Решение № 3210 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3210 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100510777 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9568/06.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 28068/2022 г. по описа на СРС, 180 с-в съдът е отхвърлил предявените от „Некст Лоджистикс“ ЕООД, срещу „Алтех Технолоджи“ ЕООД, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1320,00 лева - неизплатено възнаграждение по спедиционен договор, за което е издадена Фактура № 1000036145/10.03.2021г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 11.02.2022 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 94,97 лв. - мораторна лихва за периода от 28.05.2021 г. до 10.02.2022 г. С постановеното решение съдът е отхвърлил и предявения от „Алтех Технолоджи“ ЕООД, срещу „Некст Лоджистикс“ ЕООД, насрещен иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 969,80 лв. – обезщетение за вреда, представляваща стойността на разпилените 3 500 литра железен трихлорид по време на превоз от гр. София до гр. Видин, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на насрещния иск – 18.04.2022 г. до окончателно изплащане.

Съобразно изхода на спора съдът е разпределил и отговорността за разноските.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 186053/29.06.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Некст Лоджистикс“ ЕООД, чрез адв. Х. М., с която се обжалва постановеното по делото решение в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените от дружеството срещу ответника „Алтех Технолоджи“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излага се становище за неправилност на постановения от Софийски 1 районен съд съдебен акт в обжалваната му част. Сочи се, че съдът неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, е приел, че ищецът не е доказал наличието на валидно търговско правоотношение между него и ответника, породено от сключен между тях спедиционен договор, а оттам и наличието на основание да претендира заплащане на възнаграждение по него. Твърди се, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за основателност на предявените осъдителни искове. В тази връзка се отбелязва, че приложимите разпоредби на Закона за счетоводството не изискват като задължителен реквизит на фактурата полагането на подпис на представител на ответника, поради което не можело това обстоятелство да води до еднозначен извод за липсата на спедиционен договор. Намира, че всички събрани писмени и гласни доказателства установявали, че между ищеца и ответника е постигнато съгласие по всички съществени елементи на договора за спедиция, евентуално, че е налице мълчаливо приемане от ответника на предложението за сключване на такъв договор по смисъла на чл.

292, ал. 1 ТЗ. Допълва се също така, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсват доказателства спедиторът да е прехвърлил на възложителя правата по изпълнителната сделка (т.нар. отчетна сделка), като счита, че същата се установявала както от събраните пред съда гласни доказателства, така и от представената електронна кореспонденция между страните. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната му част и за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба вх. № 242035/29.08.2023 г., подаден от насрещната страна „Алтех Технолоджи“ ЕООД, чрез адв. В. В., в който се излага становище за нейната неоснователност. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът по делото не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по валидно сключен между тях спедиционен договор. Сочи се, че по делото липсват доказателства страните да са постигнали съгласие по съществените елементи на договора (поради липсата на подпис на представител на ответното дружество върху процесната фактура и неосчетоводяването й от ответника), като такова не би могло да бъде доказано посредством свидетелски показания с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа се, че не са представени и доказателства за наличието на отчетна сделка, с която спедиторът да прехвърли на възложителя правата, възникнали от изпълнителната сделка. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Решение № 9568/06.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 28068/2022 г. по описа на СРС, 180 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от „Алтех Технолоджи“ ЕООД, срещу „Некст Лоджистикс“ ЕООД, насрещен иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 969,80 лв. – обезщетение за вреда, представляваща стойността на разпилените 3 500 литра железен трихлорид по време на превоз от гр. София до гр. Видин, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на насрещния иск – 18.04.2022 г. до окончателно изплащане, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното от Софийски районен съд решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените оплаквания относно неговата правилност, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже възникването на търговски отношения с ответника, породени от спедиционен договор; че е изпълнил задълженията си по същия; както и размера на дължимото се възнаграждение, за което е издадена фактура № 1000036145/10.03.2021 г. на стойност 1 320,00 лева.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на ответника в забава, а в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

За доказване основателността на предявените искове пред първоинстанционния съд са ангажирани следните доказателства:

Представена е електронна кореспонденция, водена между страните в производството, от която се установява следното:

На 02.03.2021 г. ответникът е отправил електронно запитване до ищеца относно транспортни услуги, изразяващи се в доставка до станциите в гр.

Козлодуй и гр. Видин на 25 т., съответстващи на 17 м3, от веществото течен ферихлорид (железен трихлорид), като 7 м3 са били предназначени за станцията в гр. Козлодуй, а 10 м3 – за станцията в гр. Видин, впоследствие променени на 6м3 за гр. Козлодуй и 11 м3 за гр. Видин. В запитването ищецът е посочил и съществена особеност на товара - „Ферихлорид“ UN 2582/80. В същия ден представител на ищеца е отговорил на запитването, като е посочил, че ценовите условия по офертата са същите, предлагани към 23.10.2020 г., и е препратил към кореспонденция от същата дата.

Представена е и електронна кореспонденция, разменена между ищеца и трето за спора лице - „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, от която се установява, че ищецът е изпратил запитване до превозвач – горепосоченото търговско дружество – който да организира товара на веществото течен ферихлорид.

Приложени са 2 броя заявки за транспорт с реф. № BG47608, с посочени товарен и разтоварен адрес, както и описание на товара (17 м3 течен ферихлорид). Във всяка от тях изрично е посочено, че с потвърждаването й чрез обратен имейл, между превозвача и ищеца се сключва договор за превоз съгласно условията на заявката. При липса на такова потвърждение от страна на превозвача, то договорът за превоз се счита за сключен с натоварване на стоката.

3

Към исковата молба е представена и фактура № 1000036145/10.03.2021 г., издадена на „Алтех Технолоджи“ ЕООД за сумата от 1320,00 лева с вкл.

ДДС, която не носи подпис на представител на ответника. Във фактурата е посочено като основание - „транспортна услуга BG-BG/РВ 4570 СВ/РВ 2146 ЕВ“, а също така е записано, че плащането на сумата по фактурата се извършва след „ЧМР“. Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, процесната фактура не е осчетоводена от ответното дружество.

По делото са представени и 2 броя товарителници, както следва: товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-3 № 019213/09.03.2021 г., с изпращач „Алтех Технолоджи“ ЕООД и получател ПСОВ - гр. Козлодуй, с наименование на товара 6000 лт. железен трихлорид и дата на разтоварване 10.03.2021 г.; товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-3 № 019214/09.03.2021 г., с изпращач „Алтех Технолоджи“ ЕООД и получател ПСОВ- гр. Видин, с наименование на товара 11 000 лт. железен трихлорид с посочена забележка, че на получателя са доставени 7500 лт. от товара.

Пред първоинстанционния съд са ангажирани и редица писмени доказателства в подкрепа на изложените от ответника по насрещния иск „Некст Лоджистикс“ ЕООД твърдения, че същият не следва да носи отговорност за погиването на товара. Доколкото обаче предявеният срещу „Некст Лоджистикс“ ЕООД насрещен иск не е предмет на въззивното производство, настоящият въззивен съдебен състав намира, че представените от страните доказателства досежно него не следва да бъдат обсъждани.

На следващо място по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Л.К., А.А.С. и Г.Й. И..

Разпитан пред съда, свидетелят А.К. заявява, че е служител на ищеца, като функциите, които той изпълнява, се изразяват в планиране и организиране на транспортни услуги за клиентите на дружеството.

Свидетелства, че практиката на ищеца е кореспонденцията по заявките да се осъществява по електронна поща, където всички особености на случая да бъдат описани ясно и точно. Поддържа, че дадените от клиента данни се предоставят на фирмата-превозвач, която прави преценка дали може да извърши превоза, в това число и с какъв автомобил. Сочи, че на 03.03.2021 г. е постъпило електронно запитване от ответника за осигуряване от страна на ищеца на транспортна услуга – превоз с цистерна на веществото течен ферихлорид. Излага, че единственото изискване на възложителя е било свързано с начина на товарене на веществото (с маркуч с помпа, отгоре на товарния автомобил), като не са давани инструкции и указания какъв да бъде съдът, с който ще се транспортира товарът. Посочва, че договорът за превоз е сключен с транспортната фирма съгласно изискванията на клиента и посочените от него особености на товара, а превозът е бил извършен на 10.03.2021 г. до посочената от клиента крайна точка, докъдето обаче не е достигнало цялото натоварено количество от веществото. Като причина за това посочва констатиран от шофьора теч, отдолу на цистерната.