Решение № 13363 от 06.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13363 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110151026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІІ "Особени искови производства", глава двадесет и девета „Съдебна делба“, дял І "Производство пред първата инстанция".

Делбеното производство е в своята първа фаза – по допускане на делбата.

Ищците П. С. Г., ЕГН **********, К. С. Г., ЕГН ********** и И. К. Ц., ЕГН ********** са предявили иск за делба срещу Д. В. Р., ЕГН ********** на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в град София, ***, вх.

А, ет. 5, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 70,62 кв.м. при съседи по документи за собственост: изток – ул. „Богдан“, запад – двор, север стълбище и апартамент № 14 и юг – апартамент № 37, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 15, при граници: изток – коридор и мазе № 2, запад – коридор, юг – коридор и север мазе № 6, заедно с 1,050 % идеални части от общите части на сградата и още толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата държавна собственост, обхващащо имоти с пл. № 9 до 19 вкл. от кв.

1

121 по плана на град София, местност „Подуене – центъра“, цялото с площ от 3 300 кв.м., при граници: изток улица „Богдан“, юг – ул. „П. Лубумба“ запад и север – двор, който апартамент, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – сградата е многофамилна, брой етажи – 8, с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, със застроена площ от 70,62 кв.м., при съседи на същия етаж: ***; ***; под обекта:

*** и над обекта: ***, същият построен в

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.

Ищците твърдят, че заедно с ответницата са съсобственици на гореиндивидуализирания недвижим имот. Сочат, че съсобствеността на съделителите върху така описания имот възникнала в резултат от наслагване на следните правнорелвантни факти и обстоятелства. На 03.12.1991 г. Кръстю Цветанов Кръстев и съпругата му Йорданка Х. К. даряват на дъщеря си Цанка К. Р. процесния имот, който те били придобили съвместно по време на брака им. Договорът за дарение е обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10, том XXXXXXXVII, дело № 14 976/03.12.1991 г. След това на 15.05.1997 г. Цанка К. Р. дарява на сестра си И. К. Ц. ½ идеална част от процесния имот, по силата на нотариален акт за дарение № 42, том LLII, дело № 11664/15.05.1997 г. Така имотът става съсобствен между двете сестри – Цанка К. Р. и И. К. Ц., като всяка от двете притежавала половината от имота, т.е. по ½ идеална част от същия. На 20.02.2023 г. Цанка К. Р. починала, като оставила своите ½ част на наследниците си по закон, а именно трите си деца:

П. С. Г., К. С. Г. и Д. В. Р.. Всеки от тримата получил равна част от наследството на майка си или за всеки от тях по 1/6 идеална част от имота.

Доколкото ищците не могат да постигнат общо съгласие с ответницата, молят съда да допусне делба на имота при посочените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, като сочи, че последната е допустима, а по същество – основателна.

Ответницата желае делото да бъде насочено към процедура по медиация, да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски, както и изследване на достоверността на подписите на представения от ищците нотариален акт от 15.05.1997 г., както и евентуално накърняване на запазени 2 части на наследници при дарението по цитирания нотариален акт.

По делото е постъпило и становище от назначения по реда на чл. 95 и сл. от ГПК процесуален представител на ответника – адв. П. (преупълномощен от адв. М.), съгласно което исканията, възраженията и претенциите на ответника Р. са надлежно формулирани и заявени. Уточнява се, че е налице искане от страна на ответника за възстановяване на запазената й част от наследството на Цанка Р., която част била накърнена с дарението, извършено в полза на И. Ц., като наследствената маса включвала процесния апартамент и наследствен имот в с. Реброво. Възражението следвало да се разгледа само в случай, че се установи автентичност на оспореното от ответната страна дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, дело № 11004/15.05.1997 г. на нотариус Св. Миленкова – I Нотариат, СРС. Излага се, че следва да бъде допусната съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която да посочи дали изследваният нотариален акт е автентичен такъв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед правилото на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е предявен конститутивен иск с правно основание чл.

34, ал. 1 ЗС.

Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, като искът не се погасява по давност.

Видно от чл. 344 вр. чл. 341-342 ГПК с решението по допускане на делбата съдът е длъжен да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и при какви квоти, поради което в първа фаза на делбеното производство изследва всички наведени възражения относно правото на съделител да участва в производството, обвързано от оспореното му право на собственост, респ. относно размера на дела. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на 3 присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. Решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.

От горното следва, че в настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на процесните имоти и при какви квоти е същата.

На основание чл. 146, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 153 от ГПК, с определение № 4183/30.01.2026 г. съдът е отделил за безспорно и нененуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в град София, ***, вх. А, ет.

5, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 70,62 кв.м. при съседи по документи за собственост: изток – ул.

„Богдан“, запад – двор, север стълбище и апартамент № 14 и юг – апартамент № 37, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 15, при граници: изток – коридор и мазе № 2, запад – коридор, юг – коридор и север мазе № 6, заедно с 1,050 % идеални части от общите части на сградата и още толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата държавна собственост, обхващащо имоти с пл. № 9 до 19 вкл. От кв. 121 по плана на град София, местност „Подуене – центъра“, цялото с площ от 3 300 кв.м., при граници: изток улица „Богдан“, юг – ул. „П. Лубумба“ запад и север – двор, който апартамент, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-1845/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, сграда многофамилна, брой етажи – 8, с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, със застроена площ от 70,62 кв.м., при съседи на същия етаж:

***; ***; под обекта: *** и над обекта: ***, същият построен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с

4 идентификатор ***.

Макар в първоначалния си отговор ответната страна да е твърдяла основателност на иска, респ. да е признавала сочените от ищеца квоти: П. С. Г.

– 1/6 идеална част; К. С. Г. – 1/6 идеална част; Д. В. Р. – 1/6 идеална част; И. К.

Ц. – ½ идеална част, съответстваща на 3/6 идеална част, доколкото едновременно с това оспорва автентичността на дарението, извършено на 15.05.1997 г., както и въвежда възражение по чл. 30 от ЗН, квотите съдът намира, че само формално са признати като действителните такива от ответната страна.

Наличието на безспорно установена съсобственост между страните касателно надлежно индивидуализираният в исковата молба недвижим имот се установява еднопосочно и от следните събрани по делото писмени доказателства.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10, том XXXXXXXVII, дело № 14 976/03.12.1991 г., първи нотариус при СНС към Втори районен съд- София, е видно, че Кръстю Цветанов Кръстев и съпругата му Йорданка Х. К. даряват изцяло на дъщеря си Цанка К. Р. процесния имот – същият придобит по време на брака им.

По делото е приложено удостоверение за наследници от 27.02.2023 г. на Цанка К. Ц. (разведена) – починала на 29.12.2022 г., видно от което същата е оставила за свои наследници по закон трите си деца: П. С. Г. /син/; К. С. Г.

/син/ и Д. В. Р. /дъщеря/.

От приложения по делото нотариален акт за дарение № 42, том LLII, дело № 11664/15.05.1997 г. се констатира, че преди смъртта си, наследодателката Цанка К. Ц. е дарила половината или ½ идеална част от притежавания от нея недвижим имот в град София, *** на своята сестра – И. К. Ц..

С оглед въведените от ответника Р. оспорвания относно автентичността на договора за дарение от 1997 година, последният е бил обект на изследване от графолог. В тази връзка по делото е допусната до изслушване съдебнопочеркова експертиза. Съдът дарява с пълно доверие изводите на вещото лице като обосновани, логични, добре аргументирани и успешно защитени устно пред съда и страните в рамките на процедурата по чл. 200, ал. 2 от ГПК.

Експертът е ползвал разделен анализ и сравнително идентификационно 5 изследване на подписи, с помощта на увеличителни прибори, USB микроскоп „BRESSER“, различен режим на осветление, дигитален фотоапарат.

Изследваният подпис в оспорения нотариален акт има смесена транскрипция, състояща се от монограм на букви „ЦК“, овален елемент и завършващ парафен елемент с вълнообразна форма. Същият е положен със средна степен на обработеност, над средния размер, с десен наклон, средна степен на свързаност на движения. При сравняване на изследвания подпис в процесния нотариален акт за дарение на недвижим имот с образците от подписа на Цанка К. Р. /още Ц./ се установяват съвпадения в общите (транскрипция, степен на обработеност, относителния размер и наклон, степен на свързаност) и похарактерни частни признаци като форма на движение при изписване на елемент на буквата „Ц“ – дъговидна; относително разположение на точката на начало на движението при изписване на началния елемент на буквата „Ц“ – в областта на редовата линия на буквата; относителен размер на изписване на втория вертикален елемент на буквата „Ц“ спрямо първия вертикален елемент (намален); форма на движение при свързване на втория вертикален елемент на буква „Ц“ с предредовия елемент (дъговидна); форма на движение при изписване на подредовия елемент на буква „Ц“ – ъгловата; количество на движение при изписване на буквата „К“, а буквата „Ц“ – изписана монограмно; буквата „К“ е изписана с наличие на начален рефлекторен щрих; относително разположение на точките на пресичане на движенията при изписване на втория и третия елемент на буквата „К“ спрямо елементите на буквата „Ц“ – върху тях; третия елемент при изписване на буквата „К“; направление на движението при изписване на овалния елемент и форма и направление на движението при изписване на завършващия парафен елемент – вълнообразна. Всички тези доводи са дали основание на експертът да приеме, че подписът за „дарителка“ в изследвания нотариален акт от 1997 година е положен от Цветанка К. Р..