Протокол № 216 от 03.11.2021, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 216 гр. Варна, 29.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600248 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим ЗДР. П. ГЬ., редовно призован, явява се лично и с адв.М. БЛ. С. и адв.БЛ. Н. Б. от АК – СОФИЯ, надлежно упълномощени и приети от съда от днес.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А..

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.Б.: – Не правя искания за отвод, но имаме доказателствено искане.

Уважаеми съдии, имаме искане за назначаване на ССчЕ, искането ни е изводимо с оглед отменителното решение на ВКС, в което е посочено, че по делото не е извършено, не е изготвено необходимото заключение, относно осчетоводяването на задълженията на управляваното от господин Г. дружество, както във връзка с първия договор, относим към предмета на доказване, така и с договора за заем. Колегата С. ще формулира конкретните задачи.

АДВ.С.: – Не правя искания за отвод.

Във връзка с искането за експертиза, задачите са отразени в решението на ВС, аз само ще внеса яснота в това какво ние искаме като заключение на вещото лице, на какви въпроси следва да отговори, а те са следните:

В кои счетоводни сметки, първо, в кой момент, второ, и по какъв начин е следвало да бъдат осчетоводени.

1

Задължение на „Бросс холдинг“ АД към „Ди си енд кем компани“ за неустойка и лихва по договора за доставка от 13.03.2007 година. Това е първата задача, която ВС счита, че не е отговорено на тези въпроси в експертизата. Те не са задавани тези въпроси.

Второто с анулирането на договора за заем от 13.04.2010 година задължение за тях за 2008 и за 2009 година и съответно как е следвало да се отразят тези задължения в годишния финансов отчет на „Бросс холдинг“ АД и в кои години.

Считам, че такава експертиза би следвало да бъде направена, т.к. действително на тези важни въпроси няма отговори във всички събрани по делото доказателства.

АДВ.Б.: – Само да добавя, уважаеми съдии, отговора на тези въпроси ще изясни имаме ли съставомерно деяние. Такова заключение е пряко свързано с предмета на доказване по настоящото производство.

ПРОКУРОРЪТ: – Противопоставям се на така направеното искане, по моему, от фактическа страна е установено всичко необходимо по делото и в крайна сметка не някой друг, а точно подсъдимия е един от хората, които е поставил подписа си под документите, които в крайна сметка уреждат въпроса свързан с предоставения кредит от близо 7 милиона и половина Евро, тези договорни отношения между неговото дружество, между управляваното, до колко е управлявано всъщност това е отделен въпрос, дружеството, което е представлявал и дружеството със седалище на Шейселските острови. За мен този въпрос е ирелевантен с оглед характера на повдигнатото обвинение и по тази причина Ви моля да го оставите без уважение.

АДВ.Б.: – Първо това е едно от основанията ВКС да отмени решението на ВАпС.

И на второ място въпроса не е дали е поставил подпис, защото може да е поставил подпис поради некомпетентност, неяснота, грешка и т.н. Въпроса е имал ли е задължение да декларира това, което не е декларирал, това е въпроса, който касае несъставомерността.

АДВ.С.: - Тази експертиза именно това ще обоснове.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ след тайно съвещание, като взе предвид направените доказателствени искания от защитниците на подсъдимия и становището на представителя на А-Варна, намира, че същото следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

На първо място, следва да се подчертае, че в решението на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане поради отмяна на въззивния съдебен акт, не се дават такива указания, които да попадат в кръга от посочените в разпоредбата на чл.355, ал.1 от НПК. От посоченото в отменителния съдебен акт може са се направи извод за констатирано процесуално нарушение, състоящо се в липса на мотиви, респ. липса на цялостен анализ на 2 доказателствената съвкупност. Като пример са изброени свидетелски показания и заключение по назначена експертиза.

На второ място, съдът намира, че така поставените въпроси от защитата във връзка с осчетоводяване на въпросните задължения е въпрос извън предмета на доказване и не е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.348а, ал.1 от НК, каквото е обвинението по отношение на подсъдимия.

С оглед на изложеното, че към настоящия момент са събрани всички необходими доказателства, даващи възможност да се направи извод за наличие на обективна и субективна съставомерност на деянието, предмет на обвинението, поради което и не се налага събиране на нови доказателства от въззивния съд.

Водим от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за допускане на нова ССчЕ.

АДВ.Б.: - Да се даде ход на делото.

АДВ.С.: - Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.Б.: – Ув. Апелативни съдии, поддържаме подадената жалба.

Моля да постановите съдебен акт, с който да отмените обжалваната първоинстанционна присъда, считаме, че същата е неправилна, т.к. е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Ще започна от нарушенията на материалния закон, считам, че в настоящия случай не е налице съставомерно извършено деяние, т.к. не са налице елементите от обективния и субективния състав на престъплението по чл.248а ал.3, вр.ал.1 от НК.

Видно от обвинителния акт подсъдимия е предаден на съд за това, че в декларация, която е представил пред банка ДСК за получаване на кредит не е посочил съществуващи задължения на дружеството.

3

Ние считаме, че:

На първо място, не е налице изпълнително деяние, т.к. в настоящия случай, съобразно текста на закона, това деяние може да бъде извършено единствено и само с действие, то не може да бъде извършено с бездействие, както се претендира с внесения обвинителен акт.

Възможността едно деяние принципно да бъде извършено посредством бездействие се свежда до три хипотези:

На първо място, когато това е изрично предвидено в закона, което не е така в случая.

На второ място, такъв е примера с лъжесвидетелстването, когато е посочена алтернативност, когато затаи истина или потвърди неистина.

На трето място, при така наречените комисивни престъпления чрез бездействия, които обаче са резултат, те са формулирани с оглед настъпването на някакъв, забраната за настъпване на някакъв престъпен резултат. Настоящото деяние е формално.

В тази връзка считам, че не е налице изпълнително деяние по смисъла на чл.248а, ал.1 от НК, т.е. не би могло чрез оставяне на празно място в някаква графа, в която не е попълнено нищо, да бъде извършено това конкретно престъпление по чл.248а, ал.1 от НК. Ако в тази графа беше изписано нещо, независимо какво, можеше да подлежи на интерпретация, в настоящия случай обаче сме хипотезата на бездействие, това престъпление може да бъде извършено само с действие.

На следващо място, видно от текста на закона се изисква представяне на такава невярна информация, ако не вземем предвид това, че не е налице изпълнително деяние. Следващото, което закона изисква е представяне на неверни сведения, в случая нямаме събрани доказателства за представяне, т.к., както е посочено в първоинстанционния съдебен акт, в мотивите към него, не е установено кой, кога и при какви обстоятелства е предоставил сведенията в банка ДСК.

На следващо място, което касае искането ни за експертиза и което беше отхвърлено, ние считаме, че не е налице задължение от страна на господин Г. за представяне на сведение, т.к. това задължение, предполагаемо задължение, е изводимо от договор за заем, приложен към материалите по делото от април 4

2010 година - 13.04.2010 година, с който е трансформиран друг един договор, касаещ получаването на средства за построяването на завод.

По първия договор е била предвидена неустаойка, която с втория договор се трансформира. Има обаче няколко проблема, които правят договора от 13.04.2010 година недействителен, а когато един договор е недействителен той не произвежда правни последици и съответно не обвързва по никакъв начин лицата, които са го подписали.

Договора е договор за заем само, че видно от материалите по делото и от неговото собствено съдържание в нито един момент не е имало прехвърляне на пари или вещи. Договора за заем е валиден тогава когато има прехвърляне на пари или вещи. Съобразно практиката на ВС по граждански дела е възможно при сключването на един договор за заем да не се прехвърлят пари или вещи ако е имало такова прехвърляне по предходен договор, който се трансформира. Само, че предходния договор предвижда неустойка, вземане за неустойка, което също не представлява прехвърляне на пари или вещи. Т.е. ние нямаме годен договор за заем, този договор противоречи на закона и затова е нищожен.

Разпечатката съдържа 60 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efeb7f45-4525-49ac-b45c-8b42c4679766