Решение № 11 от 19.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ловеч, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ

Членове:

Е. ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря М.А ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234300600352 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 11/27.04.2023 г., постановена по НЧХД № 344/2022 г.

Ловешкият районен съд, първи наказателен състав е признал Е. О. А., ЕГН ********** от с.K., обл.***** за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78 а от НК го е освободи л от наказателна отговорност, като му е наложи л административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, които да заплати в полза на държавата , по сметка на бюджета на съдебната власт, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал.1 от НК, да е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето временно и неопасно за живота „Комоционен синдром“, нарушено цветоусещане на дясното око, както и очна макула на дясното око без рефлекси.

Осъдил е Е. О. А. да заплати на тъжителя Т. В. М. от с.K. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2022 г. до окончателното й изплащане за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, като е отхвърлил гражданския иск за разликата до претендирания размер от 2 000 лева, като неоснователен и недоказан.

1

Отхвърлил е предявения от Т. В. М. срещу подсъдимия Е. О. А. граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2022 г. до окончателното й изплащане, за престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е подсъдимия Е. О. А., да заплати на тъжителя Т. В. М. сумата от 1 262.30 лева разноски по делото, както и по сметка на ЛРС сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Е. О. А., чрез защитника му – адв. М. И. от ЛАК в предвидения от закона срок. Счита присъдата в осъдителната й част за необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което предлага същата да бъде отменена.

С оглед анализа на доказателствата, счита, че ЛРС е следвало да приеме, че обвинението против подсъдимия А. за деянието по чл.130, ал.2 от НК е останало недоказано и да го оправдае. Твърди, че постановявайки осъдителна присъда в тази си част, съдът е допуснал нарушение на закона.

В заключение предлага на въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваната присъда в посочената й част и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия Е. А. за невиновен в извършване на престъплението по чл.130, ал.2 от НК и да го оправдае и по това обвинение.

В подкрепа на въззивната жалба защитникът е депозирал и допълнително писмено изложение, в което твърди, че намират така постановената присъда за неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като фактическите положения, приети за установени от РС - Ловеч, въз основа на събраните доказателства, решаващият съд е тълкувал и оценявал превратно. Изтъква, че не са съгласни и с правните изводи на първоинстанционния съд, тъй като същите са постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че решаващият съд неправилно е установил фактическата обстановка, която не съвпада с фактическите констатации на частния тъжител, отразени в тъжбата му до съда, както и със събраните доказателства в хода на съдебното следствие по делото. В тази връзка сочи, че в мотивите си на стр.7-8 ЛРС приема за установено по делото, че процесния ден тъжителя и подсъдимия са се срещнали, като подсъдимия е отправил репликата „***********“, но в същото време на стр. 9 посочва, че следва да бъде оправдан за това деяние, тъй като единствено доказателство за отправената реплика са твърденията на частния тъжител.

2

Твърди, че в тази връзка съда приема, че липсват свидетели очевидци, както за отправените реплики, така и за твърдения от частния тъжител удар с брадва, но въпреки това, подсъдимият е оправдан за едното деяние, а осъден за другото. Налице е несъответствие между фактическите констатации в съдебния акт и събраните доказателства.

Изтъква, че за да постанови осъдителна присъда, съдът приема и кредитира свидетелите на частния тъжител - съпругата A. М.а и съседа му М.Д., които твърдят, че лицето на частния тъжител след този инцидент, било цялото в кръв, като имало такава и по дрехите. Сочи, че тези показания изцяло противоречат на становището на допусната и приета СМЕ, където вещото лице изрично посочва, че подобно нараняване води единствено до лека „роса“, но не и до обилно кървене , и няма данни по делото за наличието на такова. Твърди, че от мотивите на съда разбираме, че по заключението на СМЕ съдът е постановил осъдителната си присъда.

Твърди, че освен това съдът кредитира показанията на тези свидетели и относно факти и обстоятелства, които те не са възприели лично, а са им били преразказани от частния тъжител - как е бил застанал на каруцата, как и къде е бил ударен и как и по какъв начин е паднал след това.

Счита, че решаващият съд е направил превратно тълкуване на събраните доказателства касаещи доказване авторството на деянието и механизма на неговото извършване. Счита, че са допуснати нарушения от съда по оценката на доказателствената съвкупност и начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия. Излага, че в Р № 6/2012 г., III н.о. на ВКС се отбелязва, че не би могло да се приеме, че съдът е достигнал до обективната истина по делото, ако е игнорирал част от доказателствата, както и когато е тълкувал превратно част от тях. Сочи, че направеният от решаващия съд правен извод относно доказаността на деянието, за което е осъден подсъдимия, е в противоречие с надлежно събраната по делото доказателствена съвкупност и процесуално дължимите, съгласно императивни разпоредби на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, внимателна проверка на събраните по делото доказателства и формиране на вътрешното му убеждение, след нейния обективен, всестранен и пълен наказателно - правен анализ.

Счита, че съдът е направил едностранчиво и превратно тълкуване на показанията на цитираните свидетели. Твърди, че показанията на тези свидетели са противоречиви, некореспондиращи помежду си и в цялост на установената фактическа обстановка, поради което следва да не бъдат кредитирани.

На следващо място счита, че е останало неизяснено обстоятелство 3 местонахождението на процесната брадва, с оглед твърдяното от подсъдимия, че е предал въпросната брадва на свидетеля К.П., като това се потвърждава и от писмено сведение от дата 26.04.2022 г. подписано от и от св. П. - налично в пр. пр. №1949/22г. на РП - Ловеч. Счита, че установяването на тази брадва е от важно значение за доказване на обвинителната теза на частния тъжител особено като липсват свидетели очевидци.

Счита, че без брадвата няма как да се докаже по несъмнен начин, че именно с такъв предмет е нанесена леката телесна повреда на частния тъжител, както и самия механизъм на твърдяното деяние.

Сочи, че според показанията на свидетелката д-р С.Д., частния т тъжител е приет в нейното отделение с травма в дясна темпорална област с размери 0,5 до 1см., за която само по снета анамнеза е изписано в медицинската документация, че е след удар с брадва.

Счита, че така по делото е останал неизяснен въпроса, дали въпросното нараняване е получено от удар с брадва или може да бъде получено от всеки друг тъп предмет – така, както посочва ВЛ в разпита си пред съда.

Сочи, че за да постанови осъдителната си присъда, ЛРС н е е приел за достоверни обясненията на подсъдимия дадени в с.з., тъй като били в противоречие с написаното от подсъдимия в цитираното вече по-горе писмено сведение.

Счита, че съдът неправилно е обсъждал и е взел предвид това писмено сведение /л.11 от мотивите/, което не е доказателство събрано по реда предвиден в НПК от една страна, от друга не става ясно, това в действителност ли са лични твърдения на подсъдимия, при положение, че почерка с който са изписани всички писмени сведения в преписката, а и протокола за предупреждение е един и същ. Изтъква, че тези обстоятелства са останал и неизяснени по делото и съдът неправомерно, в нарушения на принципа на непосредственост при събиране на доказателствата, го е взел предвид, за да постанови осъдителна присъда. Твърди, че затова не са съгласни с тези правни изводи на съда и, че ак о последният е установил противоречия, между обясненията на подсъдимия с друга събрани в хода на съдебното следствие доказателства, е следвало да постанови събиране на допълнителни такива, с оглед установяване на обективната истина, които да обсъди подробно и да посочи кои факти и обстоятелства приема за установени и доказани и защо. В тази връзка сочи практика на ВКС, която е категорична, че саморъчните писмени обяснения са негоден доказателствен източник и не могат да послужат за доказване на обвинението - Р № 518/2009г II н.о. на ВКС.

Счита, че следва да се отбележи, че в мотивите на съда липсва подробен 4 анализ на техните основни възражения относно механизма на получаване на твърдяната лека телесна повреда. Излага, че вещото лице в тази връзка е посочило, че удар в дясната част на лицето може да се получи ако се замахне фронтално от ляво на дясно, което означава, че това може да направи човек със силна водеща лява ръка, а подсъдимият е със силна дясна ръка.

Твърди, че в мотивите си, съдът посочва, че кредитира изцяло заключението на съдебно - медицинската експертиза, макар, че вещото лице в с.з. посочва с допускане и вероятност изводите си, че така нанесената телесна повреда, можело да се получи по начина, по който твърди частния тъжител.

Например : „най-вероятно удара е бил с малка част от ударната повърхност на тъпата частна брадвата, а не с цялата й ударна повърхност “, но допуска също така да е нанесена и с друг тъп предмет, но това становище не е отразено в мотивите на съда. Счита, че затова, в тази си част мотивите се явяват и непълни.

Излага, че по делото са налице гласни доказателства - показанията на свидетеля Д. и подсъдимия А., че частният тъжител е лице, което постоянно употребява алкохол. Твърди, че по данни на подсъдимия, в интернет пространството /канала за споделяне на видеоклипове YouTube/ има видеоклипове, на които се вижда подсъдимия в такова състояние. Сочи, че в такъв случай, за тях не става ясно, защо съд ът кредитира изцяло твърденията му и приема за достоверни обстоятелствата, които той твърди в тъжбата си, въпреки, че повечето от тях с а би л и опровергани в хода на съдебното следствие.

В тази връзка изтъква, че ЛРС не е обсъдил техните възражения, относно следва ли въобще да се кредитират твърденията на частния тъжител, относно това какво се е случило процесния ден и дали в действителност подсъдимият му е нанесъл тази лека телесна повреда.

Заявява, че изрично са посочили, защо считат , че частния тъжител лъже, тъй като в тъжбата си, а и през целия ход на делото М. е твърдял, че в резултат на този инцидент му е увредено и зрението на дясното око. Изтъква, ч е доказателствата сочат друго, че той е имал проблеми с това око, много преди този инцидент първо и после, според СМЕ това оплакване не е в причинно следствена връзка с деянието, за което твърди, излага аргументи в тази връзка.

В контекста на гореизложеното счита, че първоиистанционния т съд напълно е игнорирал изложените от тях възражения, което съгласно Решение № 475/201 0 г. на I н.о. на ВКС е нарушение при формиране на вътрешното убеждение на съда, което следва да се основава на доказателствата по делото.

Именно при тези доводи, счита, че изводите на РС-Ловеч, за доказаност 5 на деянието от обективна и субективна страна са неправилни и са постановени е нарушение на материалния закон.