Решение № 63 от 22.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Кърджали, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20265100500035 по описа за 2026 година

С Решение рег.№ 44/22.01.2026 г., постановено по гр.д. № 927/2024 г., Районен съд – Кърджали е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на Б. С. И. Б. против Т. Б. А., като е задължил, Т. Б. А. се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. С. И. Б., която мярка е безсрочна.

Осъдил е Т. Б. А. да заплати на Б. С. И. Б. направените по делото разноски от 1 200.00 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд Кърджали държавна такса от 25.00 лева за образуване на делото. Издадена е Заповед за защита № 3/22.01.2026 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Т.

Б. А., който чрез представител по пълномощие адв. И. Б., го обжалва като неправилно и необосновано, постановено при избирателно и непълно изследване на доказателствата по делото. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на ангажираните доказателства, касаещи релевантните факти и е надценил доказателствената сила на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

1

Според въззивника визираният в молбата акт на домашно насилие следвало да бъде доказан изцяло - по време, място, начин на извършване и авторство. Сочи, че в процеса по ЗЗДН важат общите принципи на доказване в гражданския процес, като молителят следвало да докаже основателността на подадената до съда молба и обуславящите факти от обективната действителност. Ето защо, в тежест на молителката било да установи наличието на умишлено и противоправно поведение, осъществено по посочения начин, от ответника спрямо нея на твърдяната в молбата дата 21.06.2024г. Според въззивника, несъобразен от първоинстанционния съд е останал факта, че както молителката, така и свидетеля Б., който е неин съпруг, са в траен и дълбок конфликт от години със своя първи братовчед - ответника по делото, по повод стопанисването и владеенето на наследствен имот. Поради това техните показания били необективни и като такива следвало да бъдат ценени от съда предпазливо. При съдебният анализ пренебрегнат останал и факта, че молителката не обитава наследствения й имот, от който притежава 1/6 ид. част и чрез депозираната молба за защита от домашно насилие за пореден път правела опит да разреши свой вещен спор.

Въззивникът счита, че описаните в молбата за защита действия, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, не са установени пълно и главно от молителката, поради което неправилно първоинстанционният съд направил извод за основателност на молбата.

В жалбата се твърди, че е оборена доказателствената стойност на представената декларация. Според въззивника, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, показанията на разпитаният свидетел, воден от молителката, преценени в съвкупност с цялостния доказателствен материал, били необективни и заинтересовани. От съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установявал акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършен от него спрямо молителката на 21.06.2024 г., поради което материалният закон бил приложен неправилно.

На следващо място в жалбата се сочи, че в хода на съдебното дирене (в съдебното заседание, проведено на 22.01.2026 г.) е направено искане за прекратяване на производството поради отпаднал предмет, тъй като след изтичане на максималния срок по чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН нямало правна възможност за продължаване на действието на мярката и спорът е лишен от 2 предмет. Искането било отхвърлено с аргумента, че мярката за „въздържане от извършване но домашно насилие“ била безсрочна, поради което „делото продължавало“, без произнасяне с определение. Без дължимото произнасяне по направеното искане, първоинстанционният съд лишил жалбоподателят от възможността за обжалване и така постановил неправилен съдебен акт, а да продължи делото при отпаднал предмет било процесуално недопустимо, поради което производството подлежало на прекратяване.

Изтъква се в жалбата, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярката „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие“ е една от мерките за защита, които съдът може да наложи, но законът не предвиждал безсрочност на тази мярка. Същата се прилагала в рамките на срока по чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН /от 3 до 18 месеца, с приспадане на срока на действие на заповедта за незабавна защита/. Заповедта за незабавна защита по чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН имала действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказ на съда. Моли съда да отмени обжалваното решение, а молбата за защита от домашно насилие да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата Б. С. И. Б. не е депозирала възражения.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на Б. С. И.

Б. за издаване на заповед за защита против Т. Б. А. за извършено от него домашно насилие на 21.06.2024 г., изразяващо се в повреждане на служебния автомобил на съпруга на молителката - „Ш.“ с peг. № ********, като около 22:30 часа ответникът Т. Б. А. от бял микробус „М.“, без да слиза от него, 3 започнал да нанася удари с крак по стъклото на лявата задна врата на паркирания служебен автомобил, след което се качил на капака му и започнал да подскача върху него, и отправил обидни думи и заплахи спрямо молителката и членовете на семейството й - съпругът й М. Б. и дъщеря й Г. Б., които през това време били на двора и също пряко възприели всички действия и думи на ответника.

В молбата е посочено, че ответникът Т. Б. А. е син на брата на бащата на молителката, т.е. страните са в родство по съребрена линия от IV-та степен първи братовчеди. През годините отношенията им се влошили заради наследствен спор. Молителката сочи, че със Заповед за защита № 12/11.08.2022 г., постановена по гр. д. № 742/2022 г. по описа на Районен съд гр. Кърджали, ответникът бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, отстранен бил от жилището, находящо се в гр.

К., ул.,Д.“ № ** за срок от 18 месеца, като му било забранено да приближава нея и жилището за срок от 18 месеца. Твърди, че въпреки наложените мерки, през последните две години ответникът не спрял да я тормози. Сочи, че срещу него било образувано НОХД № 865/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали за извършено срещу молителката престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - няколкократно неизпълнение на горепосочената заповед за защита от домашно насилие. Приложена към молбата е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ответникът Т. Б. А., чрез адв. И. Б., е оспорил молбата като недоказана.

Изразил е становище, че делото е лишено от предмет.

Като доказателства по делото са представени Решение № 283/11.08.2022 г., постановено по гр. д. № 742/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали и Заповед за защита № 12/11.08.2022 г., видно от които в полза на М. А. И. и Б. С. И. Б. срещу Т. Б. А. е била наложена мярка за защита от домашно насилие, като Т. Б. А. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. А. И. и Б. С. И. Б.; бил е отстранен от съвместно обитаваното жилище /къща/, находящо се в гр. К., ул.,Д.“ № ** за срок от 18 месеца; забранено било на Т. Б. А. да приближава М. А. И. и Б. С.

И. Б. и жилището, в което живеят на посочения по-горе адрес на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 6 месеца и му е била наложена глоба в размер на 200 лева.

4

Представени по делото са материалите по ДП № 318/2024г. по описа на РУ-Кърджали и справка от Дирекция „Национална система 112“, към която е приложен компактдиск, изслушан в проведеното на 21.01.2025 г. съдебно заседание. При отваряне на компактдиска съдът констатира, че са прикачени два звукови файла, от които на първия се чува как лице, което се представя за молителката, съобщава за лице, за което твърди, че е ответника, да е извършил акта на домашно насилие, като съобщава за нанесени щети по лек автомобил.

Лицето, което се обажда на тел. 112 е в емоционално състояние, поради което една част от конкретните реплики не се чуват ясно, а на втория се чува обаждане от лице, чийто глас наподобява гласът на молителката, която казва, че преди малко е подала сигнал за ул. „Добруджа“ 26, а диспечерът отговаря, че екипът трябва да е изпратен.

По делото са разпитани св. М. Б. и св. М. М. И..

В показанията си св. М. Б. сочи, че на 21.06.2024 г. около 22:30 часа, в двора на къщата им, с адрес ул.“Д.“ № **, се намирали той, съпругата му Б. и детето им. Служебният му автомобил, предоставен на отговорно ползване от фирмата, в която работел, бил паркиран върху тротоара. До неговата кола паралелно се приближил автомобил „М.“ и през отворената задна врата един човек ритал задното ляво стъкло на неговата кола. След като не успял да счупи стъклото, човекът се качил върху колата /свидетелят го идентифицирал като Т./ и започнал да скача, от което тавана на колата се повредил. След това се обърнал към тях и сочейки с пръст, започнал да ги заплашва и псува.

Влизайки в минибуса казал „Това няма да остане така, няма да ви оставя нито един да живеете, ще ********“. След случката се обадили на полицията.

Свидетелства, че това не бил първият случай, в който Т. Б. А. се изправял срещу съпругата му по този начин. След предишните случаи в нейна полза била издадена ограничителна заповед, въпреки която Т. продължавал с това си поведение. Сочи още, че от 2022 г. жена му водела две или три дела срещу Т. за заплахи и за издаване на ограничителна заповед. Последният път, в който Т. го напсувал, било пред вратата на съдебната зала, за което свидетелят уведомил адвокатите си. Свидетелства още, че къщата е наследствен имот на бащата на чичото на съпругата му и бащата на Т., и тъй като бащата на Б. починал, неговият дял приели Б. и А.. След като Т. се завърнал от У., започнал да живее в този имот.

5

В показанията си св. М. М. И. сочи, че живее на ул. „Д.“ № **, в наследствена къща от дядо му – прадядо на Т., от 69 години и повече.

Свидетелства, че Т. е роден в къщата, на горния етаж и там е отгледан. Бил първороден син на Б., а Б. С. И. Б. била дете на С., като уточнява, че С., Б. и М. са братя, а Б. е първа братовчедка на Т.. В показанията си сочи, че Б. и Т. не са в добри отношения, но не знаел „за скачане по коли и побоища“.

По делото е приобщено като доказателство НОХД № 859/2024г. по описа на РС-Кърджали. По делото е постановена влязла в сила присъда № 4/22.01.2025 г., постановена по НОХД № 859/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали с която Т. Б. А. е признат за виновен в това, че на 21.06.2024 г. в гр.

Кърджали противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № ********, собственост на турското дружество „С..“, като деформирал тавана и задната лява врата, и откачил плафона на лекия автомобил, и повредата е на стойност 1466.17 лева, поради което и на основание чл. 216, ал.1, вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години.

Също така, в първоинстанционното производство са приети като доказателство справка от Дирекция „Национална система 112“ с приложен компактдиск със звукозапис, изслушан в съдебно заседание, от които се установява, че на 21.06.2024 г. в 22,31ч. е прието повикване от мобилен номер от лице, представило се като Б., а в 22,36ч. същия мобилен номер повторно се е обадило лице /жена/, което не се е представило с име.