Определение № 677 от 31.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 677 гр. *****, 30.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000521 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх. № 24819/07.10.2024г. на К. Г. М. от гр. *****, представлявана от адв.

Д. Г. от АК- *****, срещу определение № 1246/26.09.2024г., постановено по т. д. № 474/2024 г., по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по предявения от жалбоподателката установителен иск е прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на определението, с подробно изложени доводи и съображения. Основното оплакване е за неправилност на извода на окръжния съд за липса на правен интерес от предприетата искова защита. Според жалбоподателя правен интерес e налице, тъй като с исковата защита се цели постигането на правна сигурност в оборота, включително в отношенията между страните посредством съдебно отричане на привидно съществуващо членствено правоотношение, а това ще се реализира с положително решение по водения иск и заличаването на ищцата като съдружник в ТР по партида на дружеството. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 130 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Съставът на АпС - *****, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и съобрази данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С искова молба на К. Г. М., подадена чрез адв. Д. Г. от ВАК във РС*****, и съответно изпратена по подсъдност на ОС- *****, е предявен установителен иск срещу „Ил Бакаро“ ООД, за установяване в отношенията между страните, че членственото правоотношение между тях е прекратено, на осн. чл. 129, ал.1, изр. второ, предл. първо от ТЗ. В исковата молба се твърди, че ищцата е била вписана като съдружник в „Ил Бакаро“ ООД в електронната партида на дружеството, водена от АВп, ТР, с вписване рег. № 20230424172043. На 14.10.2023г. тя е отправила писмено предизвестие по чл.

125, ал. 2 ТЗ за прекратяване участието си в дружеството, което е получено от всеки от останалите съдружници на посочената дата, а на 24.11.2023г., преди изтичане на тримесечния срок за предизвестие, е прехвърлила дружествените си дялове на съдружника У.С.М.. Излага се също, че след осъществяване на сделката за продажба на дружествени дялове на съдружник, в резултат на която е прекратено членственото й правоотношение с „Ил Бакаро“ ООД, по партидата на дружеството не е заявено заличаването й като съдружник от легитимирано лице по чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Следователно, ищцата заявява, че членственото й правоотношение с ответното дружество е възникнало валидно и не са налице пороци при вписването с рег. № 20230424172043, а интересът от искова защита е обоснован с неизпълнение на задължение на търговеца, произтичащо от разпоредбата на чл. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, да заяви за вписване пред АВп, ТР промяната в членския състав, настъпила с прехвърлянето на дяловете с договор от 24.11.2023г., в седмодневен срок от настъпване на обстоятелството, като представи изискуемите от ТЗ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. документи.

За да прекрати производството по установителния иск, подлежащ на 2 правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради недопустимост, респ. поради липса на правен интерес, окръжният съд е приел, че в процесния случай, провеждайки търсената защита, ищцата няма да постигне целения от нея правен резултат, с който е обоснован правния й интерес, а именно заличаването й като съдружник в „Ил Бакаро“ ООД, по електронната партида на дружеството, водена от АВп, ТР, тъй като съдебният акт по този иск не е от кръга на предвидените ТЗ и Наредба № 1/14.02.2007 г., съставляващи основание за служебно вписване на установените с тях, подлежащи на вписване обстоятелства, а ищцата не е легитимирана да заяви сама заличаването си като съдружник въз основа на положително за нея решението по установителния иск.

Настоящия състав на въззивния съд намира за правилен извода на окръжния съд за недопустимост на иска, по следните съображения:

Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална предпоставка за допустимостта на всички искове, и най - вече за установителните такива предвид действието на съдебното решение по тях, следва от общия принцип, че правораздавателната дейност трябва да се използва само когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат.

С предявения иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК ищцата не може да постигне целта на предприетата от нея искова защита, тъй като позитивно съдебно решение за установяване, че членственото й правоотношение с ответното дружество е прекратено на посоченото в исковата молба основание, не би се отразило по никакъв начин на вписванията по електронната партида на „Ил Бакаро“ ООД, водена от АВп, ТР, по аргумент от разпоредбата на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. Съдебният акт, постановен по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК не съставлява основание за заличаване на ищцата като съдружник, нито служебно, нито по нейно заявление като съдружника с прекратено членствено правоотношение, следователно липсва признат от закона интерес от разглеждане на иска.

В този смисъл е и константната практика на ВКС, съгласно която установителен иск, предявен от съдружник, за установяване прекратяване на членството му в ООД, когато обстоятелствата не се заявят за вписване в търговския регистър от органа на управление, е недопустим (в този смисъл 3 решение № 31/14.06.2016 г. по т. д. № 3170/2014 г. на ВКС, I ТО). Позитивните решения по установителни искове с предмет членствено правоотношение в търговско дружество не са предвидени като основание за извършване на вписване, съобразно препращането на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ (в този смисъл определение № 237 от 7.06.2022 г. по ч.т.д. № 403/2022 г., на I т.о., ТК, на ВКС).

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции за недопустимост на производството, обжалваното прекратително определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, съставът на ВнАпС, ТО, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1246/26.09.2024г., постановено по т. д. № 474/2024 г., по описа на Варненски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4