Решение № 18055 от 24.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18055 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20251110113607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на К. В. Н. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за сумата от 5000 лв., претендирана от ищеца като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязло в сила решение по НАХД № 2578/2021г. на СРС, НО, 135 с-в, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем по ДП № 226 ЗМК-1875/2020г. на 02 РУ-СДВР, пр.пр.№ 33924/2020г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. Срещу него е бил внесен обвинителен акт и образувано НАХД № 2578/2021г. на СРС, НО, 135 с-в, по което с окончателен акт на съда от 3.02.2022г. е бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Излага, че незаконното му наказателно преследване, продължило около година и половина, му причинило силно негативни психически преживявания. Изпитвал обида и срам пред близките и познатите си, било злепоставено доброто му име, затворил се в себе си, променил начина си на живот. По тези съображения ищецът претендира за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените му вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Намира за недоказани твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, както и възразява, че не се установява сочените вреди да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва иска и по размер, като поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е несъразмерно с подлежащите на репариране вреди. По отношение на 1 претенцията за присъждане на законна лихва върху главното вземане се позовава и на изтекла тригодишна погасителна давност.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетата като писмено доказателство Заповед с рег.№ 226зз-3078 от 10.10.2020г. е видно, че на 10.10.2020г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР К. К.ов Н. е задържан в 02 РУ – СДВР за 24 часа поради данни за извършено престъпление. На същата дата на основание чл. 212, ал. 2 НПК и по сигнал на С.К.И. срещу ищеца е образувано ДП № 226 ЗМК – 175/2020г. на 02 РУ – СДВР, пр.пр. № 33924/2020г. по описа на СРП, за неизпълнение на съдебен акт – заповед за незабавна защита по гр.д.

№ 21739/2020г. по описа на СРС. С постановление от 11.10.2020г. на К. В. Н. е повдигнато предварително обвинение за това, че на 10.10.2025г. около 12:00 часа, в с.

Кубратово, ул. „През линията“ № 4 не е изпълнил заповед за незабавна защита по гр.д.

№ 21739/2020г. по описа на СРС, влязла в сила на 4.06.2020г., връчена му на 8.06.2020г., с която на основание чл. 5 ЗЗДН е бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на С.К.И. и му е било забранено да доближава на по-малко от 100 метра нейното жилище, и е отишъл на адреса, на който живее С.К.И., бутнал я с ръце в областта на гърдите, нанесъл удари с ръце в областта на главата и удари с крака в областта на тялото, представляващо престъпление по чл. 296 НПК. Постановлението за привличане като обвиняем е предявено на ищеца на 11.10.2020г., като по отношение на него не е взета мярка за неотклонение. Извършени са действия по разследването с неговото участие, като е разпитан в процесуалното качество на обвиняем.

На 17.02.2021г. в СРС е внесено предложение за освобождаване на К. В. Н. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.

78а НК за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, във връзка с което предложение е образувано НАХД № 2578/2021г. по описа на СРС. От събраните писмени доказателства се установява, че по време на наказателния процес пред първоинстанционния съд са проведени общо 7 съдебни заседания, като ищецът е присъствал лично на едно от тях – на 1.07.2021г. Според данните от изготвените протоколи по чл. 128 НПК са извършени процесуално-следствени действия, включващи разпит на подсъдимия и разпити на свидетели, събиране на писмени доказателства. С решение № 20010080 от 3.02.2022г. К. В. Новкое е признат за невиновен в това, че на 10.10.2020г. около 12:00 часа в с. Кубратово, ул. „През линията“ № 4 не е изпълнил Заповед за незабавна защита по гр.д.№ 21739/ 2020г. по описа на СРС, влязла в сила на 4.06.2020г., връчена му лично на 08.06.2020г., с която на основание чл. 5 ЗЗДН е бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на С.К.И. и му е било забранено да доближава на по-малко от 100 метра нейното жилище, и е отишъл на адреса, на който живее С.К.И., бутнал я с ръце в областта на гърдите, нанесъл удари с ръце в областта на главата и удари с крака в областта на тялото, представляващо престъпление по чл. 296 НПК, и е оправдан по така повдигнатото обвинение. Решението е влязло в законна сила на 19.02.2022г.

От приетото по делото експертно решение на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД се установява, че на 20.04.2023г. К. В. Н. е освидетелстван с 84 % трайно намалена работоспособност за период от 1 година поради хронична исхемична болест на сърцето. С експертно решение от 2.04.2024г. е извършено ново преосвидетелстване, 2 като е определена 56 % трайно намалена неработоспособност, при същата диагноза хронична исхемична болест на сърцето. Според допусната и изслушана съдебномедицинска експертиза не е възможно инфарктът на сърцето, получен от ищеца през ноември 2022г., да е следствие от претърпените от него притеснения в периода от 2020г. до 2022г. /времетраене на наказателния процес/. Като причина за инфаркта вещото лице е посочило исхемичната болест на сърцето, придружена с наднормено тегло като рисков фактор. Констатирано е, че К. В. Н. е имал и лекостепенна артериална хипертония, без медицински данни за нейното лечение и възникнали усложения /хиперточни кризи/ по време на процесния период. В откритото съдебно заседание на 17.03.2026г. експертът е обяснил, че по принцип негативните състояния са провокиращ фактор за висок негативен стрес, който чрез хормона кортизол може да доведе до спазъм на коронарни съдове и сърдечно съдови, до хипертонична криза, което да отключили в даден момент към стенокардия и остра исхемична болст или инфаркт на асърцето, каквито данни за провокиращи кризи не са налице в медицинските документи.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.И. – живееща на семейни начала с ищеца. Свидетелят съобщава, че в началото на октомври 2020г. К. В. Н. бил задържан за едно денонощие във връзка с възникнал проблем с племенницата му.

Споделя, че след това задържане настъпили промени в ищеца – последният станал изнервен, изпитвал срам, ограничил социалните си контакти, като избягвал своите приятели и свидетеля, с когото вече имали любовни отношения. Отбелязва, че поради негативните емоции двамата приключили за известно време връзката си. В даден момент решили да излезнат на среща, при която тя установила, че К. В. Н. бил напълнял, а в хода на разговора последният споделил, че от известно време има здравословни проблеми, свързани с кръвното налягане. През 2022г. претърпял и инфаркт. Излага, че по време на наказателния процес ищецът бил притеснен, като треперел на датите, за които били насрочени съдебни заседания. Състоянието му се подобрило едва след като наказателното производство приключило, а след раждането на общото им дете последният възобновил контактите си със своите приятели.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда са неотносими към предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата за причинени на граждани вреди в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление, като легитимирани да представляват държавата по исковете за обезвреда съгласно чл. 7 ЗОДОВ в качеството на нейни процесуални субституенти са компетентните правозащитни органи, натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни действия са произтекли вредите – в случая Прокуратурата на Република България.

Пасивната легитимация на ответника като субект на отговорността произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане и предоставената му в изключителна компетентност държавна функция по обвинение в наказателния процес.

Съобразно визираната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ основателността на предявения иск при изложените от ищеца твърдения се обуславя от доказването на 3 правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: 1/ повдигнато спрямо ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ приключване на образуваното наказателно производство с влязъл в сила акт на съда, с който ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение; 3/ претърпени от ищеца вреди в претендирания размер; и 4/ причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение и настъпилите вреди. В приложение нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. Предвид безвиновния характер на отговорността на държавата за обезвреда – по арг. от чл. 4 ЗОДОВ, наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от основанието за възникването и съответно не подлежи на изследване при преценката за основателност на исковата претенция.

Въз основа на обсъдения доказателствен материал съдът намира за изпълнени всички законови предпоставки в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника спрямо ищеца. От събраните доказателства се установи водено срещу ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ характер, каквото се явява престъплението по 296, ал. 1 НК, което производство е приключило с влязло в сила оправдателно решение. Доколкото се касае за обективна отговорност на държавата, както беше отбелязано по-горе, приключването на наказателното преследване с краен акт за признаване невиновност на ищеца по обвинението само по себе си е достатъчно да обоснове извод за незаконното му подвеждане под наказателна отговорност независимо, че действията на разследващите органи и наблюдаващия прокурор в хода на наказателното производство са били основани на убеждението им за виновност на обвиняемия. При доказаност на увреждащите действия на правозащитните органи се установява и неминуемо засягане по недопустим начин на правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което търпи негативни емоционални изживявания като резултат от неоснователно повдигнатото му обвинение, с оглед на което искът за репариране на претърпените неимуществени вреди се явява установен в своето основание, независимо от конкретната преценка относно размера на следващото се в случая на ищеца обезщетение. В този смисъл е и Решение от 02.02.2006г. на Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, образувано по жалба № 41211/1998г. срещу България.

При определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди приложение намира принципът на справедливото им репариране, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл.

Разпечатката съдържа 28 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efe26608-4d85-4320-ad60-9f45e7ac935e