Определение № 371 от 20.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Варна, 19.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20243001000214 по описа за 2024 година И за да се произнесе, взе предевид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на С.Ф.Ю.-М. от с.*********, община ***************, срещу определение № 182 от 11.03.2024г. по търг.дело № 89/24г. по описа на Окръжен съд – *****, с което молбата и за освобождаване от държавна такса е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди незаконосъобразно и немотивирано. че обжалваното определение е

Твърди че са налице всички основания да бъде освободена от държавна такса. Твърди че е домакиня и млада майка в отпуск по майчинство, а семейството се издържа от нейния съпруг. Сочи че с получаваната от семейството месечна сума се заплащат всички разходи на семейството и семейството няма финансовите средства да заплати дължимите държавни такси.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което молбата и за освобождаване от държавна такса да бъде уважена.

С оглед на обстоятелството, че се касае за молба от ищца за освобождаване от държавна такса и производството по делото е още на фаза проверка на редовността на исковата молба и на ответника още не е връчен 1 препис от исковата молба, размяна на книжа по частната жалба не следва да се извършва.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 94/24г. по описа на ШОС е образувано по осъдителни искове на С.Ф.Ю.-М. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за сумата 70 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 510лв., претендираната като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП на 05.01.2022г., виновно причинено от Н.Ф.М. при управление на лек автомобил, застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата за освобождаване от внасяне на дължимите по делото държавни такси и разноски.

Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.

В настоящия случай дължимата по делото държавната такса е в размер на 2 800лв. по иска за неимуществени вреди и 60.40лв. по иска за имуществени вреди, или общо сумата 2 864.40лв.

Видно от представената с молбата декларация по чл.83 ал.2 от ГПК жалбоподателката Ю.-М. е на 35 години, омъжена, в отпуск по майчински, с 2 малко бебе. Заедно със съпруга си осигуряват издръжката на 3 души.

Месечните доходи на семейството са в размер на 2 482.50лв., трудово възнаграждение, получавано от съпруга и 886.36лв., получавано от нея обезщетение за майчинство, или общо в размер на сумата 3 368.86лв.

Семейството притежава също така жилище с площ 150кв.м. в гр.*****, лек автомобил **********, с година на производство 2006г. и 58 дка земеделски земи, като няма декларирани доходи от тези имущества. Няма декларирани парични влогове. Съобразно данните от декларацията здравословното състояние на ищцата и това на членовете на семейството не налага постоянни разходи. Установените с декларацията месечни доходи на частната жалбоподателка се потвърждават и от представените по делото удостоверения от работодателите на ищцата и нейния съпруг за получени доходи през цялата 2023г. за съпруга и за периода август – ноември 2023г. от ищцата.

С оглед на така събраните данни за имущественото състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова заетост, въззивният съд намира, че за ищцата Ю.-М. е налице невъзможност за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на дължимата по делото държавна такса. Действително дължимата по делото държавна такса е в размер под получавания от ищцата и нейния съпруг еднократен месечен доход, като остава разлика около 500лв., която е недостатъчна за издръжка на семейството. Същевременно обаче установените по делото месечен доход на семейството на ищцата – 3 368.86лв., по данни от декларацията, са над размера на минималната работна заплата както за 2023г., така и за 2024г., и с около 700лв. над размера на обявените от НСИ данни за общите разходи средно на лице от домакинството през четвъртото тримесечие на 2023г. Притежаваните от семейството земеделски земи също дават възможност за реализиране на доходи от тях. Предвид на това и съставът на въззивния съд намира, че ищцата следва да бъде освободена от заплащане на половината от дължимите по делото държавни такси и разноски.

Предвид на така изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено частично до размера на половината от дължимите по делото държавни такси и разноски и вместо него постановено друго, с която молбата на ищцата за освобождаването и от държавна такса и разноски на основание 3 чл.83 ал.2 от ГПК да бъде уважена до тези размери.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 182 от 11.03.2024г. по търг.дело № 94/24г. по описа на Окръжен съд – *****, в частта му, с която молбата на С.Ф.Ю.-М. за освобождаване от държавни такси и разноски е оставена без уважение до размера на 1/2 от дължимите държавни такси и разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА

С.Ф.Ю.-М. от с.*********, община

***************, ищца по търг.дело № 94/24г. от внасяне на дължими по делото държавни такси и разноски на основание чл.83 ал.2 от ГПК до размера на ½ от тях.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 182 от 11.03.2024г. по търг.дело № 94/24г. по описа на Окръжен съд – *****, в частта му, с която молбата на С.Ф.Ю.-М. за освобождаване от държавни такси и разноски е оставена без уважение за разликата над 1/2 до пълния им размер.

Определението в частта му, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4