Решение № 5339 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5339 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330118153 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, против Г. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „****“ № **, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Г. Н. Й. дължи на ищеца „АПС Бета България” ЕООД следните суми: 200 лева - главница по Договор за кредит „Бяла Карта“ № **** от ****г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Г. Н. Й., вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г. от „Аксес Файнанс“ ООД на кредитора „АПС Бета България” ЕООД, 15,12 лева - договорна лихва за периода от 30.09.2021 г. до 27.04.2022 г., 50,20 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2021 г. до 12.03.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № 3316/16.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6614/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба, уточнена с молба от 28.11.2024 г., се твърди, че на 1

30.09.2021 г. между ответника и трето лице - кредитор „Аксес Файнанс“ ООД бил сключен Договор за кредит „Бяла Карта“ № *****, по силата на който ответникът получил сумата от 200 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта Бяла карта, срещу което кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение в срок до второ число на съответния месец. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 43,2 %, както и годишен процент на разходите в размер на 45,9 %. Сочи се, че от приложените Общи условия и Договор между страните по безспорен начин се установява сключването на договор за паричен заем по смисъла на ЗПК, по който ответната страна не била изпълнила задълженията си в срок и съобразно условията на договора.

Излага се, че процесният договор бил действителен като сключен съобразно повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. В чл. 8, ал. 1 от договора било уговорено, че кредитополучателят ще дължи договорна лихва, начислявана ежедневно, а в чл. 8, ал. 2 било уговорено, че заемателят се задължава да върне на кредитора усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора при непогасяване на задълженията на падежа, кредитополучателят дължал представяне на обезпечение и заплащане на сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията. Страните постигнали съгласие, че в случай че кредитополучателят не заплати задължението си на падежа, то същият дължи предоставяне на обезпечение под формата на лична гаранция поръчителство при условията, посочени в договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство ответникът дължал заплащане на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се начислявала за всяко отделно неизпълнение.

Страните уговорили, че съгласно чл. 21, ал. 3 от договора кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта. При забава на плащане на текущото задължение на кредитодателя се дължали разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден забава до изплащане на задълженията. Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора заемодателят имал право едностранно да измени договора, като го обяви за предсрочно изискуем при настъпване на подробно посочени условия. При обявяване на предсрочна изискуемост се дължало заплащането на такса в размер на 120 лв. Успоредно с подписването на договора за кредит бил подписан и рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта бяла карта между кредиполучателя и „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД, чрез „Аксес Файнанс“ ООД. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г. „Аксес Файнанс“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на ищеца цесионер. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него адрес. Сочи се, че няма пречка уведомлението за извършена цесия да бъде връчено не от цедента лично, а от негов пълномощник, в случая новия кредитор /цесионер/, поради което 2 същото следвало да се счита за надлежно връчено. Ако не бъде прието за надлежно извършено, се иска уведомлението за извършена цесия да бъде извършено с връчването на исковата молба. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не било погасено.

Поради неплащане на задължението от длъжника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 6614/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което бил налице правен интерес за ищцовото дружество от предявяване на настоящите искове за установяване на вземането си.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника Г. Н. Й..

В съдебно заседание ищецът „АПС Бета България” ЕООД, редовно призован не изпраща представител. По делото е постъпила молба-становище от ищцовото дружество, чрез юрк. ****, с която поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото. Искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, при наличие на законовите предпоставки за това, е направено и с исковата молба.

Ответникът Г. Н. Й., редовно призован за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца „АПС Бета България” ЕООД, чрез юрк. ****, искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 о т ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответникът Г. Н. Й. не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С 3

Определение № 9585/24.07.2025 г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответника, на същия са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищ еца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове следва да се уважат по този ред.

По разноските:

При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

И щ е ц ъ т своевременно е претендирал присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 13,20 лв. - за държавна такса и 26,38 лв.

- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковото производство в размер на 125,00 лв. - за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. За заплащането на държавната такса ищецът е представил писмени доказателства по делото. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за настоящото производство в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на 264,58 лв., от които: 39,58 лв. – разноски в заповедното производство и 225,00 лв. – разноски в исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.

415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът Г. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „******" № **, дължи на ищеца „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, следните суми: 200 лева - главница по Договор за кредит „Бяла Карта“ № ***** от **** г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Г. Н. Й., вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г. от „Аксес Файнанс“ ООД на кредитора „АПС Бета България” ЕООД, 15,12 лева - договорна лихва за периода от 30.09.2021 г. до 27.04.2022 г., 50,20 лева - обезщетение за забава 4 върху главницата за периода от 30.09.2021 г. до 12.03.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № 3316/16.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6614/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Г. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „*****“ № **, да заплати на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 264,58 лв., от които: 39,58 лв. – разноски в заповедното производство и 225,00 лв. – разноски в исковото производство.