Определение № 1824 от 30.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1824

30.06.2020 г., гр. Бургас

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от младши съдия

Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 668 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е второ въззивно по реда на чл. 258 и сл. във връзка с чл. 294, ал. 1 от ГПК – делба във фазата на извършването й, висяща само по отношение на искане по сметките.

В срока по чл. 346 ГПК в съдебно заседание на 16.09.2016 г. съделителят Г. Ж. е предявил срещу съделителката С.Г. претенция за заплащането на подобрения, представляващи полезни разноски, направени в делбения имот № 07005, в общ размер от 33 258, 60 лева, извършени в периода 2000 г.

– 2010 г., представляващи разходи за промяна на предназначението на имота, засаждането и отглеждането на трайни насаждения – 24 дка череши и 4, 5 дка ябълки.

В същото съдебно заседание съделителката с.Г. е оспорила заявената претенция като недоказана и погасена по давност.

С Решение

№ 1932 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 6121/2015 г. на Районен съд – Бургас претенцията за сумата от 33 258, 60 лева, квалифицирана по чл. 60 и чл.

61, ал. 1 от ЗЗД, е отхвърлена по съображения, че тези разходи не са необходими, а полезни такива, които не се дължат.

Срещу тази част от решението съделителят Ж. е депозирал въззивна жалба с оплаквания, че претенцията е доказана по основание и размер, тъй като по делото е установено, че в резултат от извършените от него подобрения стойността на имота се е увеличила.

В тази част първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № ІІІ – 65 от 27.06.2018 г. по в. гр. д. № 346/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. Въззивният съд е намерил, че правното основание на претенцията за сумата от 33 258, 60 лв. е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, което предполага да е налице обогатяване, изразяващо се в увеличаване стойността на имота. Намерил е за неоснователно наведеното възражение за погасителна давност, тъй като изискуемостта на вземането настъпва от поканата за плащане, която може да бъде и исковата молба. Приел е за установено въз основа на извършената пред него съдебно-агротехническа експертиза, че стойността на направените разходи за създаване на процесните насаждения и за отглеждането им през младенческия период възлиза в размер на 34 380 лв. Претенцията е счетена за неоснователна по съображения, че претендираната сума следва да се присъди в полза на подобрителя само ако е по-малката сума спрямо увеличението на стойността на имота, но по делото не са ангажирани доказателства за това каква е увеличената стойност на имота.

В тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е отменено като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на въпроса за увеличението на стойността на имота в резултат на извършените в него подобрения. Прието е още, че част от подобренията (до 2009 г.) са извършени приживе на наследодателя, поради което приложимата материалноправна норма за уреждане на отношенията между страните по повод тези подобрения е тази на чл. 12, ал. 2 ЗН. Счетен е за правилен изводът на въззивния съд, че вземането на съделителя Ж. за подобрения в съсобствения имот не е погасено по давност, тъй като е съобразен със задължителните указания, дадени в т. 4 от ППВС № 7/73 г. на ВС, според които давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания настоящата въззивна инстанция е назначила съдебно-агротехническа експертиза, която да даде заключение за увеличената стойност на имота, като отговори на въпроса каква би била цената на имота без подобренията и каква е тя към момента на разглеждане на делото. Освен това на страните е предоставена възможност да вземат становище и да представят доказателства за изясняване на обстоятелството дали за извършените до 2009 г. подобрения сънаследникът Ж. е бил възнаграден от наследодателя.

По повод нововъведените от страните твърдения следва да бъде изготвен проектодоклад, както следва:

С писмено становище от 26.05.2020 г. въззивникът Г. Ж. излага твърдения, че в делбения имот № 07005 – нива с площ 28.595 дка, находяща се в землището на с. Карагеоргиево, общ Айтос, той е засадил овощни дръвчета на три етапа: през 2002 г. – 6.095 дка череши, през 2008 г. – 9.00 дка череши и 4.5 дка ябълки, през 2010 г. – 9.00 дка череши, като разходите за създаване на тези насаждения и отглеждането им в младенческия период възлизат на 34 380 лв.

Заявява, че за извършените подобрения приживе на наследодателя (до 2009 г.), не е бил възнаграден по никакъв начин – с пари, имот или по друг начин. Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените факти.

С писмено становище от 27.05.2020 г. въззиваемата С.Г. излага твърдения, че приживе на наследодателя Т. Г. Ж., починал на 05.02.2009 г., наследникът Г. Ж. е засадил в имот № 070005 – нива с площ 28.595 дка, през 2002 г. – 6.095 дка череши, през 2008 г. – 9.000 дка череши, а останалите 9.000 дка череши са засадени през 2010 г. съгласно заключението на съдебно-агротехническа експертиза по в. гр. д. № 346/2018 г на БОС, поради което към датата на откриване на наследството на 05.02.2009 г. имот № 070005 е представлявал овощна градина от 15.095 дка и нива от 13.500 дка. Поддържа се, че наличието на увеличение в наследственото имущество и пресмятането на това увеличение се изчислява към момента на откриване на наследството на 05.02.2009 г., от който момент възниква правото на наследника да търси увеличението от останалите наследници, ако не е бил възнаграден по друг начин. Поддържа се, че искът по чл. 12, ал. 2 ЗН се е погасил по давност на 05.02.2014 г. преди завеждане на иска за делба на 22.08.2014 г., вкл. и преди предявяване на претенцията в ОСЗ на 16.09.2016 г.

Излагат се доводи, че претенцията е неоснователна и поради това, че съделителят Г. Ж. е бил възнаграден от наследодателя, който му е предоставил своите земеделски земи, находящи се в землището на с. Карагеоргиево: имот № 064017 – лозе с площ 14.435 дка, имот № 061007 – лозе от 14.435 дка, имот № 022001 – трайни насаждения (череши) от 23.999 дка и имот № 070005 – нива от 28.595 дка. В тази насока се твърди, че Г. Ж. е обработвал и е придобил чистия доход (печалба) от имоти № 064017, № 061007, № 022001 за времето от 2001 г. до 2008 г. вкл., както и от имот № 070005 в част на нива от 22.500 дка (от 28.595 дка нива са извадени 6.095 дка засадени череши през 2002 г.) за времето от 2001 г. до 2008 г. вкл., с който доход е бил възнаграден от баща си.

По повод изложените твърдения моли да бъде допълнена задачата на назначената съдебно-агротехническа експертиза.

С писмено становище от 17.06.2020 г. въззивникът Ж. поддържа, че и към настоящия момент извършените подобрения водят до повишаване на стойността на имота, защото насажденията са добре поддържани и имат дълъг период на плододаване, от който се възползват съделителите. Оспорва възражението за погасяване на иска по чл. 12, ал. 2 ЗН по давност с позоваване на Постановление № 7 от 1973г. на Пленума на ВС. Оспорва твърденията, че е бил възнаграден от наследодателя с доводи, че е заплащал рента за ползването на земеделските земи. Противопоставя се на искането за допълване на задачата на вещото лице.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата Г. поддържа, че въззивникът Ж. и наследодателят са се намирали в облигационни отношения по обработка на процесната земеделска земя, което изключва приложимостта на чл. 12, ал. 2 ЗН.

Посочва се, че Г. Ж. е бил възнаграден от наследодателя чрез използването на имотите и получаването на чистия доход от тях, включително и процесния имот.

В допълнение се отбелязва, че въззивникът не е заплащал за ползването на земеделските земи на наследодателя, като по този начин е спестил суми за наем или за рента. Във връзка с това моли съда да постави допълнителна задача на вещото лице по допуснатата агротехническа експертиза, като посочи какво е било средното рентно или нетно плащане земеделските имоти, описани в становището от 27.05.2020 г., за периода от 2001 г. до 2008 година. Навеждат се и твърдения, че наследодателят Т. Ж. заедно със своята съпруга И. Ж. е прехвърлил на въззивника чрез дарение ½ идеална част от дворно място в село Съдиево, като по този начин въззивникът е бил възнаграден с имот от наследодателя. Прави се уточнение досежно допълнителните въпроси към експертизата.

С молба от 24.06.2020 г. въззиваемата моли съда на основание чл. 176 ГПК да задължи въззивника Ж. да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса: Признава ли, че е заплащал на баща си Т. Ж. до смъртта му рента (наем) за имот № 070005 за времето през което е обработвал земята от 2002 г.?.

С писмено становище от 25.06.2020 г. въззивникът Ж. оспорват твърденията, че е бил възнаграден от наследодателя.

Твърди, че е заплащал ежегодна рента на баща си за ползването на процесните земеделски земи, за което са събрани доказателства по делото. Посочва, че рентните плащания в село Карагеоргиево са били в размер на 6 лева/декар, а сумите, които Ж. е давал на наследодателя са десетократно повече. Поддържа се, че въззивникът е продължил да заплаща рентата и след като наследодателят е изпаднал в безизвестност, като на 22.06.2010 год. И. Ж. е получила 1/3 от рентата на Т. Ж. за 2010 година. Излагат се твърдения, че имотът, който е дарен на въззивника (1/2 ид. част от дворно място в село Съдиево) е наследствен имот на майката на Ж. – И. Ж., който тя е придобила след съдебна делба между наследниците на Атанас Чанев Атанасов (нейния баща), като след приключване на производството се е сдобила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство и съдебна делба - констативен № 45, том V, дело №1462/1977 година, на Айтоски районен съдия. Поддържа се, че единствената причина наследодателят Т. Ж. да участва при дарението на имота е че, съдебната делба е извършена по време на брака и за уравнение на дяловете на другите съделители е заплатена парична сума. Посочва се, че подялбата на този имот в Съдиево, собственост на майката на страните, към настоящия момент е предмет на друго производство пред Районен съд – Айтос, като в отговора на исковата молба по това дело съделителката С.Г. е заявила, че е съществувала уговорка между родителите да прехвърлят на децата си по равно имота в село Съдиево, но поради нейното отсъствие на се е осъществила само сделката с Г. Ж. Към становището са приложени писмени доказателства, както следва: заверен препис от разписка; нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство и съдебна делба - констативен № 45, том V, дело №1462/1977 година; удостоверение за наследници на Атанас Чанев Атанасов; удостоверение за наследници на Иринка А. Ж.; копие от протокол от 10.07.2015 год. по гр. д. №6121/2015 г. на БРС; заверен препис от отговор на искова молба по гр. дело № 728/2019 г. на РС-Айтос.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН (за периода до откриване на наследството на 05.02.2009 г.) и чл. 61, ал. 2 ЗЗД (за периода след откриване на наследството на 05.02.2009 г.).

На ищеца Г. Ж. следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис за насрещната страна да посочи каква е цената на всеки един от двата обективно съединени иска.

По иска с правно основание чл.

12, ал. 2 ЗН ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е спомогнал да се увеличи наследството, а ответницата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е бил възнаграден за това. Ищецът от своя страна има възможност да проведе насрещно доказване досежно обстоятелството, че е бил възнаграден. Ответницата следва да докаже възражението си за настъпила погасителна давност.

По иска с правно основание чл.

61, ал. 2 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е извършил полезни разноски в съсобствения имот, които са довели до увеличение на стойността му. Ответницата следва да докаже възражението си за настъпила погасителна давност.