК признава дължимостта на сумата от 1000,00 лв. главница, но оспорва дължимостта на договорната лихва и обезщетението за забава. Същевременно прави искане за разсрочване на 3 изпълнението на признатия дълг на месечни вноски от по 100,00 лв., като се позовава на ограничени финансови възможности, но не представя доказателства в подкрепа на това свое твърдение.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като кредиторът е предоставил кредит на физическо лице-потребител, извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Поради това договорът следва да отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, а съдът следи служебно за спазването им, включително за наличието на неравноправни, нищожни или заобикалящи закона клаузи.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляването им.

Годишният процент на разходите има съществено значение за формиране на информираното съгласие на потребителя. Чрез него потребителят следва да получи ясна, пълна и точна представа за действителната икономическа тежест на кредита. Ето защо в ГПР следва да бъдат включени всички разходи по кредита, известни на кредитора и дължими от потребителя във връзка с договора, доколкото не попадат в изрично предвидените от закона изключения.

В случая съдът намира, че посоченият в договора ГПР от 48,36 % не отразява действителната икономическа тежест на кредита. Видно от договора и погасителния план, наред с главницата и договорната лихва, на потребителя са начислени и други плащания, а именно неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 433,55 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 185,95 лв. Тези суми са включени в погасителния план като падежни вземания и са разпределени към отделните погасителни вноски.

Макар и ищецът да твърди, че таксата за експресно разглеждане не била задължително условие за отпускане на кредита, от съдържанието на договора и погасителния план се установява, че тя е предвидена като дължима сума по същото кредитно правоотношение и е включена в погасителните вноски.

Услугата „експресно разглеждане“ по съществото си е свързана с разглеждане, администриране и отпускане на кредита, т.е. с дейности, които са присъщи на кредитора при предоставянето на финансовия продукт. Тя не представлява самостоятелна услуга с отделна икономическа стойност за потребителя, независима от сключването и усвояването на кредита.

Същевременно уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение също не може да бъде разглеждана изолирано от общата икономическа тежест на договора. Тя е предвидена още при сключването на договора, определена е в конкретен размер и е включена в погасителния план като част от сумите, 4 които потребителят следва да заплаща на падежните дати. По този начин неустойката придобива функция не толкова на обезщетение за конкретно настъпили вреди, колкото на допълнително възнаграждение за кредитора, обвързано с изпълнението на самия договор.

Невключването на тези суми при формирането на ГПР води до непълно и неточно представяне на цената на кредита пред потребителя. Това препятства възможността му да направи реална преценка на общата финансова тежест на договора и представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Същевременно подобно структуриране на плащанията води до заобикаляне на императивните ограничения на ЗПК, включително на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

Когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен. Последицата от тази недействителност е уредена в чл. 23 ЗПК, съгласно който потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи по кредита.

В случая чистата стойност на кредита е 1000,00 лв. Получаването на тази сума е доказано с представената разписка от „Ипей“ АД, а ответникът не твърди и не доказва да е извършвал плащания за погасяването й. Доколкото погасяването чрез плащане е положителен факт, доказателствената тежест за него е върху длъжника. Такива доказателства по делото не са ангажирани.

Ето защо предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от 1000,00 лв., представляваща чиста стойност на предоставения кредит.

Разпечатката съдържа 43 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efedb912-6d57-4946-9967-a024e4359279