Решение № 879 от 28.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Русе, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201922 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Мерси 2020“ ООД - гр.Русе против Наказателно постановление № 18 - 2300075/19.09.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -гр.Русе, с което на основание чл. 414, ал. 1 вр.чл.415в ал.1 от КТ от Кодекса на труда му е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв.

Наказаното дружество, редовно призовано, изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2023г. служители на ДИТ извършили проверка в ресторант „Ла фамилия“ на адрес гр.Русе ул.“Липник“ № 52. В хода на проверката било установено, че дружеството, в качеството му на работодател, не държи на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно правилника за вътрешен трудов ред на дружеството. Впоследствие, на 14.07.2023г. един от управителите на дружеството ги представил на св.Д. В.. Предвид установеното в хода на проверката на 06.07.2023г . св.В., инспектор при Дирекция “Инспекция по труда“ -гр.Русе съставила против дружеството АУАН, а въз основа на този АУАН директорът на “Инспекция по труда”- гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ на осн. чл.414, ал.1 вр.чл.415в 1 ал.1 от КТ наложил на “Мерси 2020» ООД - гр.Русе наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима Разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

В АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

При направения анализ на събраните доказателства съдът намира, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка е доказана по безспорен начин. Съдът кредитира в цялост показанията на актосъставителката, доколкото възпроизведеното от нея е последователно, логично и непротиворечиво с останалия събран по делото доказателствен материал. Безспорно са установени правно релевантните факти: качеството „работодател“ на жалбоподателя и липсата на поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно Правилника за вътрешен трудов ред на дружеството.

От писмените доказателства по делото и от разпита на актосъставителя се установява, че е осъществен съставът на визираното административно нарушение. Съгласно чл.414, ал.1 КТ административното нарушение е бланкетно, като е необходимо да бъде посочена разпоредбата на трудовото законодателство, която е нарушена. В настоящия случай нарушението се изразява в бездействие – към момента на проверката в мястото за полагане на наемен труд ресторант „Ла фамилия“ работодателят не е държал на разположение поименните графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работно време.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, като АУАН и наказателното постановление са връчени на един от управителите на дружеството.

С ъ д ъ т намира, че е налице извършено административно нарушение, а АУАН и наказателното постановление не страдат от визираните от процесуалния представител на жалбоподателя пороци. Изявлението на актосъставителя в съдебно заседание, че с непредставяне на графиците в обекта за контрол, жалбоподателят е възпрепятствал контролните органи, защото това по никакъв начин не може да замени волята на АНО, материализирана в наказателното постановление посредством описване на нарушението с признаците му от обективна страна, което напълно съответства и на разпоредбата на чл.403а ал.1 от НК. В този смисъл е налице и пълно съответствие в текстовата и цифровата му част, т.е. не е налице колизия между разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН и по този 2 начин жалбоподателят не е лишен по никакъв начин от възможността да разбере за какво нарушение е наказан. Още по-малко може да се разглежда, като процесуално нарушение грешното изписване на ЕИК на наказания търговец в диспозитива на наказателното постановление; същото следва да се отдаде единствено на очевидна фактическа грешка, т.е. това по никакъв начин не нарушава правото му на защита с оглед възможността да го реализира пълноценно.

Основателно е възражението за намаляване на наложеното наказание към минимално предвидения размер от 100 лв. по чл.415в ал.1 от КТ.

На първо място съдът констатира, както правилно е преценил АНО, че са налице всички материалноправни предпоставки на тази разпоредба – нарушението е отстранено веднага след установяването му, тъй като графиците са представени при проверката по документи на 16.07.2023г. , не са настъпили вредни последици за работниците и степента на обществена опасност е изключително ниска. Намаляването на наказанието към минимума в най-голяма степен произтича от това, че нарушението е извършено за първи път и в наказателното постановление липсва дори и твърдение за други, предходни нарушения на трудовото законодателство.

Въпреки намаляването на наказанието, искането на защитата за присъждане на разноски в размер на 200 лв. при заплатени 400 лв. за адвокатско възнаграждение не следва да се уважава по следните съображения. Действително разпоредбата на чл.63д ал.2 от ЗАНН дава право на адвокатско възнаграждение за производството пред Районния съд, като правото на присъждане на разноски е по реда на АПК. В този кодекс, както и в ГПК, към който той препраща по силата на чл.144 от АПК вр.чл.248 от ГПК, не се предвижда позитивна правна уредба, която да отговори на въпроса какъв размер от разноските - пълен, пропорционален или никакъв, се дължи в случай като настоящия – наказателното постановление единствено е изменено по отношение на размера на наказанието, като същото е намалено с една трета. При това положение съдът намира, че разпоредбите на ГПК и АПК са неприложими и следва да се приложи чл.189 ал.3 от НПК, т.е. в случая жалбоподателят няма право на разноски от другата страна, тъй като е признат за виновен по обвинението. От това следва, че при положение, че АНО е ангажирал юрисконсулт, при изрично направено искане за присъждане на разноски в полза на АНО, съдът следва да го уважи. Изводът за приложимост на разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, а не на АПК и ГПК следва изрично и от Тълкувателно решение № 3/08.04.1985г. по н.д. № 98/1984г. на ОСНК – т.2 б.“б“ от диспозитивната му част.

Освен всичко друго следва да се посочи, че уважаването на подобно искане би довело до абсурдното положение жалбоподателят да черпи права от собственото си неправомерно поведение, доколкото е извършил нарушението, за което му е наложено наказание, което би било във всякакъв разрез със справедливостта.

Предвид изхода на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски и сложността на делото, на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН, жалбоподателят следва 3 да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 80 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл.63д, ал.5 ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. с ал.7 т.2 пр.1 вр. чл.63д, ал.4 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2300075/19.09.2023г. на Директора на „Инспекция по труда“ – Русе, с което на основание чл. 414, ал. 1 вр.чл.415в ал.1 от КТ на „Мерси 2020“ ООД му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 300 лв., като я намалява на 100 лв.

ОСЪЖДА „Мерси 2020“ ООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София сумата 80 (осемдесет) лева разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4