Решение № 195 от 11.05.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Провадия, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100960 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 81В срещу Б. Р. Б. с ЕГН ********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумите 600,00 лева главница;

40,44 лева договорна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 10.04.2020 г.; 312,98 лева обезщетение за забава за периода от 31.12.2019 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 310/02.04.2025 г. по ч.гр.д. № 471/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 31.12.2019 г. ответникът и „Кредисимо“ АД с ЕИК 175330437 сключили договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответникът получил сумата от 600,00 лева, срещу което се съгласил да върне три вноски в размер на по 213,48 лева в срок до 10.04.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент 40 %, както и годишен процент на разходите 48,21 %. Ищецът твърди, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУ и ЗПК и че ответникът не е изпълнил в срок и съобразно условията задълженията си. В евентуалност моли да бъде прието, че договорът е реален и се счита за сключен с получаване на паричната сума. Ищецът твърди, че съгласно Общите условия страните по договора се съгласили, че при забавяне 1 на плащането на погасителна вноска потребителят ще дължи обезщетение за забава, както и че ще заплати всички разноски, свързани с неизпълнението на договора. На 31.12.2019 г. ответникът сключил договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с кредитодателя и да отговаря пред него солидарно с потребителя за всички задължения по договора за кредит, като договорът бил сключен също на 31.12.2019 г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

„Кредисимо“ АД поканило „Ай тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на ответника, за което поръчителят уведомил потребителя. „Ай тръст“ ЕООД погасило задълженията на ответника и го уведомил за извършеното плащане, както и за задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 193,95 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 31,04 лева.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай тръст“ ЕООД прехвърлило вземанията си от ответника на ищцовото дружество, индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Моли се да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението за цесия, извършено с исковата молба, в случай, че описаното уведомяване на длъжника бъде счетено за ненадлежно.

Ищецът инициирал производството по ч.гр.д. № 471/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, по което била издадена заповед за изпълнение.

Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения особен представител.

Особеният представител оспорва предявените искове. Изразява становище, че процесът е несправедлив и процесуално ощетява ответника, тъй като се води в негово отсъствие и той не е в състояние да ангажира доказателства. Прави искане да не бъдат присъждани разноски, тъй като процесът е задочен и бланкетен и улеснява процесуалното поведение на ищеца.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа иска, моли за уважаване и за присъждане на разноски. Ответникът чрез назначения му особен представител го оспорва.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чиито предмет са суми по сключен договор за потребителски кредит № ******/31.12.2019 г., сключен между „Кредисимо“ АД и ответника. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 471/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение № 310/02.04.2025 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. След дадени указания заявителят е представил в срок доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на съдържанието на издадената заповед, поради което съдът счита производството за допустимо.

За уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е възложено да установи в условията на пълно и главно доказване валиден договор за цесия с предмет съществуващо вземане от ответника в търсения размер; извършено уведомяване на ответника за прехвърлянето на вземането; валидно сключен договор за потребителски кредит № ******/31.12.2019 г. между ответника и „Кредисимо“ АД с предмет предоставяне на сума на ответника срещу задължение за връщането на сумата; предоставяне на сума по договора за кредит на ответника и размер; изпълнение от страна на кредитодателя на изискванията на ЗЗП, ЗЗД и ЗПК по отношение на предоставената сума; правилно изчислен ГПР; падеж и размер на претендираните вземания. В тежест на ответника е възложено да докаже правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за него правни последици – изпълнение на задълженията си по договора. На осн. чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е указал на страните, че служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като е предоставил възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Ищецът е навел твърдения, че ответникът е получил по договор за потребителски кредит № ****** сумата от 600,00 лева, срещу което се съгласил да върне три вноски в размер на по 213,48 лева в срок до 10.04.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част от договора, при посочени в него ГПР и ГЛП. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си, поради което поръчителят платил дължимите суми, след което прехвърлил в полза на ищеца вземането си от ответника.

В изпълнение на чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца за кои от твърдяните от него факти не сочи доказателства, а именно за извършено плащане в полза на ответника на сума по договор за потребителски кредит № ******/31.12.2019 г. Определението, с което това е сторено, и с което на страните е съобщен проектът за доклад и е разпределена доказателствената тежест, е редовно връчено на ищеца. С молба вх. № 1498/26.02.2026 г., подадена преди провеждане на първото съдебно заседание, ищецът сочи, че представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответникът е усвоил сума по договора – разписка, която обаче не е приложена към подадената молба. Поради това на ищеца са дадени указания да я представи до датата на съдебното заседание. Указанията не са изпълнени. Въпреки това, на ищеца е дадена повторна възможност да представи описаната в молбата и неприложена разписка като съобразно чл. 158 от ГПК му е указано, че следващото съдебно заседание ще е последно за събиране на това доказателство. Едва във второто проведено съдебно заседание ищецът е направил нови доказателствени искания – трето неучастващо лице да представи намиращ се у него документ – разписка от „Изипей“ АД за усвояване на сумата или потвърждение, че не е извършено възстановяване, 3 както и за приобщаване на писмени доказателства – електронна кореспонденция с посоченото трето неучастващо лице. Съобразно чл. 159 от ГПК съдът е счел исканията за несвоевременни и ги е отхвърлил.

Съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направени оспорвания от ответника, на осн. чл. 143, ал. 2 от ГПК, както и да представи доказателства в изпълнение указанията на съда за представяне на посочени от съда доказателства, според чл. 146, ал. 3 от ГПК.

След първото по делото заседание, съгласно чл. 147 от ГПК, ищецът може да твърди нови обстоятелства и да посочва и представя нови доказателства само ако не е могъл да ги узнае, посочи и представи своевременно или да твърди нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочи и представи доказателства за тях. Настоящият случай не е такъв. На ищеца са били дадени точни и ясни, според настоящия състав, указания, които не е изпълнил своевременно; не е посочил, че твърди нови обстоятелства или представя ново доказателство, което не е могъл да узнае, посочи или представи своевременно, напротив. Ищецът е имал възможността да представи и да поиска събиране на доказателствата, съобразно указанията на съда как е разпределена доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и за кои от твърдяните факти не сочи доказателства, но не го е сторил.

За да бъде прието, че договорът за кредит е сключен, е необходимо да се установи по безспорен начин, че заемната сума не само е предоставена, но е и усвоена от кредитополучателя. По делото не са представени доказателства, че паричният превод към „Изипей“ АД реално е предаден на ответника. Въпреки изричните указания и дадените му неколкократни възможности ищецът не е представил доказателства, че ответникът е усвоил сумата. Доказателствените му искания, направени във второ съдебно заседание, са отхвърлени като преклудирани, доколкото е следвало да бъдат направени в първо съдебно заседание.

Предвид гореизложеното, съдът счита от правна страна, че исковата претенция е неоснователна, тъй като не се доказа наличие на валидна облигационна връзка, която да обвърже ответника с произтичащи от нея права и задължения, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В срещу Б. Р. Б. с ЕГН ********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за 4 установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумите 600,00 лева главница; 40,44 лева договорна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 10.04.2020 г.; 312,98 лева обезщетение за забава за периода от 31.12.2019 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 310/02.04.2025 г. по ч.гр.д. № 471/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5