Определение № 378 от 19.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Велико Търново, 19.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600316 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІІ от НПК вр. 249 ал.3 от НПК.

С определение №736/05.10.2026г. ОС-Ловеч по НОХД№324/2025г. по описа на същия съд в разпоредително заседание е постановил: Не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на защита на подсъдимия, на пострадалия или на неговите наследници. Оставя без уважение исканията на поверениците и на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на отстраними допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, пострадалия или на неговите наследници.

Недоволна от постановеното определение е останала К. Г. М., като го обжалва, чрез адвокати Е. К. от АК-София и А. М. от АК-Перник с твърдения, че същото е неправилно и се иска постановяване на определение, с което да се отмени определението на Окръжен съд - Ловеч в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да бъде прекратено съдебното производство и се върне делото на прокуратурата за извършване на съответните действия.

Настоящият въззивен състав на ВТАС разгледа подадената частна жалба с изложените доводи, атакуваното определение и с оглед данните по делото, намери за установено следното:

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в седмодневния срок/ на 12.10.2026г., при постановен съдебен акт на 1

05.10.2026г/ по чл.342 ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна.

По основателността на частната жалба.

За да постанови определението си ОС-Ловеч е изложил следните съображения:

Правилно ОС-Ловеч посочва, че по отношение на сочените от поверениците допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи принудителния характер на престоя на Г. М. Г. в ДПБ Ловеч, респективно противозаконното му лишаване от свобода, налагането на мерки за физическо ограничаване спрямо същия, както и други лица, по отношение на които следва да бъде повдигнато обвинение, същите са неоснователни.

На следващо място правилно е посочено от ОС-Ловеч, че част от възраженията касаят анализ и преценка на събраните по делото доказателства, което следва да се извърши в хода на съдебното следствие по делото, като е недопустимо това да стане на фазата на разпоредителното заседание.

Правилен е и изводът на първоинстанционният съд, че по отношение на лицата, на които следва да бъде повдигнато обвинение, компетентност има единствено представителят на държавното обвинение.

ОС-Ловеч обосновано също така е посочил, че по отношение на възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно че в обстоятелствената част на ОА на л. 20 е посочено, че Р. с действията си „е допринесла за предизвикания от пациента пожар“, за което в диспозитива няма обвинение, съдът счита същото за неоснователно, тъй като видно от диспозитива на ОА (л.26, ред 7, 8 и 9 отдолу нагоре) е посочено, че „.. с което е допринесла за предизвикания от пациента пожар в т. нар. „мека стая“, намираща се в Първо мъжко отделение в ДПБ - Ловеч.“

Обосновано е изложеното от ОС-Ловеч и по отношение на визираното от защитата разминаване на часовете, посочени в обстоятелствената част на ОА и в диспозитива на същия, а именно, че в обстоятелствената част се сочи, че първоначалната имобилизация (фикасация) по отношение на пострадалия Г, е била за времето от 10:30 часа до 11:30 часа, а последвалата от 13:30 часа до 15:30 часа, а в диспозитива на ОА обвинението касае времето на първоначалната фиксация от 11:30 часа до 13:30 часа и на последвалата от 13:30 часа до 15:30 часа, съдът счита, че това разминаване не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като няма пречка периодите на имобилизация да се изяснят в хода на съдебното следствие.

Правилно съдът е обсъдил и въпроса за евентуално допусната фактическа грешка.

При горните определение и мотиви на ОС-Ловеч, оплакванията в частната жалба се свеждат до следното:

Първото възражение се свежда до това, че сочените нарушения не засягат само правото на подсъдимата да разбере в какво точно се състои обвинението срещу нея, а и правата на частната обвинителка К. М. - майка на пострадалия Г. М. Г.. Въпросните нарушения в постановлението за привличане 2 прокуратурата е могла да отстрани служебно още на досъдебната фаза, но тъй като не е сторила това, посочените пороци са възпроизведени и в обвинителния акт. Непрецизното обвинение - както при неговото повдигане, така и при внасянето му в съда, води до риск от прекратяване на съдебното производство и от въззивната инстанция, а в някои случаи - и от касационната.

Прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на такъв късен етап води до забавяне на наказателния процес и подрива достъпа на частната обвинителка до справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Непрецизното обвинение, както и потенциалното връщане на делото за отстраняване на нарушенията води и до нарушение на чл. 2 от ЕКПЧОС в процедурния му аспект, доколкото същият изисква не само разследването, но и съдебното следствие да бъде ефективно, вкл. своевременно проведено. От гледна точка правото на наследницата на пострадалия да получи ефективно правосъдие следва да се вземе предвид, че разпоредителното заседание пред окръжния съд е проведено три години след смъртта му.

По възражението, че на досъдебната фаза е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в постановлението за привличане на обвиняемата, а от там - и в обвинителния акт, е налице разминаване между словесното и цифровото изписване на конкретна норма, за която е обвинена, че е нарушила, с определението си ОС - Ловеч приема, че е налице „допусната очевидна фактическа грешка в ОА от представителя на ОП-Ловеч, изразяваща се в обстоятелството, че в обстоятелствената част и диспозитива на ОА на Р. е повдигнато обвинение с цифрова част по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 /2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства, като в текстовата част е посочено, че с разпореждането си лекарят определя мярката за Временно физическо ограничаване и срока за прилагането й, което обаче съответства на цифровата част нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от горецитираната наредба и е налице очевидна фактическа грешка, допусната в обстоятелствената част на обвинителния акт на л. 19, последен абзац, ред 6 отдолу нагоре и на л. 21, ред 3 отгоре надолу, както и в диспозитива на ОА на л. 26, ред 6 отгоре надолу.

Във връзка с констатираната очевидна фактическа грешка, на основание чл.

248а, ал. 1 от НПК съдът определя 7-дневен срок, в който прокурорът да отстрани посочената очевидна фактическа грешка.

Счита се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че се касае за ОФГ, която може да отстранена по реда на чл. 248а, ал. 1 от НПК, тъй като същата грешка е допусната и в постановлението за привличане на обвиняемата от 21.01.2025 г. Видно от мотивната част на протоколното определение, този довод остана необсъден от съда, което само по себе си представлява процесуално нарушение, тъй като в разпоредителното заседание съдът е длъжен да обсъди поотделно всяко едно от направените възражения за процесуални нарушения, като посочи кои са съществени, кои не са, съответно, 3 които са отстраними на съдебната фаза и кои не са.

Допуснатата ОФГ в постановлението за привличане представлява съществено процесуално нарушение, което може да бъде отстранено само на досъдебната фаза, доколкото отстраняването на очевидната фактическа грешка в обвинителния акт по реда на чл.248а от НПК не може да се санира нарушението, допуснато в досъдебната фаза. Касае се за фактическа грешка, която, макар и техническа, води до невъзможност за обвиняемата да разбере в какво точно се състои обвинението срещу нея, което налага да бъде привлечена отново - правомощие, което има единствено държавното обвинение.

Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че напълно основателно се сочи, че „Непрецизното обвинение - както при неговото повдигане, така и при внасянето му в съда, води до риск от прекратяване на съдебното производство и от въззивната инстанция, а в някои случаи - и от касационната. Прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на такъв късен етап води до забавяне на наказателния процес и подрива достъпа на частната обвинителка до справедлив съдебен процес..“ От друга страна обаче следва да се има предвид, че частната жалба е подадена от пострадалата-частен обвинител, а чл.249 ал.4 т.2 от НПК посочва, че допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на пострадалия или на неговите наследници – да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език. Всъщност с това оплакване се претендира нарушаване на чужди процесуални права. На следващо място е необходимо да се отбележи, че съгласно чл.246 ал.1 от НПК обвинението пред съда се повдига с обвинителния акт, а не с постановлението за привличане в качеството на обвиняем.

Относно втората част от оплакването, свързана с разминаването на цифровото означение на нарушената разпоредба от Наредба №1/2005 г. ОСЛовеч е изложил убедителни мотиви и е дал възможност на прокурора по чл.

248а, ал. 1 от НПК.

Второто оплакване се свежда до това, че в постановлението за привличане на обвиняемата, както и в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че същата не е изпълнила професионалните си задължения, като „за времето от 11.30 часа до 13.30 часа и от 13.30 часа до 15.30 часа не е наблюдавала непрекъснато край леглото състоянието на Г,, имобилизиран (имобилизиран) в т.нар. „мека стая“ но паралелно с това в обстоятелствената част на обвинителния акт на стр. 4, 5, 11 и 19 е посочено, че първата имобилизация на пострадалия е за времето от 10:30 до 12:30 ч., ОС - Ловеч е приел, че „това разминаване не съставлява съществено нарушение на 4 процесуалните правила, тъй като няма пречка периодите на имобилизация да могат да се изяснят в хода на съдебното следствие“. Доводът, че доколкото посоченото несъответствие е налично и в постановлението за привличане, е н а л и ц е С П Н , което не може да бъде отстранено в съдебната фаза, първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил.

На следващо място, изводът на съда, че разминаването в часовите рамки на първата имобилизация не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като същите могат да се изяснят в хода на съдебното следствие е неправилен. С оглед спецификите на конкретното обвинение, времевите рамки, в които се твърди, че обвиняемата е извършила престъплението следва да са ясно и еднозначно посочени в постановлението за привличане, както и в обвинителния акт, да може същата да разбере по кои точно факти да се брани, включително като провежда съответното доказване. Общата постановка, че инкриминираните и въведените в обвинителния акт обстоятелства могат да бъдат изяснени в хода на съдебното следствие не означава, че противоречията в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, както и в постановлението на привличане, не уязвяват правото на защита. Ако това е така, то никакви противоречия и неясноти в един обвинителен акт не биха могли да ограничат правата на подсъдимия, тъй като всички обстоятелства, посочени в ОА могат и следва да бъдат изяснени в хода на съдебното следствие.