Решение № 1645 от 05.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. Варна, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20213100501562 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 281877/05.04.2021 г., депозирана от Й. Л. Й., ИВ. Д. Л., ЮЛ. К. М., К. ЯН. Л. и ПЛ. ЯН. Л., действащи чрез адв. Д.А., срещу Решение № 260843/09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 4815 по описа на РС-Варна за 2020 г., с което е ДОПУСНАТО извършването на делба на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1247 кв. м., съставляващо УПИ III-15, в кв. 5 по кадастралния и регулационен план на с. Голица, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, одобрен със Заповед № 6534 от 17.10.1958 г., при граници: улица, УПИ II-15 и УПИ IV-16, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., при квоти както следва: 30/120 ид. ч. за Д. Л. П., ЕГН **********, 30/120 ид. ч. за Г. Ж. Г., ЕГН: **********, 30/120 ид. ч. за Й. Л. Й., ЕГН:

**********, 8/120 ид. ч. за ЮЛ. К. М., ЕГН: **********, 11/120 ид. ч. за К. ЯН. Л., ЕГН:

********** и 11/120 ид. ч. за ПЛ. ЯН. Л., ЕГН: ***************, както и е ОТМЕНЕН констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 23, том I, рег. № 509, дело № 20 от 2020 г. на нотариус В. Г.а с рег. № 549 в НК, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Във въззивната си жалба въззивниците сочат, че постановеното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Намират, че заключението на съда, че е останало недоказано придобиването на процесния имот по давност, не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Считат, че са налице категорични доказателства за волята на наследодателите на страните П. и Л. да разпределят притежаваните от тях имоти в полза на тримата си синове, като това се е установило от разпитаните по делото свидетели, които са постоянно живущи в село 1

Голица и имат непосредствени впечатления по отношение на целия период, за който се твърди да е осъществявано владението на имота. Сочат, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите, водени от ищцата, игнорирайки факта, че те нямат дълготрайни впечатления, доколкото единият от тях е заявил, че е ходил един-два пъти в къщата, а другият, че живее от 2014 г. в с. Голица. Намират за неправилно, че съдът изобщо не е коментирал изявленията на останалите сънаследници по делото, които също са посочили, че още приживе П. и Л. са разпределили трите си парцела на тримата си синове, както и че Й.М. е построил в собствения си парцел /а именно процесния/ находящата се там сграда. От друга страна намират, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че Й.Л. е извършил действия, с който категорично е отрекъл правата на останалите сънаследници, доколкото е извършил строителство на жилищната сграда, като така е демонстрирал ясно и недвусмислено намерението си да владее чужда част от имота като своя. Предвид изложеното, молят съдебното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за делба, както и да им бъдат присъдени сторените разноски. С допълнителна Молба с вх. № 287636/19.05.2021 г. въззивниците са приложили и писмени доказателства, които молят да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, а именно: Заповед № 850/13.04.2021 г. на Кмета на община Долни чифлик, с която е одобрен ПУП за процесния имот, както и Акт за обявяването от който твърдят че е видно, че срещу заповедта няма подадени възражения, включително от ищцовата страна. Прилагат и Проект за изграждане на водопроводно отклонение за процесния имот, с която целят да оборят представеното пред РС писмено доказателство, а именно открита партида на името на Г. Л., за която навеждат, че не касае процесния имот, а съседен такъв.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни Д. Л. П. и Г. Ж. Г., действащи чрез адвокат Х.Г.. В същия сочат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Намират, че от доказателствата по делото се е установило, че съгласно разписен лист към плана на село Голица, за собственици на процесния имот без документи за собственост са посочени наследодателите на страните Л.

М. Й. и П. Ян. Й.а. От наличната строителна документация се установява, че Л. Й. е предприел стъпки по изготвяне на строителна документация и строителство на изградената в дворното място жилищна сграда, като до 1994 г. той и съпругата му П. Й.а са живеели в процесния имот. Считат, че безспорно по делото се е установило и, че Г. Л. М. е живеел в имота, като е заплащал сметките за водоснабдяване и канализация. Твърдят, че в хода на производството се е установило, че никой от наследниците не е претендирал, че е едноличен собственик на имота, като дори същият бил деклариран като наследствен и всеки сънаследник е дължал данък. Сочат, че от събраните по делото гласни доказателства, а именно разпитите на допуснатите свидетели, не се е установило и някой от наследниците да е своил имота, отблъсквайки явно и несъмнено владението на другите, респективно никой не от наследниците не е показал недвусмислено, че владее имота само за себе си. Напротив, считат че от гласните доказателства се установява, че до смъртта си в имота са живели Л. и П. Й.и, а след това до смъртта си през 2018 г., там е останал да живее Г. М.. Предвид горното намират, че правилно съдът е допуснал до делба процесния имот, както и правилно е отменил Нотариален акт от 21.01.2020 г. Молят да не бъдат допуснати новите доказателства по делото, както да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивниците не се явяват, но се представляват от адв. А.. Същата поддържа депозираната въззивна жалба. Представя списък по чл. 80 ГПК, като претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемите – Д.П., Г.Г. и Ж.Ж. не се явяват, но се представляват от адв. Г.. Същият в о. с. з., както и в писмена защита излага доводи за правилността на първоинстанционното решение. Не претендира разноски.

2

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:

Производството по гр. д. № 4815/2020 г. на Районен съд - Варна е образувано по предявен от Д. Л. П. и Г. Ж. Г. срещу Й. Л. Й., ИВ. Д. Л., Ж. Г. Ж., ЮЛ. К. М., К. ЯН. Л. и ПЛ. ЯН. Л., иск за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1247 кв. м., съставляващо УПИ III-15, в кв. 5 по кадастралния и регулационен план на с. Голица, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, одобрен със Заповед № 6534 от 17.10.1958 г., при граници: улица, УПИ II-15 и УПИ IV-16, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., на основание чл. 34 ал. 1 ЗС, както и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 23, том I, рег. № 509, дело № 20 от 2020 г. на нотариус В. Г.а с рег. № 549 в НК, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ищците твърдят, че са придобили по наследяване процесния имот от общите им наследодатели- Л. М. Й. и П. Ян. Й.а, а от тях по силата на упражнявано давностно владение. Сочат, че съобразно разрешение за строеж от 1983 г. Л. Й. е построил едноетажна жилищна сграда с площ от 90 кв. м. Твърдят, че наследодателите им до смъртта им през 1994 г. са живели в имота, като след това същият бил стопанисван от наследниците им.

Излагат доводи, че никой от наследниците не е манифестирал промяна на намерението си за своене на целия имот, който бил деклариран като наследствен. Сочат, че са били уведомени за възможността им да подадат възражение като заинтересовани лица срещу попълване на КК и са депозирали такова на 10.04.2020 г. в община Долни Чифлик. Посочват, че са узнали, че Й.Й. и И.Л. са се сдобили с нотариален акт № 23, том I, рег. № 509, дело № 20 от 2020 г. на нотариус В. Г.а, рег. № 549 за собственост на процесния недвижим имот и построената в същия жилищна сграда по обстоятелствена проверка.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ж. Г. Ж., в който се изразява становище за основателността на исковете. Сочи, че до смъртта им наследодателите са живели в процесния имот, както и че същият се стопанисвал след това от техните наследници. Твърди, че от смъртта на наследодателите им до настоящия момент Й.Й. и съпругата му - И.Л. не са претендирали да са единствени собственици на имота и не са манифестирали действия, насочени към отблъскването на владението на останалите наследници. Твърди, че нотариусът при издаване на констативния нотариален акт не е изследвал представените документи, в частност удостоверението за наследници.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Й. Л. Й. и ИВ. Д.

Л., чрез адв. Д.А., в който се излагат доводи за неоснователност на иска. Посочват, че приживе от наследодателите им била извършена делба-дарение като останалите наследници получи парични суми. Твърди, че не се е оспорвала собствеността му върху подарения недвижим имот, в който той бил построил жилищна сграда през 1983 г. Посочва, че родителите му са обитавали част от къщата до смъртта си. Твърди, че останалите наследници нямат ключ от постройката. Оспорват твърденията, че имотът бил деклариран като наследствен. Сочат, че са придобили имота по силата на давностно владение продължило повече от 30 години.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ЮЛ. К. М. и ПЛ. ЯН. Л., чрез адв. Д.А., в който се навеждат доводи за неоснователност на иска, като се релевират аналогични доводи с тези, изложени в отговора на исковата молба на Й.Й. и И.Л.. Сочат, че нямат претенции към имота, като не са чули някой от останалите наследници да е живял в имота или да има претенции към него.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. ЯН. Л., чрез назначения особен представител – адв. Ил.Д., е който се излагат доводи за евентуална основателност на исковете в случай на наличие на съсобственост между страните и оборване на доказателствената сила на представения констативен нотариален акт.

3

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че наследници на П. Ян. Й.а /починала на 24.02.1994 г./ и Л. М. Й. /починал на 4.04.1994 г/. са петте им деца – Й. Л. Й., Д. Л. П., З. Л. Ж.а, Г. Л. М. и Я. Л. М..

Не се оспорва, че дъщеря им З. Л. Ж.а е починала на 9.10.1982 г. още преди откриване на наследството, като е оставила наследници: съпруг – Ж. Г. Ж. и син – Г. Ж. Г.. Синът им – Г. Л. М. е починал на 15.11.2008 г., не е бил сключил граждански брак и не е оставил низходящи или други наследници. Другият им син – Я. Л. М. е починал на 4.11.2011 г. и е оставил низходящи наследници от първи ред – К. ЯН. Л. и ПЛ. ЯН. Л., както и съпруга – ЮЛ. К. М..

В производството е представен разписен лист към кад. и рег. план на с. Голица, одобрен със Заповед № 6534 от 17.10.1958 г. От съдържанието му е видно записване под № 15 на Л. Й. и впоследствие на Й.Й. и И.Л., съобразно нотариален акт № 23, том I, рег. № 509, дело № 20 от 2020 г. на нотариус В. Г.а, рег. № 549.

От представеното разрешение за строеж № 121 от 26.05.1983 г., издадено от Общинския народен съвет на гр. Г. Трайков /сегашно наименование гр. Долни Чифлик/ се установява, че на Л. Й. му е разрешено да извърши строеж на едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м. съобразно одобрения архитектурен проект.