Решение № 510 от 20.12.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 787/2024
- Вид
- Решение № 510
- Подписан
- 20.12.2024
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 510 гр. ХАСКОВО, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500787 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба на Д. А. А. и А. Б. А. чрез процесуалния им представител адвокат И. Д., против Решение № 19/19.01.2024 г. по гр.д. № 769/2023 г. по описа на РС – Димитровград.
С Решение № 19/19.01.2024 г. постановено по гр.д. № 769/2023 г., Районен съд – Димитровград e признал за установено по отношение на Д. А.
А., с ЕГН **********, от ** и А. Б. А., ЕГН ********** от ***, че Д. Д. Х., ЕГН **********, от ***, е собственик на основание изтекла придобивна давност, на 61 кв.м., представляващи част от УПИ **, кв. 11, с площ 1095,72 кв.м. по ПУП на ***, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници на целия имот:
УПИ **, УПИ ***, УПИ ** и от две страни улици, която част от имота е заключена между точки А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А и защрихована със зелени линии на Комбинирана скица, представляваща Приложение № 2 /л.57/ към заключението на вещото лице инж. Д. Е. К., прието в с.з. на 15.01.2024 г., която да стане неразделна част от съдебното решение.
1
С решението Д. А. А. и А. Б. А. са осъдени да заплатят на Д. Д. Х. направените по делото разноски: 50 лева - държавна такса, 1 000 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева - възнаграждение за вещо лице.
По реда на чл. 248 от ГПК е постъпила молба с вх. № 1282/13.02.2024 г. от ответниците с искане за изменение на решението в частта за разноските относно адвокатското възнаграждение. С Определение № 375/29.03.2024 г. съдът е изменил постановеното решение в частта за разноските, като е намалил присъденото адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. на 400 лв.
Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците Д. А.
А. и А. Б. А., които го обжалват чрез процесуалния им представител адв. Д..
Считат първоинстанционното решение за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон, както и за необосновано. Наблягат, че не са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Посочват, не съдът не излага мотиви защо приема, че е възможно придобиване по давност на реална част от техния имот. Излагат тезата че по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 200 от ЗУТ реално определена част от парцели не може да бъде придобИ.на по давност. Претендират, че съдът не е обсъдил задълбочено показанията на свидетелите и не е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Молят настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск по чл. 124 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д. Д. Х., чрез процесуалния му представител адв. И., който излага аргументи за неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Постъпила е също така частна жалба от Д. Д. Х., чрез процесуалния му представител адв. И., против Определение № 375/29.03.2024 г. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да се определени по реда на чл. 7, ал. 5 или ал. 6 от Наредба № 1, а не по реда на чл. 7, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт. Моли за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от Д. А. А. и А. Б. А., които чрез процесуалния им представител адв. Д. излагат аргументи за неоснователност на частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение.
2
В съдебно заседание въззивниците се представляват от адв. Д.. Молят за отмяна на обжалваното решение на РС - Димитровград по съображения, подробно изложени във въззивната жалба.
Въззиваемия се представлява от адв. И.. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
РС - Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищецът Д. Д. Х. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, а именно: УПИ ***, кв. ** по ПиРП, с площ по нотариален акт 690 кв.м., а по скица 707 кв.м., ведно с построената в него къща. Този имот придобил след дарение от неговия баща Д. Х. Г., като сделката била обективирана в Нотариален акт № **, т. *, дело № **/14.05.1991 г. Посочва, че имотът граничел на запад с УПИ ***, кв.**, собственост на ответника Д. А. А., която го закупила с Нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело №**/02.07.2021 г.
Производството е второ по ред. По така предявения иск по гр.д. № 446/2022 г. РС – Димитровград се е произнесъл с Решение № 330/14.12.2022 г.
С Решение № 116/26.04.2023 г., постановено по в.гр.д. 148/2023 г., ОС – Хасково е обезсилил първоинстанционното решение с указание да се 3 конституира като ответник в производството А. Б. А. – съпруг на първия ответник, тъй като имотът с УПИ ***, кв. **, предмет на спора, е закупен от Д. А. на 02.07.2021 г., по време на брака й с А. Б. А., сключен на 25.04.1993 г.
С Определение №545/15.6.2023 г. като ответник по делото е конституиран и А.
Б. А..
Ищецът твърди, че през 1956 г., когато била дадена строителна линия на Д. Х. Г., се виждало, че къщата е определено да бъде застроена на 3 метра от западната граница, т.е. от имота на ответника. Фактическата граница между неговия имот и този на ответника минавала на три метра от жилищната сграда на ищеца. Това отстояние се стеснявало и завършвало на 2 метра по линията на жилищната сграда в северната част на имота. За ограда в тази част служела стената на плевнята на ответника. Твърди, че това била реалната граница между двата имота още от времето на дядо му Х. Г., като от скицата на имота от 26.01.1978 г. било видно, че имотът е с площ от 765 кв.м., която била площта на имота и към настоящия момент. Счита, че баща му е придобил по давност спорните 75 кв.м., представляващи разликата по нотариалния акт. Д.
А. А. била закупила своя имот при тази граница, но сега имала претенции за част от имота на ищеца, а именно за тези 75 кв.м., които вече били придобити чрез давностно владение от ищеца и баща му от 1978 г.
Наведено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давностно владение, продължило от 1978 г. до настоящия момент, на 61 кв.м. /след допуснато с протоколно определение от 15.01.2024 г. изменение на размера на претенцията от 75 кв.м на 61 кв.м./, находящи се по западната за него граница между двата съседни имота, която част от имота е заключена между точки АБ-В-Г-Д-Е-Ж-А и защрихована със зелени линии на Комбинирана скица, представляваща Приложение №3 /л.57/ към заключението на вещото лице по делото.
Ответникът Д. А. А. депозира отговор на исковата молба. Твърди, че искът е неоснователен и недопустим, не била давала повод за завеждане на иск и чакала становище от нейния съсед – ищец по делото, как да определят границата между имотите.
Ответникът А. Б. А. също депозира отговор на исковата молба. Сочи, че не е провеждана процедура по изменение на ПУП. Счита за невярно, че 4 границата между двата имота съгласно ПУП не отговаряла на действителното положение, като границите по стария план били неактуално. Изтъква, че ищецът не е придобил парцел от 765 кв.м., защото неговият баща не е притежавал парцел от 765 кв.м., като собствени били само парцел от 655 кв.м.
Излага тезата, че ищецът не може да придобие по давност реална част от съседен урегулиран поземлен имот според уредбата на ЗТСУ (отм) и ЗУТ.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че владението на спорните 61 кв.м. е започнало от 1978 г. и през целия период до постановяване на решението е необезпокоявано и непрекъснато. Тази част от съседния имот, върху която ищецът, а преди това и неговия баща, упражнявал фактическа власт, била с ясно очертана граница, която се намирала на три метра от западната страна на къщата на ищеца и представлява в едната й част каменна стена /дувар/, а в другата монтирана върху колове оградна мрежа, поставена още преди 50- 60 години. Съдът е формирал извод, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност на 61 кв. м., представляващи част от УПИ ***, кв. **, която е заключена между точки А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А и защрихована със зелени линии на Комбинирана скица, представляваща Приложение № 2 /л. 57/ към заключението на вещото лице и е уважил предявеният иск по чл. 124 от ГПК.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.
Не се споделя тезата на въззивниците, че решението е постановено при липса на обсъждане на доводи и възражения на страните. Пестеливостта на мотивите в частта на правните изводи не води до извод за постановяване на решение със сочените във въззивната жалба пороци.
Както е посочил и процесуалният представител на въззивниците въпросът, който предопределя основателността на предявения установителен иск, е дали ищецът е могъл да придобие по давност реална част от закупения 5 от тях през 2021 г. УПИ **-**, кв. ** по ПУП на ***. Според въззивната инстанция отговорът на този въпрос е положителен.
Д. Х. е собственик на УПИ ***, в кв.** по ПУП, с площ по нотариален акт 690 кв.м., а по скица 707 кв.м., ведно с построената в него къща, а Д. А. А. и А. Б. А. са собственици на имот, придобит по време на брака им /СИО/ УПИ **, в кв.*** с площ от 1095,72 кв.м., ведно с построени в него жилищна сграда и второстепенна сграда. Двата имота са съседни в ***. Имотът на ищеца му е дарен от неговия баща Д. Х. Г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 14.05.1991 г., като бащата е придобил имота съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка от 25.08.1978 г.
Д. А. А. е придобила собствеността на УПИ *** съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.07.2021 г. , по време на брака й с А. Б. А.. Между страните не се спори, че фактическата граница между двата имота минава на три метра от западната страна на жилищната сграда на ищеца, като това отстояние се стеснява и завършва на 2 метра по линията на жилищната сграда в северната част на имота, като на изготвената от СТЕ Комбинирана скица /л.57/ тя е очертана със зелена непрекъсната линия и се намира между точки А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А.
Именно изготвената и приета по делото СТЕ съдът поставя в основата на своите правни изводи по отношение предопределящия изхода на спора правен въпрос. Съгласно нотариален акт № **/1978 г. Г.Х.Г. е собственик на парцел *** с площ 1145 кв.м., като не е посочено дали е с приложена регулация. Съгласно нотариален акт № **/1978 г. Д. Х. Г. е собственик на парцел *** с площ 765 кв.м, като не е посочено дали е с приложена регулация.