Решение № 3 от 08.01.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20231800900060 по описа за 2023 година

"М" ООД, ЕИК е предявил срещу "Н.А." ЕООД, ЕИК и Н. М. Д. от с. Р., Софийска област, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците за солидарно заплащане на сумата от 27 040 лева, главница по запис на заповед от 27.05.2021 год. с падеж 11.08.2021 год., издаден от "Н.А." ЕООД и авалиран от Н.М.Д. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2022 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20221810101537 год. на РС – Б.

Претендират се и направените по делото разноски, както и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 20221810101537/2022 год. на РС – Б.

Ищецът твърди, че ответникът "Н.А." ЕООД като издател на запис на заповед от 27.05.2021 год. неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 11.08.2021 год. на поемателя "М" ООД сумата от 27 040 лева. Записът на заповед бил авалиран от ответницата Н. М. Д.

Твърди се, че записът на заповед бил предявен за плащане на падежа, но плащане не последвало, поради което ищецът подал до Районен съд – Б. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя и авалиста по записа на заповед за заплащане на сумата по същия в размер на 27 040 лева. По 1 образуваното ч.гр.д. № 20221810101537/2022 год. съдът издал на ищеца заповед от 22.08.2022 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 27 040 лева, както и за направените разноски в заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжниците на 17.01.2023 год., които в срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 18.01.2023 год., подали възражения срещу същата, заявителят бил уведомен на 01.03.2023 год. год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му месечен срок.

С исковата молба се сочи, че процесният запис на заповед бил издаден във връзка с каузална сделка и за обезпечение изпълнението на поетите от ответното дружество задължения по договор № PWH2104/27.05.2021 год. за доставка на пшеница. Сочи се, че на 27.05.2021 год. между "М" ООД, купувач и "Н.А" ЕООД, продавач, бил сключен горния договор, по силата на който продавачът поел задължение да прехвърли на купувача в срок до 10.08.2021 год. собствеността върху 65 метрични тона пшеница от български произход, реколта 2021 год., по предварително определени от страните в договора качествени показатели, като купувачът се задължил да заплати на продавача цена от 384 лева за метричен тон с ДДС.

Твърди се, че "М" ООД изпълнил задължението си по т.1 от договора, като заплатил авансово цялата покупна цена, за което "Н.А" ЕООД издал фактура № 231/27.05.2021 год. за заплатен аванс на стойност 20 800 лева. В т.7.1 от договора страните уговорили, че ако продавачът не изпълни задължението си да достави и предаде на купувача стоката в заявения срок или забави предаването, то продавачът дължи неустойка в размер на 50 лева на тон за размера на неизпълнената част от доставката, или общо неустойка от 16 000 лева.

Твърди се, че съгласно т.2 от договора в случай на неизпълнение от страна на продавача след изтичане на срока на доставката – до 10.08.2021 год., от 11.08.2021 год. същият дължал на купувача лихва в размер на 5 % на месечна база за финансиране на авансовото плащане. Считано от 11.08.2021 год. до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 22.08.2022 година, изминали 12 месеца, поради което купувачът има вземане в размер на 20 800 лева х 5 % х 12 месеца за лихва по т.2 от договора, или общо 12 480 лева.

Твърди се, че съгласно т.9 от договора за обезпечаване на вземанията на купувача по т.2 и разноските по събирането им продавачът се задължил да издаде запис на заповед на купувача на стойност 30 % по-висока от стойността на закупената стока без ДДС, платима без разноски и протест. Твърди се, че вземането по записа на заповед съставлява стойността на закупената стока без ДДС, увеличена с 30 %, като сумата по записа на заповед от 27 040 лева обезпечава връщането на платената продажна цена от 20 800 лева, увеличена с 30 %, което увеличение обезпечава лихвата по т.2 от договора от 12 480 лева, както и неустойката от 16 000 лева и разноските на купувача по събиране на вземанията му.

Сочи се, че нито към датата на падежа, нито понастоящем "Н.А." ЕООД е доставил каквато и да е част от уговореното количество пшеница, като е налице пълно неизпълнение на договореното от продавача задължение.

2

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника "Н.А." ЕООД с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал отговор на и.м., с който е оспорил иска по основание и размер. С отговора се сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си по цитирания в и.м. договор, като не е осигурил на договорената дата 10.08.2021 год. автомобили за извозване на стоката от базата на ответника в с. Р.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответницата Н. М. Д. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същата е подала отговор на и.м., с който бланкетно е оспорила иска по основание и размер, но не е изложила становище по обстоятелствата, на които се основава и не е направила възражения срещу тях.

Преписи от писмените отговори на исковата молба са връчени на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.

С ДИМ се оспорва възражението на ответното дружество, че в срока по т.6.1 от договора ищецът не бил подсигурил автомобили за натоварване и извозване на стоката от базата в с. Р. съгласно т.6.5 от договора. Възразява се, че в срок до 10.08.2021 год. продавачът "Н.А" ЕООД не е изпълнил задълженията си по т.6 от договора да достави до своята база в с. Р. уговорените 65 тона пшеница от реколта 2021 год. Сочи се, че "Н.А" ЕООД не е уведомил кредитора, че има готовност за натоварване на стоката, не е изпращал никакви уведомления за готовност да натовари стоката, като договорът предполага писмена форма на кореспонденция. Твърди се, че ищецът към 10.08.2021 год. е осигурил превоз на стоката чрез превозвача „Т.БГ“ ЕООД, ЕИК, но многократно камионите са били отклонявани поради липса на стока по договора с "Н.А" ЕООД.

С оглед твърдяното пълно неизпълнение на задълженията на продавача с ДИМ ищецът заявява, че отправя изявление за разваляне на договора за покупко-продажба от 27.05.2021 год., поради което дружеството-ответник дължи връщане на получения по договора аванс от 20 800 лева, както и неустойка от 6 240 лева /30 % от 20 800 лева/ по т.9 от договора, за която сума ответникът е издал, а авалистът е авалирал процесния запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до датата на окончателното плащане на задължението.

Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответниците с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същите са подали идентични допълнителни отговори, с които са отговорили на ДИМ. Твърди се, че съгласно т.6.5 от договора стоката е трябвало да се предаде от "Н.А" ЕООД на "М" ООД в базата в с. Р., поради което задължението по договора било търсимо, а не носимо. Твърди се, че към 10.08.2021 год. стоката е била налична като количество и качество в базата в с. Р., ответното дружество е било в готовност да натовари стоката при поискване и да заплати транспорта, който е трябвало да бъде ангажиран от "М" ООД, но въпреки това ищецът не е търсил платената стока, не е изпращал транспорт, не е уговарял ден и час за товарене.

3

Ответниците не претендират разноски по делото, но в о.с.з. на 19.12.2023 год. пълномощникът им е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ищеца прекомерно адвокатско възнаграждение; въвежда и самостоятелно възражение за неоснователност на искането по чл.78, ал.1 от ГПК поради неплащане на договореното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения с и.м. в заверен препис запис на заповед от 27.05.2021 год., със същия издателят "Н.А." ЕООД, ЕИК се задължил безусловно и без протест да заплати на "М" ООД, ЕИК на падежа 11.08.2021 год. сумата от 27 040 лева. Записът на заповед бил авалиран от ответницата Н.М.Д. Като място на плащане е посочен гр. В., ул. „Райко Жинзифов“ № 1.

В записа на заповед е налична ръкописна добавка след сумата по същия, а именно – „по договор № PWH2104/27.05.2021 год.“.

Записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя и авалиста на падежа, удостоверено с положени от същите подписи.

Видно от изискания заверен препис от ч.гр.д. № 20221810101537 на Районен съд – Б. ищецът подал на 22.08.2022 год. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя и авалиста по записа на заповед за заплащане на сумата по същия в размер на 27 040 лева. Съдът издал заповед № 965/22.08.2022 год. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 853/24.08.2022 год. за заплащане солидарно от длъжниците на горната сума, видно със законната лихва, считано от 22.08.2022 год. до окончателното й заплащане и същата е била връчена на длъжниците на 17.01.2023 год. с ПДИ по изп. дело № 20229270402688 на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 18.01.2023 год., длъжниците подали възражения срещу заповедта за изпълнение, заявителят бил уведомен на 01.03.2023 год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск е предявен в указания му месечен срок – на 03.04.2023 год. /понеделник, първи присъствен ден след 01.04.2023 год., събота/.

Във връзка с твърденията си по исковата молба, че процесният запис на заповед бил издаден във връзка с каузална сделка и за обезпечение изпълнението на поетите от ответното дружество задължения по договор № PWH2104/27.05.2021 год. за доставка на пшеница, ищецът е представил горния договор /цитиран с номер и дата и в записа на заповед/, видно от който, продавачът "Н.А" ЕООД се задължил в срок до 10.08.2021 год. да прехвърли на купувача "М" ООД собствеността върху 65 метрични тона пшеница от български произход, реколта 2021 год., по предварително определени от страните в договора качествени показатели, като купувачът се задължил да заплати авансово на продавача цена от 320 лева за метричен тон без ДДС – общо 20 800 лева без ДДС или 24 960 4 лева с ДДС.

Съгласно т.6.1 от договора продавачът се задължавал да достави стоката в срок до 10.08.2021 год. в своята база в с. Р., Софийска област. Местоизпълнението е било в горната база, като рискът от погиването на стоката преминавал върху купувача от момента на натоварването й с осигурени от него камиони.

Съгласно т.2 от договора в случай на неизпълнение от страна на продавача след изтичане на срока на доставката – до 10.08.2021 год., от 11.08.2021 год. същият дължал на купувача лихва в размер на 5 % /от договорената цена/ на месечна база /1 040 лева на месец/ В т.7.1 от договора страните уговорили, че ако продавачът не изпълни задължението си да достави и предаде на купувача стоката в заявения срок или забави предаването, то продавачът дължи неустойка в размер на 50 лева на тон за размера на неизпълнената част от доставката, или общо 16 000 лева неустойка.