Определение № 750 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. София, 19.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500646 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т. 2 вр. Чл. 262, ал.3 от ГПК и е образувано възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 6607 от 28.10.2024г. подадена от „КТБ“ АД /н./ срещу Разпореждане № 1222 от 27.09.2024г. постановено по т. д. № 740 по опис на Окръжен съд – гр. Перник, с което е върната въззивна жалба с вх. Рег. № 4128от 27.06.2024г. подадена от подадена от „КТБ“ АД /н./ срещу Решение № 165 от 17.05.2024г. постановено по същото гражданско дело.

В частната жалба се излага, че разпореждането е неправилно поради нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.6 от ЗБН и се иска неговата отмяна, и връщане на постановилия го съд с указания за продължаване на съдопроиводствените действия по администриране на въззивната жалба вх.

Рег. № 4128от 27.06.2024г. като се поддържа тезата, че не се дължи държавна такса за образуване на въззивно производство, когато жалбоподателят е обявен в несъстоятелност, независимо, че е ответник в исковото производство.

Излага се разбирането, че не се дължи държавна такса, винаги когато предмет на делото е защита на имуществено право, независимо от това, че несъстоятелния правен субект има качеството на ответник.

В писмен отговор с вх. Рег.№ 435 от 22.01.2025г. третото лице помагач на ответника, сега частен жалбоподател, а именно „Трансмобил“ ООД изразява становище за основателност на частната въззивна жалба и обосновава искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за администриране на въззивна жалба с вх. Рег. № 4128от 27.06.2024г.

В отговора се обосновава тезата, че защитата по предявен иск за оспорване права на собственост върху вещи, послужили като особен залог по договори за банков кредит, представлява защита на права, които се включват в масата на несъстоятелността, поради което хипотезата попада в приложното поле на чл. 57, ал.6 от ЗБН.

Останалите страни в исковото производство не са ангажирали съда с 1 писмени отговори, а и такива не се дължат, когато частно-правния спор е между страната и съда.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд приема частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна, предвид следното:

С обжалваното разпореждане, съдът е приел, че не са изпълнени указанията за предварително заплащане на държавна такса за образуване на въззивно производство в срока, продължен с Определение № 530 от 18.07.2024г. и е върнал въззивна жалба с вх. Рег. № 4128 от 27.06.2024г. За да се обоснове законосъобразността на оспорения съдебен акт е необходимо да се отговори на въпроса, дължи ли банка в несъстоятелност предварително внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в случаите, в които е ответник в исковото производство и обжалва пред въззивния съд неблагоприятно решение, и има ли значение за предварителната дължимост вида на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от ЗБН по дело, което се води за събиране на вземания на банката, по исковете по ал. 3, и ал. 5, както и по исковете по чл. 26 и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, държавна такса не се събира предварително от синдика.

Действително, изброяването на изключенията от общото правило, че се дължи държавна такса за образуване на възизвно производство предварително, започва с исковете, които се водят от банката в несъстоятелност. Това налага разбирането, че банка в несъстоятелност не държи предварително държавна такса, когато е ищец в исковото производство и е предявила искове за събиране на вземания на банката, но изброяването продължава и с още два иска, този по чл. 26 от ЗЗД и по чл. 135 от ЗЗД, за които граматичното тълкуване, не води до извода, че ако по тези искове банката в несъстоятелност е ответник, при въззивното обжалване, тя е длъжна да заплати държавна такса предварително.

Следва изброяване на други видове искове – тези по чл. 57, ал.3 , когато банката /отново в качеството на ищец/, претендира вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица, тези по чл. 57, ал. 5, когато банката в несъстоятелност поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги.

Следователно, в три от хипотезите категорично следва извода, че за да бъде освободена банката от задължението да заплаща предварително държавна такса е необходимо да е ищец или молител, а в останалите две, когато съдът разглежда искове по чл. 26 и чл. 135 от ЗЗД държавна такса не се събира предварително и тогава, когато банката в несъстоятелност е ответник, защото и в това процесуално качество, тя защитава имуществени права, които имат значение към попълване на масата на несъстоятелността.

В конкретния случай с въззивна жалба с вх. Рег. № 4584 от 17.07.2024 г. се обжалва решение, което е постановено по предявен иск с правно основание чл.36, ал.2 пр. 1 от ЗОЗ, по който иск въззивния жалбоподател „КТБ“ АД /н./има качеството на ответник. Постановеното решение е неблагоприятно на „КТБ“ АД /н./, която не би могла да противопостави на ищеца правата си по особения залог, т.е. не би могла да се удовлетвори от вещите, предоставени 2 като обезпечение по договор за банков кредит в размер на 2 000 000 лева. От това следва, че производството по предявения иск не се води за попълване на масата на несъстоятелността, а с него се отричат права на банката в несъстоятелност да се удовлетвори от тези вещи, ако не бъде върнат банков кредит в размерна 2 000 000лева, т.е искът пряко не зА.га масата на несъстоятелността, а нейното евентуално обезпечаване при настъпване предпоставките за удовлетворяване от обезпечението.

При това положение следва, че ответникът „КТБ“ АД дължи държавна такса за въззивно обжалване предварително, в какъвто смисъл са указанията съда в Разпореждане № 845 от 28.06.2024г. постановено по гр.д.№ 740 по опис на Окръжен съд – гр.Перник. Правилно същият съд е изложил становището си и в Определение № 530 от 18.07.2024 г. по същото дело, с което е дал и втора възможност на въззивния жалбоподател да заплати предварително дължимата държавна такса в размер на 2650 лева. За последиците от процесуалното си бездействие, въззивния жалбоподател е бил предупреден, а при настъпване на предпоставките в чл. 262, ал.2, т.2 от ГПК съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Поради пълното съвпадане в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. Рег. № № 6607 от 28.10.2024г. подадена от „КТБ“ АД /н./ срещу Разпореждане № 1222 от 27.09.2024г. постановено по т. д. № 740 по опис на Окръжен съд – гр. Перник, с което е върната въззивна жалба с вх. Рег. № 4128от 27.06.2024г. подадена от „КТБ“ АД /н./ срещу Решение № 165 от 17.05.2024г. постановено по същото гражданско дело.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3