Определение № 2467 от 21.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2467 гр. Пловдив, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501489 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №23353/23.06.2026 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от „Екотера – солар“ ООД, ЕИК 201545073, чрез адв. Н. Т., против определение №5305/29.04.2026 г., постановено по гражданско дело №790/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХIV граждански състав, с което е върнат на основание чл.130 ГПК и чл.129, ал.3 от ГПК, предявения от "Екотера - солар" ООД, против Етажната собственост на блок 3 в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, с адрес гр. Созопол, местност Ачмальци, апартаментен комплекс „****, иск за признаване за установено, че липсват взети решения от етажните собственици на твърдяно като проведено на 13.11.2023 г. общо събрание на етажната собственост и е прекратено производството по делото в тази част.

С частната жалба се иска атакуваното определение да се отмени като необосновано и незаконосъобразно и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Излагат се съображения, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, като не ставало ясно дали се прекратява цялото производство по делото или само по някой от исковете. Оспорват се изводите на съда за недопустимост на предявения иск. Считат, че предявеният иск не е за установяване на факт, а на правоотношение, като излагат доводи за допустимост.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения 1 срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Гражданско дело №790/26 г. по описа на РС Пловдив, ХХIV гр.с., е образувано по постъпила искова молба от „Екотера – солар“ ООД против Етажна собственост на блок 1 (според уточняваща молба от 02.02.2026 г.) в сграда с идентификатор *** по КККР на град Созопол, местност Ачмалъци, апартаментен комплекс ****, като са предявени два иска: за признаване за установено в отношенията между страните, че липсват взети решения от етажните собственици на ЕС на блок 1 в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол с адрес гр. Созопол, местност Ачмальци, апартаментен комплекс „****, представлавана от „ИнтерконсултВ" ЕООД, на твърдяно като проведено на 13.11.2023 г. общо събрание на етажната собственост. В случай, че се уважи първия иск, се иска да се признае за установено, че "Екотера-солар" ООД не дължи на ЕС на блок 1 в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол с адрес гр. Созопол, местност Ачмальци, апартаментен комплекс „****, сумата 1255.13 евро с равностойност 2454.84 лева за 2024 г., формирани, както следва: 1. разходи за управление в размер на 278.92 евро, равняващи се на 545.52 лева и 2. такса за поддръжка на общите части на етажната собственост в размер на 976.22 евро, равняващи се на 1909.32 лева.

С разпореждане №2972/10.02.2026 г. съдията докладчик е указал на ищеца да обоснове правен интерес от първия установителен иск – за липса на взети решения от ОС, проведено на 13.11.2023 г., тъй като иск за установяване на факти е допустим само в изрично предвидени от закона случаи.

С молба от 23.02.2026 г. ищецът чрез пълномощника си е посочил, че при твърдения за липса на проведено ОС на ЕС и взето решение, реда за защита е именно предприетия.

С разпореждане №6855/06.04.2026 г. съдията докладчик отново е указал да се посочи освен иск за недължимост на сума, дали предявява и друг иск, като при положителен отговор да формулира искане до съда, касаещо установяване на право или правоотношение, а не факти, или да посочи специална правна норма, предвиждаща установяване на такива факти.

С молба, постъпила в законоустановения срок, е уточнено, че в исковата молба са формулирани ясно и точно петитуми по два евентуално съединени установителни иска. Посочено е, че с молба са заявили, че се оспорва наличието на правоотношение.

С атакуваното определение №5305/29.04.2026 г. съдът е отбелязал, че е указал на ищеца, че би могъл на основата на изложените твърдения, че не е взето решение по съответния ред, да иска от съда да обяви нищожност на решение на ОС на Етажната собственост или да иска директно признаване за установено, че не дължи сумите, които се претендират от него въз основа на решението, което възразява да не е взето. Ищецът обаче е категоричен, че не иска от съда да бъде установен факт с правно значение, като "провеждане на 2 събрание и взимане на решение, а се оспорва възникването на правоотношение между етажната собственост и всеки един етажен собственик" по силата на решение на ОС като многостранен договор. В същото време не се формулира съответно искане/петитум към съда, както е указано с разпореждане от 06.04.2026 г., а се препраща към петитума на първоначалната искова молба, който гласи: "моля да признаете за установено, че липсват взети решения от етажните собственици на ЕС на блок 1 в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол с адрес гр. Созопол, местност Ачмальци, апартаментен комплекс „****, на твърдяно като проведено на 13.11.2023 г. общо събрание на етажната собственост.

Налице е противоречие между обстоятелствата, които иска да изясни ищецът, и поддържания петитум на исковата молба. Ето защо е прието, че искът е недопустим, тъй като се иска установяване на юридически факт или по-точно липсата му - липсата на взето решение на ЕС. Решението на ЕС дори като многостранен договор съставлява юридически факт, който поражда правоотношение. Ищецът е предявил иск, че за него не са възникнали задължения във връзка с такова правоотношение, с което на практика оспорва именно възникването на правоотношението чрез оспорване на задълженията, включени в съдържанието му. Още един иск, с който самостоятелно да се установява, че липсва юридически факт, от който да е възникнало това правоотношение, респективно задължение, е недопустим поради липса на правен интерес. Указанията не са изпълнени, ищецът не е обосновал интерес от иска за установяване липсата на взети решения на ОС от 13.11.2023г., нито е формулирал допустим петитум в тази връзка. Ето защо този иск подлежи на връщане. Именно това е направено и с атакуваното определение.

Определението е правилно и законосъобразно.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.

Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран.

Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът, обаче, е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК.

Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно - ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава иска, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да 3 отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл.129, ал.2 ГПК. Това е направено от първоинстанционния съд, като са дадени конкретни, ясни и точни указания, но същите не са изпълнени.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота относно страните, предмета на делото и правната квалификация на предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо решение по съществото на спора.

От въззивния съд не се констатира твърдяното от частния жалбоподател противоречие или неяснота в атакувания акт. Ясно е посочено, че се връща не цялата искова молба, а „предявения от "Екотера-солар" ООД, с ЕИК 201545073, … иск за признаване за установено, че липсват взети решения от етажните собственици на твърдяно като проведено на 13.11.2023 г. общо събрание на етажната собственост“. Нещо повече – изрично е разяснено, че по евентуално предявения иск – за недължимост на сумите, твърдяната липса на правоотношение е необходимо да се изследва преюдициално.

Ищецът е бил длъжен да обоснове правен интерес от предявения иск, което не е направено. Нещо повече – самият жалбоподател не навежда в частната жалба доводи във връзка с втория предявен иск – за недължимост на сумите.

По отношение на него не са констатирани нередовности и производството следва да продължи след връщане на делото в Районния съд.

Както е посочено и в приложеното от частния жалбоподател решение №39/19.02.2013 г. по гр.д. №657/2012 г. на ВКС, I г.о., в случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл.415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Независимо обаче от позоваването, искане за установяване липсата на възникнало правоотношение между страните не е формулирано, т.е. не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на констатираното противоречие между обстоятелствена част и петитум. Искът е нередовен, не са отстранени в срок констатираните от съда пропуски, независимо от дадените конкретни указания. Ето защо правилно е прекратено производството по делото в тази му част.

Частната жалба е неоснователна, определението – правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5305/29.04.2026 г., постановено по гражданско дело №790/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХIV граждански състав, с което е върнат на основание чл.130 ГПК и чл.129, ал.3 от ГПК, предявения от "Екотера - солар" ООД, против Етажната собственост на блок 3 в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, с адрес гр.

Созопол, местност Ачмальци, апартаментен комплекс „****, иск за признаване за установено, че липсват взети решения от етажните собственици на твърдяно като проведено на 13.11.2023 г. общо събрание на етажната собственост и е прекратено производството по делото в тази част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5