Решение № 576 от 14.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Бургас, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100500682 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ищеца Т. П. П., ЕГН: **********, с адрес *****, съдебен адрес гр. Бургас, ул. “Сливница” №6, ет.2, против решение № 112 от 17.01.2025 г., постановено по гр. дело № 2688/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което са отхвърлени предявените от въззивника-ищец исковете за приемане за установено по отношение на Земеделска кооперация за производство и услуги “Съгласие”- с. Брястовец, ЕИК: 812101075, със седалище и адрес на управление с. Брястовец, общ. Бургас, че същата му дължи на основание чл.422 ГПК, вр. чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ и чл.86 ЗЗД сумата от 23 443.97 лв. - главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.12.2021г. до 30.09.2023г., както и сумата от 1500.70 лв. – сборна мораторна лихва за забава, начислена за периода от 25.01.2022г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед № 104 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.01.2024г. по ч.гр.д. № 7353/2023г. на БРС.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Счита се, че неоснователно районният съд е стигнал до заключението, че между страните не е налице трудово правоотношение и, че такова не може да съществува поради законови пречки, който извод се твърди, че противоречи на събраните по делото доказателства. Възразява се също, че е налице произнасяне при непълнота на доказателствата, с мотив, че съдът не е допуснал поисканите от ищеца в последното съдебно заседание доказателства, които 1 биха довели до по-пълно и по-детайлно разкриване на обективната истина и обоснованост на съдебното решение. Сочи, че е налице валидно възникнала между страните трудово-правна връзка, която не е прекратено към периода, за които се претендира заплащане на процесното трудово възнаграждение. Възразява се, че районния съд неправилно е приложил материалната норма на чл. 88, ал. 2от КТ.

Счита, че липсата на правило в Устава на кооперацията за сключване на трудов договор с председателя няма правно значение, доколкото в случая в закон, акт на МС или в устава не е изключено прилагане на правната уредба по глава пета, раздел трети на КТ, то учреденото въз основа на избора правоотношение следва да се третира като трудово. Изразява се и несъгласие с извода на съда, че доколкото ищецът е подписал и за двете страни трудовия договор и допълнителните споразумения към него, то същият не можел да черпи права от него. Позовава се на чл. 26, ал. 2 от ЗК и чл. 61, ал. 2 от КТ. Независимо от горното в жалбата се счита, че въпреки, че съдът е стигнал до извод, че процесното правоотношение не е трудово, то не е следвало да отхвърля иска, а да го уважи приемайки, че се дължи възнаграждение по него, независимо от формата и характера на правоотношението. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Моли за присъждане на разноските пред двете инстанции.

Моли на основание чл. 190 от ГПК ответната кооперация да бъде задължена да представи протокол от ОС на кооперацията от 12.04.2024г., с който последно е определен размера на възнаграждението /три минимални работни заплати/ на ищеца Т.

П. Т. като Председател на кооперацията, което доказателствено искане не е уважено от въззивния съд. В съдебно заседание ищецът, чрез адвокатския си представител поддържа въззивната си жалба и подаденото след нея писмено становище по съществото на спора. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковите му претенции да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Земеделска кооперация за производство и услуги “Съгласие”- с. Брястовец, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Н. Б.- Арабова - БАК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в която е изразила становище за неоснователността й. Счита за правилен извода на районния съд, че обстоятелството, че ищецът е избран за председател на ответната кооперация и, че е вписан в ТР не означава, че между страните е възникнало трудово правоотношение. Сочи, че действително липсват доказателства, че ОС на кооперацията като нейн надлежен орган е определило следващото се възнаграждение на ищеца като председател или да е взело решение отношенията помежду им да се уредят като трудови, с мотив че такова решение никога не е било взимано от УС на кооперацията. Заявява, че между страните не е съществувало трудово правоотношение по смисъла на чл. 357 от КТ, възникнало въз основа на избора на ищеца като председател на кооперацията. Позовавайки се на нормата на чл. 83, ал. 1 от КТ счита, доколкото длъжностите, които се заемат въз основа на избор се установяват със закона, в акт на МС или в устав, в случая няма предвидена такава възможност между страните да възникне трудово правоотношение въз основа на избора на ОС. Сочи, че в кооперацията няма лично трудово досие за процесния период, доколкото в случая не е налице хипотезата на пар. 2 от ДР на КТ, отнасящи се за редовни член-кооператори. Счита за неверни твърденията на ищеца, че продължава и понастоящем да престира труд в качеството си на председател, още повече, че ОС на кооперацията е избрало други двама председатели, между които и ищецът. За неоснователно се сочи твърдението в жалбата, че решението било 2 постановено при липса на доказателства, тъй като в преклузивния срок ищецът не представи писмени доказателства, от които да се установява наличие на валидно сключено трудово правоотношение между страните. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно, и законосъобразно. В съдебно заседание ответната кооперация, чрез пълномощника си поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адвокатски представител на кооперацията за извършения за въззивното производство безплатен правен труд.

Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца Т. П.а Т. искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответната “Земеделска кооперация за производство и услуги” “Съгласие, че същата му дължи сумата от 23 443, 97 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.12.2021г. до 30.09.2023г., както и сумата от 1500, 70 лв. – сборна мораторна лихва за забава, начислена за периода от 25.01.2022г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 104 от 08.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7353/2023г. на БРС.

Ищецът твърди, че за исковия период е престирал труд като председател на ответната кооперация по силата на сключен помежду им трудов договор № 1/24.07.2006г., към който страните са подписани две допълнителни споразумения № 1 от 01.04.2017г. –за увеличение на трудовото му възнагражение съответно от 400 лева на 1260 лева и от 1260 лева на 1800 лева, а впоследствие споразумение № 1 от 01.05.2023г. за намаляване на възнаграждението му от 1800 лева на 200 лева. В исковата молба твърди, че ответната кооперация не му е изплатила следващите му се трудови възнаграждение за процесния период, чиято дължимост претендира да се установи в настоящото производство, заедно със законната лихва за настъпилата забава върху така претендираната главница, поради обстоятелството, че ответника е оспорил вземанията на ищеца в подадено в заповедното производство възражение по чл. 414 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната кооперация е депозирала писмен отговор, в който е оспорила предявените искове, по съображения, че през процесния период ищецът не е полагал труд като председател на кооперацията. Посочено е, че считано от 12.07.2021г. кооперацията се управлява и представлява срещу заплащането на месечно възнаграждение от “Кооперативно търговско обединение” ЕООД, ЕИК: 204498746, представлявано от управителя Н.Г.М., по силата на сключен договор за възлагане на управление, подписан лично от ищеца. Сочи се, че съгласно сключения договор “Кооперативно търговско обединение” ЕООД има правомощията да сключва, изменя и прекратява трудовите договори и да определя трудовите възнаграждения. Излага, че на същата дата -12.07.2021г. ищецът е упълномощил С.С.М. да представлява вместо него кооперацията във всичките й дела. На следващо място се навеждат доводи, че съгласно чл.17, ал.1, т.22 от Устава на кооперацията, Общото събрание определя възнаграждението на кооперацията по предложение на управителния съвет. В тази връзка се сочи, че считано от 12.04.2014г., УС на ЗКПУ “Съгласие” не е предлагал увеличение на трудовото възнаграждение на председателя, съгласно правомощията си по чл.26, ал.1, т.9 от Устава. С оглед горното ответникът е оспорил приложените към исковата молба допълнителни споразумения, доколкото същите са подписани 3 еднолично от ищеца, с които сам си е увеличавал трудовото възнаграждение, без да е разполагал с такова правомощие. Наред с горно се сочи, че на 06.10.2021г. ищецът сам е депозирал пред ЗКПУ “Съгласие” с. Брястовец, заявление до Управителния съвет за напускане, с което подал оставка като председател и отправил 3-месечно предизвестие за прекратяване на заеманата от него длъжност. Сочи се, че УС приел оставката му и било насрочено общо събрание. Освен това се излага, че през 2022-2023г. кооперацията спряла да функционира, техниката и сградния й фонд бил разпродадени от ищеца и от съдебни изпълнители, заради натрупаните от него задълженията в тежест на кооперацията, като въз основа на извършен ревизионен доклад относно дейността на кооперацията е установено, че към 31.07.2021г. задълженията на кооперацията възлизали на 1 554 930, 51 лв. по представени от ищеца и счетоводителя Т.Д. документи, а за непоказаните задължения не била получена информация. С оглед изложеното, при условията на евентуалност, в случай, че исковете бъдат уважени ответникът е предявил възражение за прихващане на претендираните суми с вземането на кооперацията за нанесените от ищеца щети на кооперацията в размер на 1 554 930.51 лв.

От фактическа страна по делото е установено следното:

По делото ищецът е представил трудов договор № 1 от 24.07.2006г., подписан от него в лично качество и в качеството си на представител на ответната кооперация, по силата на който кооперацията е възложила на ищеца да изпълнява длъжността “Председател Кооперация НКИД 11209034”, срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. и допълнително възнаграждение 0.6 % за всяка година трудов стаж, считано от 27.07.2021г. Приложено е подписано от страните допълнително споразумение № 1 от 01.04.2017г., в което е посочено, че считано от 01.04.2017г. трудовото възнаграждение на ищеца се увеличава на 1260 лв. Представено е и допълнително споразумение № 1 от 01.04.2017г., неподписано от страните /л. 9/, с което е посочено, че трудовото възнаграждение се увеличава на сумата от 1800 лв. С последващо трето допълнително споразумение № 1 от 01.05.2023г. страните са посочили, че считано от 01.01.2020г. трудовото възнаграждение на ищеца се намалява от 1800 лв. на 200 лв. Ищецът е приложил и ведомости за заплати за периода от м. декември 2021г. м. до м. септември 2023г., в които е видно, че са му начислявани суми за трудово възнаграждение, които твърди, че не са му изплатени.