Решение № 294 от 23.07.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Русе, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Антоанета Атанасова

Виржиния Караджова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500550 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 437 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. И. И. от гр. Русе чрез адв. М. М. против постановените по изп. д. № 912/2025 г. по описа на ЧСИ М. М откази да уважи подадените от нея възражения за прекомерност на претендираното от взискателя адв. възнаграждение по делото и начислените такси и допълнителни разноски.

Жалбоподателката намира обжалваните откази за незаконосъобразни, постановени в противоречие със закона и несъобразени с фактите по делото. Иска тяхната отмяна и връщане на делото със задължителни указания до съдебния изпълнител. Претендира разноски за настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени възражения от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД чрез адв. МНК, в които се взема становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба по подробно изложени съображения. Заема позиция, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е мотивирано, съгласно изискването на разпоредбата след нейното изменение от 1302.2026 г. Поддържа, че уговореното и платено адв. възнаграждение е съобразено с материалния интерес, фактическата и правна сложност, времето на осъществяване на процесуално представителство, ккато и евенуталните усложнения по процеса на принудително удовлетворяване. Заявява, че с подадената молба за образуване на изп.

1 дело е посочил и няколко изпълнителни способа. Иска жалбата да бъде оставена без уважение. Възразява против искането за присъждане на разноски в настоящото производство.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата. Намира, че до момента таксите и разноските са обосновани и начислени съгласно изискванията на закона, а адв. възнаграждение при отчитане и на обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ДДС и не надхвърля трикратния размер на минималния адвокатски хонорар по Наредбата.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в мотивите на съдебния изпълнител, както и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство по дело № 912/2025 г. по описа на ЧСИ М М е образувано на 30.12.2025 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД против Ц. И. И. от гр.

Русе въз основа на два изп. листа за събиране на парични задължения, издадени въз основа на заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК. С молбата си взискателят е поискал да се извършат справки относно сключени от длъжницата трудови договори, както и справки в БНБ относно наличие на банкови сметки. В резултат на това съдебният изпълнител запорирал установите три банкови сметки, както и получаваното трудово възнаграждение на дл. Ц. И.. На 22.04.2026 г. е постъпила от запор на банкова сметка сумата в размер на 27,59 евро. На длъжницата е изпратено съобщение за образуваното изп. дело, получено от адв. М. на 09.02.2026 г. На 19.02.2026 г. пълномощникът на длъжницата депозирал възражения с искания да бъде намалено претендираното адв. възнаграждение на 50 евро, а начислените такси и разноски в общ размер на 749,42 евро да бъдат намалени като евентуално прекомерни. Съдебният изпълнител оставил тези възражения без уважение. За отказите му длъжницата е уведомена на 06.06.2026 г.

На 11.06.2026 г е постъпила жалба против тях, въз основа на която е образувано настоящото производство пред РОС.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, пр. посл. ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.

В случая характер на такъв акт има обжалваното постановление от 18.05.2026 г., с което ЧСИ е постановил отказ да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 866,64 евро и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 749,42 евро. Поради това депозираната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Разгледана по същество е частично основателна.

По отношение отговорността за разноски в изпълнителното производство приложение намира общото правило, че длъжникът дължи да възмезди кредитора си за вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от укоримото негово 2 поведение. В мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК е прието, че за разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Отново там е разяснено, че разноските се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, което налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

Ето защо повдигнатите с настоящата жалба въпроси досежно отговорността на дл. Ц. И. за разноски по процесното изп. дело ще бъдат разгледани с оглед етапа, на който делото се намира и съобразно дадените в т. 2 от горепосоченото тълкувателно решение подробни разяснения за това.

Установява се от данните по изп. дело, че до настоящия момент липсва доброволно изпълнение от страна на длъжницата. Постъпила е само една сума от наложения запор на банкова сметка. От страна на взискателя до момента е подадена единствено молба за образуване на изп. дело с посочени изп. способи. Липсват други искания за предприемане на изп. действия. В случая взискателят иска да бъдат събрани платените от него 1695 лв. или 866,64 евро за образуване и водене на изп. производство. Предвид конкретните данни по делото обаче на този етап му се следват само 102,26 евро /200 лв./ съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за образуване на изп. дело, доколкото не са извършвани никакви изп. действия. Предвид изразеното от взискателя становище в писмените възражения по настоящата жалба, въззивният състав намира за нужно да отбележи, че посочването на изп. способи в молбата за образуване по никакъв начин не променя горния извод, тъй като това е изискване за нейната редовност и не обосновава претенция за адв. възнаграждение и за водене на изп. дело. Ето защо, подадената жалба се явява основателна досежно постановения отказ на ЧСИ да намали размера на адв. възнаграждение. Същото следва да бъде определено в размер на 122,71 евро с вкл. ДДС /доколкото има данни, че упълномощеното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС/ на този етап от производството. Доколкото обаче с подадената от длъжницата жалба адв. възнаграждение е оспорено за сумата над 152,26 евро, то жалбата /за да не се допусне произнасяне свръхпетитум/ следва да се уважи за горницата над тази сума до пълния начислен размер от 866,64 евро с ДДС. За правна яснота следва да се отбележи, че в случай че не последва доброволно изпълнение от страна на длъжницата и бъдат предприети изп. действия от страна на взискателя, последният разполага с възможността да претендира и остатъка от платеното от него вече адв. възнаграждение 3 за водене на изп. дело. Това следва да стане с надлежен акт на органа по изпълнението, който да ги определи и съответно възложи плащането им на длъжника, за да могат те да бъдат събрани преди приключване на изп. производство.

Що се отнася до дължимите такси и допълнителни разноски, в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК е прието, че само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Според мотивите пък по т. 5 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя.

Всичко това отнесено към настоящия казус, отново с оглед етапа от развитие на производството, сочи, че дл. Ц. И. дължи обикновени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 50,49 евро без ДДС или 60,59 евро с ДДС, а именно по т. 1- 20 лв., по т. 3- 5 лв., по т. 4- 2 по 10 лв., по т. 5- 20 лв., по т. 9- 15 лв. и по т. 31- 9,59 евро. Останалите обикновени такси, макар и авансово да са внесени от взискателя, не следва на този етап да бъдат събирани от нея, доколкото са направени във връзка с изп. способи, които до момента не са реализирани и начисляването им е преждевременно. При така изложеното се налага изводът, че начислените от съдебния изпълнител обикновени такси по ЗЧСИ за сумата над 60,59 евро с ДДС до 116,57 евро с ДДС са недължими. За тази част жалбата е основателна и следва да се уважи.

Съдебната практика е категорична, че нито юридически, нито практически е допустимо и възможно пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ да се определи и начисли преди да са събрани чрез използвания в конкретното изпълнително дело изпълнителен способ парични суми. Това е така, защото тази такса се определя като процент от събраната сума, а кога ще настъпи този момент към момента на връчване на ПДИ не е ясно (така определение № 612 от 25.07.2016 г. по гр. д. № 1394/2016 г. на ВКС; решение № 89 от 6.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 893/2019 г., III г. о., ГК). В случая по изпълнителното дело липсват данни вземането на кредитора да е било частично или изцяло удовлетворено след започване на принудителното изпълнение, поради което таксата е преждевременно определена. Ако в хода на изпълнителното производство реално бъдат събрани суми, за ЧСИ остава открита възможността да определи дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, при което да 4 издаде ново постановление за разноските. Налага се извод, че посочената в съобщението до жалбоподателката сума е начислена без основание от ЧСИ, а постановеният от него отказ да редуцира приетите от него разноски по изпълнението, представляващи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 637,66 евро с ДДС е незаконосъобразен.

Останалите оплаквания на Ц. И. И. от гр. Русе чрез адв. М. М., че книжата по изп. дело не са надлежно подредени, номерирани и пр. не са сред посочените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК подлежащи на обжалване действия и исканията й не могат да бъдат реализирани в производството по разглеждане на жалбата.

Относно отправеното от страна на жалбоподателката искане за присъждане на разноски, съдът намира, че разноски в настоящото производство не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Производството е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. В този смисъл и Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т д. № 7/2014 г. Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, че в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски.