Решение № 393 от 24.05.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Благоевград, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20261210100151 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** чрез адв. Д. В. М. против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК:

202557159, със седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от ****.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за кредит № 1278273/18.02.2025 г., по силата на който Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1200, 00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 2 250, 60 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 6 м., при ГПР по кредита в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на 36 %. Излага се, че съгласно чл.

27, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Твърди се, че ищцата е била добросъвестна и е погасил предсрочно Договора за кредит, като е заплатила сумата от 1300 лева. Счита се, че Договор за кредит № 1278273/18.02.2025 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката по Договора за кредит, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като в тази връзка се излагат подробни съображения. Навежда се, че сключеният Договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, тъй като липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Отделно от това се сочи, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 1 начин, като в настоящия случай Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Отделно от горното, наред с посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните се твърди, че същото представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, като в тази насока се цитира и преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С-448/17, С-344/14,С290/19, С-535/2020 год.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка се излагат съображения, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, се посочва, че неустойката по Договор за кредит № 1278273/18.02.2025 г., е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП и по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Излага се, че неустойката по Договор за кредит № 1278273/18.02.2025г. е нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

По отношение на осъдителния иск се твърди, че доколкото Договор за кредит № 1278273/18.02.2025 г., е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, то на основание чл. 23 от ЗПК, се отправя искане да бъда осъдено да заплати на ищцата сумата от 100, 00 лева, а в условията на евентуалност, ако се счете, че Договор за кредит е действителен, то се иска да се осъди ответната страна да заплати на ищцата сумата в размер на 80, 00 лева, представляваща недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 1278273 / 18.02.2025 г.

С оглед изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № 1278273/18.02.2025 г., сключен между С. Е. В., ЕГН ********** и „СТИК-КРЕДИТ“ АД на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В условията на евентуалност, в случай, че бъде приет сключения договор за валиден се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата регламентираща начислената неустойка по Договор за кредит № 1278273/18.02.2025 г., сключен между С. Е. В., ЕГН ********** и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 33 ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, се иска от съда да осъди „СТИК-КРЕДИТ“ АД да заплати на ищцата, сумата в размер на 100, 00 лева /51, 13 евро/, недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № 1278273/18.02.2025г., сключен между С. Е. В., ЕГН ********** и СТИК-КРЕДИТ“ АД за лихви, неустойки и други разходи по кредита, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, се иска от съда да осъди „СТИККРЕДИТ“ АД да заплати на ищцата, сумата в размер на 80, 00 лева /40, 90 евро/, недължимо платена сума за начислена неустойка по Договор за кредит № 1278273/18.02.2025 г., сключен между С. Е. В., ЕГН ********** и СТИК-КРЕДИТ“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените разноски.

В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни. Излага се, че на основание чл.

26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Посочва се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а същата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, 2 ако неустойката се приеме, че е нищожна, са посочва, че същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Излагат се твърдения, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Твърди се, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.

Не се оспорва, че потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 („Заявка“), като описва цялата процедура по сключването на договора за паричен заем със „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159. Излагат се твърдения, че не е налице недействителност на договора за кредит по смисъла на ЗПК. Излага се, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50.00% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42.58%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Оспорват се като неверни твърденията на ищеца, че неустойката представлява „добавък към възнаградителната лихва“. Твърди се, че лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс и същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Предвид изложеното се твърди, че с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение на направеното възражение касаещо действителността на лихвата по договора, се посочва, че същата е възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими вещи.

Навежда се, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. С оглед на гореизложеното се посочва, че се оборва и твърдението за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл.

Излага се, че е неотносима към настоящия случай цитираната от ищеца практика на наднационалния съд. Оспорват се като неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. На следващо място се твърди, че неустойка е действителна, тъй като същата е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Посочва се, че страните са се договорили, че неустойката се дължи само след изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за който кредитът не е обезпечен. В случая се навеждат доводи, че ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Не на последно място, се твърди, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя. Излагат се твърдения, че не е налице неравноправност по ЗЗП, като клаузите на договора, включително оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и 3 потребителя. В случая се твърди, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Твърди се, че кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати неустойка за дните, в които не е предоставил обезпечение.

С оглед на горното се твърди, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител. На самостоятелно основание се излагат съображения, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.