Решение № 260086 от 09.11.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 09.11.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Р О Д А :

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Дора Михайлова

Членове:1.

Евгения Генева

Росина Дончева разгледа докладваното от Генева гр.д.

№ 440/2020г. на СОС и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О.С. против решение № 75 от 26.04.2020г. по гр.д. № 21/2017г. на СлРС, с което се признава за установено по отношение на О.С. че „К.“ АД/н/ ,представлявано от синдика Ц. Б., е собственик на имот с идентификатор № ……………, находящ се в землището на с.А.,О.С. „В. П.“,с площ по скица 11 568 кв.м,ведно с построените в имота четири сгради на осн.чл.17а ЗППДОП/отм./, общината е осъдена да заплати на ищеца 1500 лв. разноски и на районния съд -50 лв. държавна такса и 250 лв. хонорар за вещо лице.Релевират се оплаквания за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Решението било необосновано,тъй като липсвал АДС,в който изрично да е записано,че имотът е предоставен за стопанисване и управление на ищцовото дружество.Съдът игнорирал възражението на ответната община,че заприходяването на имота в баланса на дружеството не представлявало придобивно основание.Общината била собственик въз основа на АОС …/………….г. и АЧОС № …/……………г.

Въззиваемата страна е депозирала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна .Претендира потвърждаване на решението като обосновано,правилно и законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,Софийски окръжен съд намира въззивната жалба процесуално допустима като депозирана в законния срок от легитимирана страна и атакуваща съдебен акт,подлежащ на обжалване.По същество жалбата е неоснователна.

С искова молба вх.№ 94/12.01.2017г.

„К.“ АД в несъстоятелност чрез синдика си Цветан Банков е предявил установителен иск за собственост на гореописания имот, който бил част от предоставени на дружеството имоти въз основа на разпореждане на МС № …/…………… г.,разпореждане на МС № …/…………. г. и разпореждане на МС № …/…………г.,с които се отчуждавали 628 дка , от които 422.750 дка в находище „К.“ и 205.250 дка –административна и производствена територия, обслужваща находището,в която влизал и обект „В. С. С.“ с площ 11 570 кв.м.Обект „В. С. „ бил приет с протокол обр.26 от 05.06.1967 г. и дружеството било въведено във владение на подобекта Склад за взривни вещества.Не се спори ,че „К.“ АД е правоприемник на МК“К.“ По силата на ПМС № …./….г. и чл.17 а от ЗППДОП имуществото на преобразуваната фирма ,предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие,станало частна собственост.Било включено в капитала на дружеството и заведено в баланса като ДМА под инв.№ …………………,както и включено в приложение № 3,т.2 към приватизационния договор.Ищецът владял имота от 1967 г. до откриване на производството за обявяване в несъстоятелност през 2008г. и след този момент-чрез наемателите./в момента „Г.-М. И.“ ООД.

За да уважи иска,районният съд е обсъдил представените писмени доказателства, изслушал е свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза.Те потвърждават,че предприятието „К.“ е стопанисвало непрекъснато имота до 2008 г., а след това го е отдало под наем фирма „А.“ ЕООД.Теренът бил отразен в задбалансовите активи от 31.10.1999г., а сградите били осчетоводени като ДМА № …………… от ……….. г.Приета е съдебно-техническа експертиза, установяваща идентичност между имот с идентификатор № ……………. с № ……… в землището на с.А.,м.“В. П.“.Пъроинстанционният скъд е достигнал до правния извод,че съгласно съдебната практика държавното предприятие,съществувало като икономическа структурна единица до 1992г.,на което е предоставен режим на стопанисване и оперативно управление,придобива право на собственост в резултат на трансформация.Актът на принципала за преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество има вещно-прехвърлителен ефект на осн.чл.17а ЗППДОП/отм./Независимо,че липсва акт за държавна собственост, съгласно ТР № 4 от 14.03.2016г. по търк.д.№ 4/2014г. на ОСГК на ВКС е прието,че при гражданско-правен спор може да се признае на база заприходяването ,разделителни протоколи, административния акт за предоставяне на правото за стопанисване и управление ,имотни ведомости,записвания в инвентарните книги и прочие преки и косвени доказателства- правото на предоставяне имота за стопанисване и управление на държавно предприятие,макар че сами по себе си тези доказателства нямат транслативен ефект.Що се отнася до актуването на имота като общинска собственост,съдът законосъобразно е приел,че съгласно чл.5, ал.3 от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.Ето защо съдът приема за доказано ,че ищцовото дружество е собственик на процесните имоти на осн.чл.17а от ЗППДОП/отм./Предвид изхода на делото съдът правилно е присъдил разноските в полза на ищеца.Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд и приема,че решението следва да бъде потвърдено.Въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивното производство- юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., предвид обстоятелството,че дружеството бе представлявано от юрисконсулт .

Водим от горното, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от

26.04.2020г. на РС-Сливница по гр.д.№ 21/2017г.

ОСЪЖДА О.С. с адрес ***, пл.“С.“ № .,да заплати на „К.“ АД/н/,представлявано от синдика Ц. Б., съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред

ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

Председател:

Членове:1.

2.