Определение № 2059 от 20.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2059 гр. София, 20.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20251100603838 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от Наказателния процесуален кодекс.

С Определение от 29.04.2025 г по нчд №7841/2024 година, Софийски районен съд, НО, 115 състав, е отменено Постановление на СРП от 14.05.2024г на прокурор при СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НПК е прекратено досъдебно производство № 499/2021г по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 10222/2021г на СРП водено за извършено престъпление по чл. 143,ал.1 вр. чл.18 ,ал.1 от НК.

Срещу Определението на СРС, в срок, е постъпил протест от прокурор при СРП, в е посочено, че към момента вече е имало произнасяне на прокурор за прекратяване на досъдебното производство, което е било контролирано от съда и отменено като са дадени конкретни указания, които са изпълнени. Прокурорът оспорва извода на първата инстанция за немотивираност на постановлението за прекратяване, като твърди, че в него е направен анализ на събраните доказателства и е формирано становище за липса на обективна страна на престъпление по чл.143,ал.1 от НК Според представителят на СРП1 за да е налице съставомерност на деянието следва да е налице закана с престъпление, а не изречените думи да са единствено отразени в съзнанието на пострадалата като такива, в този смисъл не е необходимо и назначаването на СППЕ, каквото указание е дадено от съда. Становището застъпено в определението на съда, че не е попълнена доказателствената съвкупност, тъй като не е посочено участието на Ж.М. в изпълнителното деяние, в протеста не се споделя, като се твърди, че свидетелката Н. Ч. не разпознава М. като лице, отправяло към нея закани, подкрепа на 1 което са и дадените от него показания. Прокурорът счита, че предходните отношенията между Ю.Ч. и семейството на Н. Ч. не следва да бъдат взети предвид при преценка действията на Б. и оценката им като заплаха, тъй като така не е отправена. С оглед становището си за неправилност на определението прокурорът иска неговата отмяна и съответно потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, законосъобразността на обжалваното Определение на СРС от 29.07.2025 г., с което е отменено Постановление за прекратяване на ДП на СРП от 14.05.2025 г. и се запозна със събраните по делото доказателства, прие следното:

С Постановление на прокурор при СРП от 12.03.2021г. е образувано досъдебно производство за това , че на 18.01.2021г около 19.00ч в гр. София, кв. Триъгълника до ул. Шибой са направили опит да принудят Н. П. Л. -Ч. да извърши нещо противно на волята си тато употребили за това заплашване – престъпление по ч.143, ал.1 вр.чл.18 ,ал.1 от НК.

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани Н. Ч. / на19.05.2021г, на 19.07.2022г и на 23.08.2023г/ В. Ч. / на 09.06.2021г и на 22.08.2023г`/ Г.Ч., Ю.Ч. / на 20.01.0221г и на 15.02.2023г/, В.М., Б. Б., С. П. , Ж.М., проведени са очни ставки между Ю.Ч. и Ж.М., Н. Ч. и Б. Б., Ю.Ч. и Б. Б., Ж.М. и Б. Б., приобщени по делото са справка от мобилен оператор „Виваком“ относно собствеността на мобилни телефони номера, Справка от търговския регистър за дружеството „АИА България“ ООД, справка от АИС -БДС за свидетелите М., Ю.Ч., Б. Б. Ж.М., справка от ГД „Изпълнение на наказанията“, протоколи за разпознаване на лица.

Наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурор при СРП на 27.07.2022г, като същото е отменена с определение от 29.11.2022г на СРС, НО 129 състав и са дадени указание за продължаване на разследването.

След провеждане на действия по разследването, съобразени в дадените указания в определението на СРС от 29.11.2022г, с Постановление на прокурор при СРП от 14.05.2024г наказателното производство е било отново прекратено на основание чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.3от НПК.

Срещу Постановлението е постъпила жалба от Н. Л. -Ч..

По жалбата е образувано нчд № 7841/2024г на СРС, НО, 115 състав.

За да постанови атакуваното определение, с което е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство, съдът е приел, че съдържанието на постановлението е немотивирано, тъй като не съответства на изискванията, които процесуалния закон поставя, а именно съдържанието не позволява да бъде установено по какъв начин прокурорът е формирал убеждението си относно значимите факти и относно прилагането на материалния и на процесуалния закон. Първата инстанция е намерила, че фактическите констатации в постановлението са необосновани, тъй като не кореспондират с събраните по делото доказателствата. Съдът е посочил, че липсва анализ на създадените предходни отношение между семейството на пострадалата и 2

Ю.Ч., от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като именно по повод на тези отношения свидетелят Б. твърди, че е разговарял с Н. Ч.. Прокурорът не е анализирал и наличните противоречия в показанията на Б. и Ю.Ч.. По-нататък в мотивите на прокурора не е съобразено, че заплашването не е задължително да бъде с неправомерни действия , като е достатъчно самото поведението на дееца да е създало основателен страх у принуждаваното лице, като данни в този смисъл съдът е указал, че могат да бъдат установени и чрез назначаване на СППЕ по отношение на пострадалата. Критика, съдът е отправил, и по повод игнориране на резултатите от извършените разпознавания. Отделно от това, че не е проведено разпознаване със свидетелката В. Ч., която също е присъствала на инкриминираното деяние. Не са анализирани и показанията на Б., че именно М. е лицето, изпратено от Ю.Ч., както и съобщеното от пострадалата, че двамата мъже са тръгнали към автомобила на пострадалата. В контекста на изложеното, първата инстанция е посочила, че освен несъответствията на фактическите положения, риети в обжалваното от Н. Ч. постановлението на СРП, с доказателствата по делото, разследването не е проведено при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина и е отменил постановлението от 14.05.2024г за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият въззивен състав съобразявайки събраните доказателства по делото и изложените в протеста на прокурора съображения за отмяна на определението, с което е отменено постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство, намира следното :

Протестът е процесуално допустима, депозиран от процесуално легитимирана страна и в рамките на установения от закона срок.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал.2 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък, но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.

Обжалваното постановление от 14.05.2024г., въпреки своя обем, настоящият въззивен състав преценява, че не отговаря на горните изисквания. Преди да формира своите правни изводи, прокурорът е изложил възприетата от него фактическа обстановка, в която не са обсъдени част от събраните по делото доказателства. Макар детайлно и подробно да е изяснено как се е стигнало да срещата на 18.01.2021г между Н. Ч. и Б. и М., прокурорът напълно е игнорирал изнесените от свидетелите Г.Ч. и Н.

Ч. факти, установяващи, че поводът за срещата е бил недействителен, както и че двете непознати до момента лица на пострадалата са провели разговор с нея за факти, които няма как да им бъдат известни, освен ако не са им съобщени от Ю.Ч.. Изцяло извън вниманието на прокурора при изграждане на фактическите изводи са останали и безспорните доказателства за преходните влошени отношения между семейството на 3 пострадалата и Ю.Ч. като същите не са били анализирани с останалия доказателствен материал по делото.

В този смисъл правилно е посочено от първата инстанция, че атакуваното постановление на СРП от 14.05.2024г макар и в достатъчен обем и не е мотивирано и не съдържа анализ на доказателствата, като съответни фактически изводи не кореспондират със събраните доказателства. Настоящият съдебен състав споделя изцяло констатираното от районния съд. В теоретичен план престъплението по чл.143, ал.1 от НК, за което е образувано и се води досъдебно производство е престъпление против свободното формиране на волята и/ или избора на поведение на личността. В този смисъл на първо място е от съществено значение съдържанието на волята на пострадалото лице т.е. същата следва да бъде изследвана и безспорно установена.

Изпълнителното деяние се изразява в противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае т.е. става въпрос за въздействие върху психиката му чрез използване на сила, заплашване или злоупотреба с власт. В случая, съгласно постановлението за образуване деянието е извършено чрез заплашване - деецът/ ците заплашва пострадалия с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност живота, здравето, честта или имотите на заплашвания или на друго лице, към което пострадалия има положителни чувства. Следва да бъде отбелязано, че не е необходимо деецът да е имал обективна възможност да осъществи заплашващото деяние. Изложеното налага, в хода на разследването да бъде установена волята на пострадалото лице и на следващо извършването на конкретни действия – в случая отправяне на заплаха, като следва да бъде съобразено, че същата може да бъде освен вербална и осъществена чрез съвкупност от действия -поведение, тон, използван в разговора, въздействащи върху заплашвания. Това налага обективен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като съдът констатира, че дори в протеста, подаден срещу определението, прокурорът некоректно интерпретира част от събраните доказателства и твърди, че Н. Ч. не е разпознала едното от лицата, присъствали на срещата на 18.10.2021г, а именно Ж.М.. Правилно е посочено в атакуваното определение, че прокурорът следва да съобрази събраните доказателства по делото в контекста на предходните отношения между семейството на Н. Ч. и Ю.Ч. и да обсъди в продължение на това защо е била инициирана среща под недействителна причина, като се вземе предвид, че безспорно установено е, че са позвъняванията са били от мобилни телефонни номера от Б. и М.. Как и от кого двете лица и конкретно Б. е узнали, че спрямо Ю.Ч. има водено досъдебно производство в РП- Дупница и същите какво отношение имат към оттеглянето на подадената жалба от Н. Ч. и Г. Ч., щом се твърди, че извършеното не е по заръка Ю.Ч.. В тази връзка е необходимо е да бъде направен анализ на показанията на последния с оглед формиране на извод за тяхната достоверност. Поставените въпроси са от съществено значение и прокурорът следва да даде обоснован отговор на тях въз основа на доказателствата, за което е следва да бъдат проведени допълнителни действия по разследването, така както е посочил районният съд.

При така изложеното, съдът намира, че налице основание за потвърждаване на определението на СРС, с което е отменено постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство като необосновано и незаконосъобразност. налице на правилно приложение на материални закон, поради незаконосъобразно квалифициране на фактите, довело до неправилни изводи, че липса престъпление. Необходим е задълбочен анализ на посочените по- горе доказателства от прокурора ведно с последващите събрани и преценка за допълнителни действия по разследването, с 4 оглед изясняване на всички относими към предмета на разследване факти.