Решение № 15056 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15056 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110130419 по описа за 2025 година

-

-

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. Н., ЕГН **********, както следва: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1543.34 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 64, инсталация 4000187714/аб. № 214216 , находящ се в ..., за периода периода от 01.05.2021 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 19.11.2024г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 257.53 ллева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 1515.09.2022г. до 30.10.2024г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32106/2021 г. по описа на СРС, 55-ти състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенцията като погасена чрез плащане след получаване на препис от исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява становище по спора.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Протокол от проведено на 09.09.2003г. Общо събрание на 1 етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на решението договор от 18.11.2003г., който урежда отношенията между страните по повод отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е също договор между ищеца и това дружество от 01.11.2007г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било спорно в процеса.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приет нотариален акт № 26, том I, дело № 9842 от 94г. нотариус И.Н., по силата на който процесният имот е бил закупен от В. Д. Н. и съпругът З.Я.Н.. Видно от приложената по делото справка в съпругът на ответника е починал на 20.11.2020г.

Предвид изложеното, потребител на доставената за имота топлинна енергия и задължено лице за цената й за процесния период /01.05.2021г. - 30.03.2024г./ се явява именно В. Д. Н., тъй като е страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, писменото приемане на които не са условие за възникване на продажбеното правоотношение.

Именно в качеството си на собственик на имота ответницата се явява страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Това обстоятелство също не е било спорно между страните.

Спорно по делото е реалното количество доставена до имота теплоенергия и нейната цена, както и правото на ищеца да претендира плащане на цената за осъщественото от третото лице помагач дялово разпределение. За изясняване на спора относно количеството потребена топлоенергия е допусната съдебно-счетоводна експертиза.

По делото не се спори относно обстоятелството за доставката на топлинната енергия и нейното количество, поради което е прието за безспорно, че сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършвне на услугата дялово разпределение на доставената до жилищната кооперация топлинна енергия по обекти от страна на „Техем Сървисис“ ЕООД.

Видно от заключението на съдебно-счетоводна експертиза, размерът на вземанията на ищеца за процесния период възлизат на търсените с исковата молба суми. Съгласно посоченото заключение, начислената за топллоенергия сума за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е в размер 2 750,51лв., от които платените от ответника суми са в размер на 1207.17лв., предивд което дължимите суми за Топлинна енергия са в размер на 1543,34 лева. При направена корекция от изравнителната сметка за периода 2

07.2022- 04.2023г. с начисляване на ДДС 9 % върху данъчната основа на изравнителната сметка то Главницата, дължимите суми за топлинна енергия ще се намали със 7.81 лева по общата фактура за 2023г., предвид което общодължимото е в размер на 1535.53лева.

Съгласно зкалюението на съдебно-счетоводната експертиза, сумата на законната лихва върху незаплатените суми за топлинна енергия от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. с лихвен период от 14.09.2022г. до датата на плащане/прихващане и до 30.10.2024г. е в размер на 257.53 лева, лихвата за забава след корекция на главницата е в размер на 256.43лева.

Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност:

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.

Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.

Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с подаването за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред съда.

Ето защо вземанията на ищеца, падежирали преди 19.11.2024 г., са погасени по давност. Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2021г. до 30.09.2021г. са погасени по давност, но видно от заключението на изготвената съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за период е направено плащане от страна на ответницата преди да бъде погасено по давност.

С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия се явява частично доказана по основание и размер за сумата до 1535,53 лв., с оглед което следва да 3 бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 1543,34 лв.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от исковите претенции. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на 38,71 евро за заплащане на държавна такса, както и сумата в общ размер на 475,47 евро, платими за изготвяне на съдебно- счетоводна експертиза и депозит за особен предтавител.

Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 102.26 евро.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 43,98 евро. – разноски, сторени за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Следователно следва да му се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 653,40 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. Н., ЕГН ********** , дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 69315/2024г.. на СРС, 162 състав, а именно: на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ – сумата 1543.34 лева/789,10 евро за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 64, инсталация 4000187714/аб. № 214216 , находящ се в ..., за периода периода от 01.05.2021 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от 19.11.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 1543.34 лева/789,10 евро и за периода 01.05.2021г. до 30.09.2021г . като недоказан, както и сумата 46.67 лева/23,86 евро – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху нея от 09.11.2020г. до окончателното изплащане; на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД - сумата 257.53 лева/ 131,67евро– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 30.10.2024г.,