Определение № 196 от 09.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Кюстендил, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Б.

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500550 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Четиридесет и първа "Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми", чл. 463 от ГПК "Решение по разпределението".

Образувано е по жалба с вх. № 1464/21.10.2025 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба към Районен съд – гр. Дупница, депозирана от Б. Р. К. и Л. Благоева К., чрез пълномощника им адв. Н.Н. от АК - Сливен, насочена срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС - Дупница, обективирани в протокол от 17.09.2025 г., предявен на 17.10.2025г.

Жалбоподателите оспорват правилността на обжалваното разпределение с довода, че e извършено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Изтъква се , че след подадено и уважено възражение по чл.423 ГПК в производството по в.ч.гр.д. № 119/2024 г. по описа на КнОС, за вземането по ч.гр.д. № 1959/2011г. на ДнРС и подадено и уважено възражение по чл.423 ГПК в производството по в.ч.гр.д. № 122/2024 г. по описа на КнОС, за вземането по ч.гр.д. № 1958/2011г. на ДнРС, съдът е спрял изпълнението на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1958/2011г. на ДнРС, но съдебният изпълнител продължил принудителното изпълнение върху тази заповед за изпълнение.Позовава се на Тълкувателно решение №2/2013г.- /26.06.-2015г( тълк.дело №2 /2013г. ОСГТК).Сочи, че запорът върху пенсията на длъжника К. можел да бъде изпълнен само за размера на секвестируемия доход, а именно за сумата над 933.00 лева, докато ДСИ извършил разпределения и върху несеквестируемата част от пенсията. Допълва , че взискателят бил предявил иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1959/2011г. на ДнРС, като пред ДнРС било образувано гр. д. № 1654/2024 г., което е приключило с постановяване на решение№ 450/28.08.2025г., по силата на което е прието за установено, че длъжниците дължат сума в размер на 8726 лв., ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното плащане, и което решение е обжалвано към настоящия момент от длъжниците, но не и към взискателя. Уточнява, че предявеният иск по чл. 422 ГПК относно вземането по ч.гр.д. № 1958/2011г. на ДнРС, е отхвърлен изцяло с решение по гр. д. № 982/2025 г. на ДнРС. Твърди 1

,че задължението на длъжниците според вещото лице, изготвило заключение по гр.д. № 1654/2024 г. е в размер на 24 000 лв., а до момента ДСИ е събрал принудително 28 000 лв. Подчертава че изпълнително производство не е образувано за вземанията по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1958/2011г. на ДнРС. Сочи се, че преди завеждане на гр.д. № 1654/2024 взискателят прехвърлил чрез цесия вземането си, респ. ищецът не бил носител на вземането. Считат, че разпределението е извършено в нарушение на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 3 от ТР № 2/2013 г.по тълк.д. № 2/2013г. ВКС ОСГТК.

Твърди, че към момента на образуване на изпълнителното производство и налагане на запор на пенсията Б. К. на длъжниците не е назначен особен представител на основание чл. 47 ал. 6 ГПК вр. чл. 430 ГПК и не е извършена законосъобразно процесурата по чл. 508, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Поддържа че по делото били представени 53 броя банкови бордера за заплащане на задълженията. Счита че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено по силата закона, доколкото първото изпълнително действие – наложен запор върху пенсия на К., е 2 години и 4 месеца след завеждане на изпълнителното дело. Ето защо се подържа искане за отмяна на обжалваното разпределение и връщане делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело и ответник по жалбата – „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника главен юрисконсулт Г.К. изразява становище за неоснователност на жалбата и възразява срещу изложените в нея твърдения.

Позовава се на т. 1 от ТР № 2 по т.д. № 2/2021 г. на ВКС, очертаваща нарушенията във връзка с изготвено по изпълнително дело разпределение, водещи до неговата незаконосъобразност и поддържа, че обжалваният акт не страда от такива пороци – не е налице нарушение в приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, неправилно приложение на чл.76 ЗЗД, неправилно прилагане на правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД, относно съразмерността на удовлетворяване, грешки в пресмятането на сумите..С оглед разпоредбите на чл.463 ГПК подържа оставяне на жалбата без уважение.

Претендира деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Възразява срещу присъждане на разноски вкл. адвокатско възнаграждение.

С определение рег.№38/21.01.2026г. приемайки, че по делото липсва изискуемото се писмено свидетелства за надлежно упълномощаване на адв.Н. за водене на производството, съдът е върнал производството на Съдебния изпълнител с указание за извършване контрол на подадената жалба за привеждането и в съответствие с изискването на чл.261 т.2 ГПК.

С писмо/съобщение рег.№379/27.01.2026г. Съдебният изпълнител е указал на жалбоподателите да представят валидно пълномощно за представляването им от адв.Н.Н.,съобщението е адресирано до адв.Н. като пълномощник на Б. К. и Л. К...

След като дадените указания не са били изпълнени с разпореждане от 19.03.2026г. съдебният изпълнител е постановил Връщане на жалбата.

Разпореждането за връщане на жалбата е съобщено на жалбоподателите, с писмо с обратна разписки до адв.Н.Н., като пълномощник на Б. К., представено в извлечение, -препис с баркод, подпис и отбелязване за лично връчване на дата 10.03.2026г.

Следва разпореждане от 19.03.2026г. за уведомяване на Окръжния съд за постановеното връщане на подадената жалба.

С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл.462 ичл.463 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и върнато отново на Съдебния изпълнител за надлежно съобщаване за нередовностите на жалбата.На основание посочените законови текстове, съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Ако в 2 тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

На основание чл.463, ал.1 ГПК в случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпращана на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл.278 ГПК.

На основание чл.296 ГПК в сила влизат решенията:1. които не подлежат на обжалване;2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

В отсъствие на редовна жалба то в съответствие с предвиденото вч.436, ал.4 ГПК жалбоподателят е пристъпил даване на указания за отстраняване на нередовността.В хода на тази процедура обаче, не е съобразил, че поради пороци на пълномощното за представителство на жалбоподателите уведомяването за съществуващите нередовности е трябвало да стане по други ред, а не чрез пълномощника.Така не е връчено надлежно и разпореждането за връщане на жалбата.

С оглед на изложеното и на основание чл.436, ал.4 ГПК , настоящото производство следва да бъде прекратено отново, а делото върнато на Съдебния изпълнител за отстраняване нередовностите на жалбата.

Водим от горното и на основание чл.436,ал.4 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА производството по в.гр.д.№550/2025г. по описа на Кюстендилския окръжен съд на Държавен съдебен изпълнител при ДнРС за извършване надлежно съобщаване за връщане на жалбата по която е образувано делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Кюстендил, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Б.

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500550 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Четиридесет и първа "Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми", чл. 463 от ГПК "Решение по разпределението".

Образувано е по жалба с вх. № 1464/21.10.2025 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба към Районен съд – гр. Дупница, депозирана от Б. Р. К. и Л. Благоева К., чрез пълномощника им адв. Н.Н. от АК - Сливен, насочена срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС - Дупница, обективирани в протокол от 17.09.2025 г., предявен на 17.10.2025г.

Жалбоподателите оспорват правилността на обжалваното разпределение с довода, че e извършено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Изтъква се , че след подадено и уважено възражение по чл.423 ГПК в производството по в.ч.гр.д. № 119/2024 г. по описа на КнОС, за вземането по ч.гр.д. № 1959/2011г. на ДнРС и подадено и уважено възражение по чл.423 ГПК в производството по в.ч.гр.д. № 122/2024 г. по описа на КнОС, за вземането по ч.гр.д. № 1958/2011г. на ДнРС, съдът е спрял изпълнението на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1958/2011г. на ДнРС, но съдебният изпълнител продължил принудителното изпълнение върху тази заповед за изпълнение.Позовава се на Тълкувателно решение №2/2013г.- /26.06.-2015г( тълк.дело №2 /2013г. ОСГТК).Сочи, че запорът върху пенсията на длъжника К. можел да бъде изпълнен само за размера на секвестируемия доход, а именно за сумата над 933.00 лева, докато ДСИ извършил разпределения и върху несеквестируемата част от пенсията. Допълва , че взискателят бил предявил иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1959/2011г. на ДнРС, като пред ДнРС било образувано гр. д. № 1654/2024 г., което е приключило с постановяване на решение№ 450/28.08.2025г., по силата на което е прието за установено, че длъжниците дължат сума в размер на 8726 лв., ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното плащане, и което решение е обжалвано към настоящия момент от длъжниците, но не и към взискателя. Уточнява, че предявеният иск по чл. 422 ГПК относно вземането по ч.гр.д. № 1958/2011г. на ДнРС, е отхвърлен изцяло с решение по гр. д. № 982/2025 г. на ДнРС. Твърди 1

,че задължението на длъжниците според вещото лице, изготвило заключение по гр.д. № 1654/2024 г. е в размер на 24 000 лв., а до момента ДСИ е събрал принудително 28 000 лв. Подчертава че изпълнително производство не е образувано за вземанията по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1958/2011г. на ДнРС. Сочи се, че преди завеждане на гр.д. № 1654/2024 взискателят прехвърлил чрез цесия вземането си, респ. ищецът не бил носител на вземането. Считат, че разпределението е извършено в нарушение на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 3 от ТР № 2/2013 г.по тълк.д. № 2/2013г. ВКС ОСГТК.

Твърди, че към момента на образуване на изпълнителното производство и налагане на запор на пенсията Б. К. на длъжниците не е назначен особен представител на основание чл. 47 ал. 6 ГПК вр. чл. 430 ГПК и не е извършена законосъобразно процесурата по чл. 508, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Поддържа че по делото били представени 53 броя банкови бордера за заплащане на задълженията. Счита че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено по силата закона, доколкото първото изпълнително действие – наложен запор върху пенсия на К., е 2 години и 4 месеца след завеждане на изпълнителното дело. Ето защо се подържа искане за отмяна на обжалваното разпределение и връщане делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение. Претендира разноски.