Решение № 10 от 23.01.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500287 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 196/31.05.2019 год., постановено по гр. д. № 84/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе е осъдено Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, ЕИК 117505556, гр. Русе да заплати на Н. Т. М., ЕГН ********** и Х. Т. М., ЕГН ********** и двамата от гр. Русе сумата в размер на по 45 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Г. Х. М.а, починала на 10.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 6 922.50 лв. разноски за производството.

Със същото решение са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане за сумите над 45 000 лв. до размер на 60 000 лв. за всеки ищец, като неоснователни. С решението е осъдено ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****** да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр.

Русе 90 000 лв. застрахователно обезщетение и 5 000 лв. разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Университетска многопрофилна 1 болница за активно лечение „Канев“ АД, ЕИК 117505556, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ********, представлявано от доц. д-р А. П. – изп. директор, чрез юриск. С. А. против Решение № 196/31.05.2019 год., постановено по гр. д. № 84/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено при неправилно приложение на процесуалните правила и неточно приложение на материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд обсъдил основните факти противоречиво. Избирателно и нелогично ценил някои от заключенията на съдебно-медицинската експертиза, а част от тях въобще не обсъдил, без аргументи, защо не ги цени. Първоинстанционният съд бил приел за установено, че служители на УМБАЛ „Канев“ АД с действията си са причинили на ответниците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - смъртта на тяхната майка. Неправилен бил изводът на съда, че поведението на специалисти при ответника е противоправно, тъй като е в нарушение на принципни правила за лечение, установени в медицината, както и с оглед липсата на доказателства, които да оборват установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция. Мотиви на съда в това отношение липсвали и в тази връзка било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В решението не били обсъдени доказателства, представени от ответника по отношение провеждането на високоспециализирано изследване в съответствие с медицинския стандарт по Гастроентерология, както и заключението на вещите лица във връзка с това. Не била доказана противоправност, тъй като не била обсъдена необходимостта от извършване на високоспециализирано изследване, макар същата да е поставена като конкретен въпрос към вещите лица в изготвената и приета СМЕ.

Било установено със събраните гласни и писмени доказателства, че Г. М.а е приета в лечебното заведение по спешност с приемна диагноза „Остър панкреатит“, а извършеното диагностично терапевтично изследване било проведено при показания на пациентката за това. В решението било налице неразбираемост и противоречие между установеното с приетите по делото доказателства и изводът за противоправност на медицинските специалисти. Считат, че категорично били оборени твърденията на ищците, че изследването ЕРХПГ било извършено некачествено и в нарушение на медицинските правила, като по време на изследването лекарят-специалист е причинил лезия (разкъсване) с размери 5 мм на дуоденалната лигавица, тъй като поради липса на опит и специални умения не бил установил пробива и не бил предприел необходимите действия за хирургична намеса и отстраняване на разкъсването на лигавицата, което от своя страна според ищците довело до „отключване на панкреатит” в рамките на следващите 24 часа. По отношение на проведената ЕРХПГ съдебно-медицинската експертиза посочвала, че алгоритмът на проведената ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография бил спазен и съобразен с утвърдената методика. Проведени били предварителни изследвания на ПКК, хемостазни показатели, биохимия, ЕКГ, консултация с кардиолог, ултразвуково изследване, рентгенография. Въпреки това първоинстанционният съд бил приел противоправност на действията на медицинските специалисти. Счита се, че извършената диагностично2 терапевтична процедура била правилно приложена, като метод с най-големи диагностични възможности при заболявания на жлъчно-панкреасната система, за директен оглед на дуоденалната лигавица на папила Фатери, както било прието в СМЕ, като при този метод освен да диагностицира, лекарят имал възможност и да извърши папилотомия, която в случая е била необходима, поради установената стеноза. Неоснователно и недоказано било ищцовото твърдение, че д-р Н. е следвало да направи фиброгастроскопия, а не ЕРХПГ.

Вещите лица в съдебно заседание били посочили, че рисковете и при двата метода са еднакви, а подходът в конкретния случай е правилен. Твърди се още, че съдът не кредитирал доказателствата, свързани с навременните действия на специалистите, след влошаване състоянието на пациентката, но извеждал извод за противоправност на действията. Според съда липсвало информирано съгласие на пациентката, но никъде не се посочвало защо това съгласие следва да е писмено и изрично. Също така не било налице обсъждане на безспорно установения факт, че писмено информирано съгласие за лечението на пациентката има.

Неправилен бил изводът на съда, че в случая била налице причинна връзка между настъпилата смърт и действията на медицинските специалисти. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че приложеното лечение било своевременно, качествено и по правилата на добрата медицинска практика. Извършената диагностично-терапевтична процедура била правилно приложена, като метод с най-големи диагностични възможности при заболявания на жлъчно-панкреасната система за директен оглед на дуоденалната лигавица на папила Фатери, както било прието в заключението на вещите лица. Процедурата била извършена при спазване на медицинските стандарти – този факт бил посочен в заключението на вещите лица. Излага се, че причината за смъртта на Г.

М.а била полиорганна недостатъчност, настъпила в хода на лечението на реактивен хеморагичен, преминал в некротичен панкреатит с перитонит и двустранна пневмония.

Касаело се за реактивен пост-ЕРХПГ панкреатит с възпаление на коремницата (перитонит) и разпространение на възпалителния процес със засягане на белите дробове. Както били посочили вещите лица, в случая панкреатитът е своевременно диагностициран при извършената лапароскопска интервенция, на 24-я час от ЕРХПГ, след което е започнало хирургично и медикаментозно лечение, с интензивно наблюдение. Излага се още, че съдът не кредитирал изготвената СМЕ, не обсъдил голяма част от въпросите по нея и не се мотивирал защо не взема отношение по приетото доказателство. Независимо от категоричните отговори на вещите лица от СМЕ, потвърждаваща липсата на противоправност в действията на специалистите на ответника, съдът не коментирал конкретно отговорите на експертите, както относно наличието на показания за предприемане на незабавни действия по извършване на изследването, така и относно спазването на всички утвърдени от науката и практиката методи и технологии за извършване на панкреатографията, така и относно това, че е избран най-добрият метод за изследване и в същото време е предприето адекватно лечение, включително и папилосфинктеротомия. В мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът коментирал констатациите на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – като пълни, ясни и изготвени от компетентни вещи лица, а те нямали задължителен характер, още повече, че категорично 3 противоречали на приетото и неоспорено заключение на вещите лица по делото. На следващо място, съдът бил определил съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пациентката на 1/4, но без мотиви. Неправилно бил определил обезщетението по размер.

Неправилно бил определен и видът на вредите. Като се изключи определеният процент съпричиняване, съдът бил уважил изцяло предявените от ищците искове. В тази част на решението нямало достатъчни мотиви как е формирано вътрешното убеждение на съда за уважаване на исковете в пълен размер.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Н. Т. М., ЕГН ********** от гр. Русе, ******** и Х. Т. М., ЕГН ********** от гр. Русе, *********, и двамата със съдебен адрес: гр. Русе, **********, чрез адв. Р. Х. от АК - Русе.

В същият се излага, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Излага се, че съдът точно, ясно и недвусмислено описал фактическата обстановка, като въз онова на това били направени правилни и обосновани изводи за това, че медицински специалисти на ответното дружество с действията си са причинили на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото от тях увреждане на здравето на майка им, довело до смъртта й. Твърди се, че исковете били предявени срещу работодателя на лекарите, осъществили лечението на Г. М.а, като отговорността на юридическото лице е ангажирана по реда на чл. 49 от ЗЗД. Установено било, че по повод на възложената от работодателя работа, лицата на които тя е възложена, са причинили вреди на ищците.

Безспорно било установено, че майката на ищците е починала на 10.02.2013 г. в ответната болница с диагноза „Остър некротичен панкреатит“. От заключението на СМЕ и доклада на Изпълнителна агенция Медицински одит се установявало, че непосредствената причина за смъртта на майката на ищците Г. М.а е полиорганна недостатъчност, настъпила в хода на лечението на реактивен хеморагичен, преминал в некротичен панкреатит с перитонит и двустранна пневмония-реактивен пост ЕРХПГ. Според вещите лица при пациентката се е развило това усложнение вследствие на манипулацията в областта на жлъчно панкреатичната система, след проведена ЕРХПГ. Изследването било извършено без информираното съгласие на пациента. По делото не били събрани доказателства на М.а да е било разяснено в какво се състои този метод на ендоскопско изследване под рентгенов контрол, какво налага извършването му и какви са възможните последици – 30 % от пациентите развивали панкреатит. Увреждащото бездействие се изразявало в неизпълнение на задължението на лекаря да предостави на пациентката по подходящ начин, в подходящ обем и своевременно, т.е. преди извършване на процедурата ЕРХПГ информация за същата като високорискова, високоспециализирана, инвазивна, която прераства в терапевтична; да разясни на достъпен език вариантите на диагностициране и видовете възможно лечение на заболяването й панкреатит: консервативно; възможни алтернативни методи на ЕРХПГ: компютърно томографско; с магнитен резонанс, ендоскопска ехография, която се извършва 4 във високоспециализирани клиники. Твърди се, че съдът бил мотивирал убедително и в достатъчна степен противоправността на деянието, а именно че лечението и диагностиката се намирали в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените медицински стандарти и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество. Противоправността на деянието се установявала и от липсата на доказателства за необходимост от процесното изследване - високоспециализирано и високорисково. Правилен бил и изводът на съда, че както от СМЕ, така и от доклада на ИА „МО“, се установявала причинно следствена връзка между извършената ЕРХПГ и настъпилата смърт на майката на въззиваемите. Не се установявала необходимост от извършването на това високоспециализирано изследване, тъй като нямало показания за това. Правилно първоинстанционният съд бил приел за доказано противоправно действие или бездействие на служители на УМБАЛ „Канев“ АД. Обосновано бил приет процентът на съпричиняване от страна на пациентката, като били изложени мотиви, както и в достатъчна степен съдът бил обосновал и размерът на дължимото обезщетение.