Решение № 3459 от 27.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3459 гр. Варна, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110102277 по описа за 2022 година

Жалбоподателката В. Д. сочи, че кмета на район „Владислав Варненчик“ е издал заповед №ПР-14/03.07.2015г. по заявление с вх.

№АУ054338ВЛ/05.06.2015г. по реда на пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която наследниците на С. Д. С. п.24.06.1985г. се признава правото на собственост при условията на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ с идентификационен номер №662 по ПНИ на местност „Ментеше“, землище „Врадиславово“, Общ.Варна с площ от 569кв.м. и граници и съседи по ПНИ: имоти №582, №1335, №663 и №9551. Сочи се, че до издаване на заповедта Ст.Д.С. е ползвал имота по реда на Постановление на МС №76/77г. Сочи се, че към 1994г. ползвателка на земята е била Д. Дим.Д., която е заплатила стойността на земята и при действието на тогавашната редакция на пар.4 е станала собственик без да е необходимо да се издава друг акт, а съпругът и е бил вече починал-24.06.1985г. и поради това тя е била едноличен носител на правата относно имота. Така когато Д. Д. почива през 2000г. имота се наследява от тримата и наследника сред които е и жалбоподателката.

Сочи се, че заповед №ПР-14/03.07.2015г. е нищожна защото към момента на издаването и имотът не е бил нито общински, нито държавен и се моли да се обяви за нищожна заповедта поради съществени нарушения на материално правните разпоредби и несъответствие с целите на закона.

Кмета на район „Владислав Варненчик“ Варна оспорва жалбата, като сочи, че правото на ползване за имота е било предоставено еднолично на С. Д.

С. и поради това Д. Д. която е негова втора съпруга е придобила по наследяване не право на ползване, а субективни права вкл. да придобие право на ползване, като извършеното от нея еднолично заплащане на стойността на имота съгласно оценителен протокол през 1994г. не е достатъчно за да се 1 приеме, че тя е станала собственик. Базирайки се на горните разсъждения ответникът намира, че след като наследодателката на жалбоподателката не е станала собственик с акта на плащането, то имотът е останал общинска собственост и правомерно в последствие е признато право на собственост върху него с обжалваната заповед.

Заинтересованите страни Р. Ст.Д. и С. Ст.Д. не са изразили становище по жалбата.

Административният орган е представил по делото преписката по издадената заповед от което се установява, че той е бил сезиран със заявление за издаване на заповед на осн. пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Д. Ст.Д..

Преписката е окомплектована с удостоверение №425/22.04.1980г. на ОбщНС с което на С. Дим.С. се предоставя правото на ползване върху хавра с площ от 0.6дка. в местност Владиславово „Ментеше“. Приложени към преписката са и три броя вносни бележки от 1994г. с които от името на С. С., Д. Д. е заплатила в полза на Община Варна общата сума от 23 774лв. съответстваща на посочената в оценителния протокол оценка на земята.

По първият въпрос придобила ли е Д. Д. право на ползване върху имота с акта на предоставяне на такова на С. Дим.С. съставът намира следното:

Страните не спорят, че Ст.Дим.С. и Д. Д. са били съпрузи към момента на предоставяне на правото на ползване върху имота, като съгласно чл.13 от СК от 1968г. придобитите права върху вещи са общи, а изключенията са предвидени в ал.2 от същия текст на СК и не включват обсъжданото тук право. При това положение съставът приема, че жалбоподателката е придобила равни права на ползване на имота заедно със Ст.С..

На следващо място по въпроса за възникване и реализиране на правото да се придобие собствеността върху земя с предоставено право на ползване съставът приема, че:

Разпоредбата на пар.4а, ал.5 от ЗСПЗЗ редакция към 30.09.1994г. предвижда, че ползвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общинския съвет стойността на земята и не предвижда изискване за постановяване на последващ административен акт, като оценителния протокол издаван от Общината по реда на пар.4а, ал.1 и 2 представлява финалният административен акт, с който се признава право да се придобие собствеността при определени условия, а именно заплащането на сумата определена по него. Аргумент в посочената насока се извлича и от мотивите на решение №7346/31.12.1999г. на ВАС по адм.д.№4238/99г., ІV о. докладчик съдия Аделина Ковачева. Иначе казано към момента на извършване на плащанията по протокола законът не е изисквал настъпването на други обстоятелства които да са предпоставка за придобиване правото на собственост, като такива други обстоятелства биха могли да бъдат примерно последващ акт на административния орган.

По делото е прието заключение са СТЕ от което се установява пълна идентичност между имота по оценителния протокол и имота по обжалваната заповед.

Воден от изложените съображения съставът приема, че праводателката на жалбоподателката е придобила правота на собственост с факта на заплащане на цената определена с оценителния протокол от 16.09.1994г. на Общ.Варна-кметство Владиславово.

2

Съставът намира, че атакуваната заповед е постановена при тежко нарушение на изискванията на закона водещо до нейната нищожност, тъй като имотът към момента на постановяването и е бил частна собственост.

Предвид извода за основателност на жалбата съдът намира, че следва да се уважи искането на жалбоподателката за присъждане на разноски и да се присъди сумата от 1 500лв. сторени разноски по делото при зачитане на направеното от ответника възражение за прекомерност и броя проведени съдебни заседания.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна Заповед №ПР-14/03.07.2015г. на Кмета на район „Вл.Варненчик“ при Община Варна.

ОСЪЖДА Кмета на район „Вл.Варненчик“ при Община Варна да заплати на В. С. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 500лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАдм.С с касационна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3