Решение № 1989 от 02.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1989 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100513030 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 179666 от 19.08.2020 г., постановено по гр.дело № 18745/2018 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ, и чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че С. П. М. с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата в размер на 2733,92 лв. главница стойност на неизплатена топлинна енергия за период 05.2014 г. до м. 04.2016 г., както и сумите в размер на 73,48 лв. - суми за дялово разпределение за периода, ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на 278,81лв. - лихва за забава за п03.2017г. и 13,64 лв. - лихва, върху главницата за дялово разпределение за които суми е издадена заповед за изпълнение от 27.05.2017 г. по ч.гр.дело № 21782/2017 г. по описа на СРС. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК С. П.

М. с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата в размер на 197 лв. -държавна такса, 500 лв. - депозити ВЛ, 250 лв. - депозит особен представител, 100 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, както и сумата в размер 1 на 62 лв. - държавна такса в заповедното производство.

С определение № 20174140 от 19.08.2021 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 18745/2018 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав е допълнено решение № 179666/19.08.2020 г., по гр.дело № 18745/2018 г. по описа на СРС, по следния начин: на страница 2, ред 36 след думите:“ 278,81 лв.- лихви за забава“ да се добави: „ начислени за периода от 08.08.204 г. до 28.03.2017 г.“, а след думите“ и 13,64 лв.лихва върху главница за дялово разпределение“ да се добави „ начислена за периода от 08.08.204 г.до 28.03.2017 г.“

Срещу решението на СРС, 142 състав, постановено на 19.08.2020 г. е постъпила въззивна жалба от С. П. М., подадена чрез назначения му по делото особен представител адв.В. Д., в която се излагат доводи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалноправни разпоредби на закона. Моли съда, обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените установителни искове, като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна - ищец „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Гергана Иванова, оспорва подадената въззивна жалба по съображения изложени в писмена молба депозирана по делото. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба от С. П. М., подадена чрез назначения му по делото особен представител адв.В. Д., срещу определение № 20174140 от 19.08.2021 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 18745/2018 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав, с което е допълнено решение № 179666/19.08.2020 г., по гр.дело № 18745/2018 г. по описа на СРС. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Във въззивната жалба е направено искане, съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна - ищец „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София не взема становище по подадената въззивна жалба.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, 2 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

В настоящия случай, с петитума на исковата молба са предявени обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на суми за потребена топлинна енергия за следния топлоснабден имот находящ се в гр.София, ж.к.“Красна поляна ІІ част“, бл.****.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу съдебни актове / решение и определение/, постановени от първата съдебна инстанция, които подлежат на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби подадени от въззивника- ответник С.

П. М., чрез назначения му по делото особен представител адв.В. Д. са основателни.

По въззивната жалба подадена срещу решение № 179666 от 19.08.2020 г., постановено по гр.дело № 18745/2018 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав, съдът приема следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:

При постановяването на обжалваното решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

3

Видно от подадената от ищеца искова молба срещу ответника, предмет на предявените положителни установителни искове е установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.05.2017 год. по ч.гр.дело № 21782/2017 год. по описа на СРС, Г.О., 142 състав.

Както изрично е разпоредено в закона, искът по чл.422, ал.1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС - решение № 138 от 25.06.2010 г. по т.дело № 927/2009 г., ІІ т.о., решение № 102 от 09.07.2010 г. по т.дело № 767/2009 г., І т.о., определение № 417 от 03.06.2011 г. по ч.т.дело № 315/2011 г., І т.о. и др., че с исковата молба по чл.422 ГПК, предявена от кредитора - заявител в заповедното производство се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника - ответник по иска. Предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, но и страните в исковото производство. В случая, в петитума на исковата молба, с която е сезиран съда, ясно е посочено, че се иска установяване съществуването на вземането по отношение на ответника по делото, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, 4 решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Отделно от изложеното, съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

На следващо място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

В процесния случай, настоящият въззивен състав, приема, че първоинстанционният съд не е разгледал предявените установителни искове, така както са заявени по петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. В диспозитива на обжалваното съдебно решение не е посочено по отношение на кой топлоснабден недвижим имот се е произнесъл съда. Това обстоятелство не се установява и от мотивите на обжалваното решение. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба предмет на иска е установяване дължимостта на суми за потребена топлинна енергия за следния топлоснабден имот находящ се в гр.София, ж.к.“Красна поляна ІІ част“, бл.****, аб.№ 250888. Този имот е бил предмет и на заповедното производство. В процесния случай, диспозитивът на решението на първостепенният съд не изяснява предмета, по който се е произнесъл посочени са страните, но не е посочена правната квалификация на предявените искове/ в случая точната правна квалификация на спорното материално право е чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД/, както и не се установява по отношение на кой топлоснабден недвижим имот се е произнесъл съда с предявените установителни искове предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Предметът на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение. В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК 5 на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК , съдът се произнася с решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора". Релевираните възражения на страните, било правоизклюващи, правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност. Безалтернативен е изводът, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право, а изложеното в мотивите – само по изключение досежно възраженията за право на задържане и прихващане/чл.298, ал.4 от ГПК/. В процесния случай, съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.