Решение № 654 от 25.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Бургас, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120201378 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "М" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявана от управителя д-р А.М, против Наказателно постановление № НП-10/21.03.2025г., издадено от Р.М.Н. Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", гр. София, с което на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 221, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя са наложени 3 имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за 3 нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, в частта "икономическите права", във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат аргументи в тази насока.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от Д.Д., заемащ длъжността Началник на отдел „Правно обслужване и контрол на застрахователните дружества, РЗОК и НЗОК“ към дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, притежаващ Удостоверение за правоспособност № 5145/2002г., издадено от Министерство на правосъдието, надлежно упълномощен.

Същият моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на 1 разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 25.03.2025г., видно от приложената на л. 153 от делото разписка и депозирането на жалбата пред АНО на 08.04.2025г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На основание Заповед № РД-13-78/14.01.2025г. на заместник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” в периода от 14.01.2025г. до 24.01.2025г. вкл. била извършена извънредна проверка по документи на М..

Проверката била по постъпила жалба с peг. № 96-00-866/24.09.2024г. от А.Ж.Х – съпруг на пациентката Т.Д.Б.а, срещу д-р Д.З. - началник на О и в същата се съдържали твърдения, че през месеците юни и юли 2024г. била оказана некачествена медицинска помощ на съпругата му, което е довело до развитие на усложнения и в крайна сметка до смърт. Към жалбата били предоставени две рецептурни бланки за предписан медикамент „Хуманалбумин“ от д-р З. от дата 24.07.2024г. и от д-р Ц., като на бланката няма поставена дата.

В хода на проверката контролните органи констатирали три нарушения на икономическите права на здравноосигурената пациентка Т.Д.Б.а, хоспитализирана в лечебното заведение по клинична пътека (КП) № 175 „Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума, с голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години“ с насочваща диагноза К80.4 - Камъни на жлъчните пътища с холецистит.

И трите идентични нарушения се изразявали в неосигуряването и заплащането на лекарствения продукт „Хуманалбумин“ , необходим за лечението на пациентката по време на хоспитализацията й М., като конкретно било установено, че в декурзус от 22.07.2024г. в 13:33 часа е отразено, че на пациентката е назначена лекарствена терапия с „Хуманалбумин“ 1 фл. и под декурзуса е вписано името на д-р Д. В. З.. На същата дата на пациентката е извършена оперативна интервенция „Предна резекция на ректума с едновременна колостомия“, под обща анестезия. Видно от издадената от лечебното заведение Епикриза в рубриката „Терапия след операцията“ е вписан лекарствения продукт Хуман Албумин х 1фл. Видно от Температурен лист, приложен в ИЗ, на болната Т.Д.Б. - Х. е приложен „Humanalbumin х 1 fl“ на 24.07.2024г. Видно от Температурен лист, приложен в ИЗ, на болната Т.Д.Б.- Х. е приложен „Humanalbumin х 1 fl“ на 25.07.2024г. Видно от Температурен лист, приложен в ИЗ, на болната Т.Д.Б.- Х. е приложен 2

„Humanalbumin х 1 fl“ на 26.07.2024г. Видно от предоставената справка от лечебното заведение „Разход по ЕГН по материал“ за пациентката Т.Д.Б.- Х. с ЕГН: **********, лекарствения продукт „Хуман Албумин“, не фигурира, като отпуснат/разходван от болничната аптека, като същият е закупен от близките на болната.

Въз основа на така направените констатации в хода на проверката, на 17.02.2025г. е съставен АУАН № А 35/17.02.2025г. против М. за извършени, съответно на 24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г. – датите, на които е приложен, без да е осигурен от лечебното заведение чрез болничната аптека, лекарственият продукт „Humanalbumin х 1 fl“, три броя нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, в частта "икономическите права", във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на дружеството д-р А.М на 27.02.2025г, като при връчване на акта не са направени възражения.

В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение вх. № В-9/07.03.2025г. от д-р А.М в качеството му на управител на М. срещу констатациите в АУАН, в което се излагат твърдения за неспазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на направените констатации в АУАН, от Заместник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", гр.

София е издадено процесното НП, с което на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл.

221, ал.1 от Закона за здравето на на М., представлявана от управителя д-р А.М, са наложени 3 имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за 3 нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, в частта "икономическите права", във вр. с чл.

81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от изложеното в жалбата, жалбоподателят не оспорва, че терапия с лекарствения продукт „Humanalbumin х 1 fl“ е била назначена на пациентката Т.Д.Б. – Х. по време на престоя й в лечебното заведение като хоспитализирана по клинична пътека (КП) № 175 „Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума, с голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години“ и същият й е приложен трикратно, съответно на 24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г., като същият не е бил отпуснат/разходван от болничната аптека, а е закупен от близки на пациентката. Възраженията в жалбата са свързани с твърденията, че процесният АУАН е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, както и че лекарствения продукт „Humanalbumin х 1 fl“ не се заплаща от НЗОК по клинична пътека (КП) № 175 „Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума, с 3 голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години“.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, надлежно оправомощени със съответните заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, противно на застъпеното от жалбоподателя, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Тук следва да се посочи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая не е спазено изискването на чл. 34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в 3-месечен срок от откриване на нарушителя, доколкото не може да се приеме, че откриването на нарушителя е станало с постъпването на жалбата от А.Ж.Х в Изпълнителна агенция "Медицински надзор" на 24.09.2024г. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 34, ал.1 от ЗАНН административно наказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента в който е съществувала възможност нарушителят да бъде открит. По смисъла на посочената правна норма, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респективно на юридическото лице, отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно-наказващия орган. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че откриването на нарушителя се е случило с постъпването на жалба с peг. № 96-00-866/24.09.2024г., тъй като по същата административният орган следва да извърши проверка и едва тогава да обективира своето виждане за наличие на административно нарушение от посочения нарушител. За да бъде открит нарушителя по смисъла на чл. 34, ал.

1 от ЗАНН следва органът фактически да разполага с необходимите данни за установяване на нарушението и нарушителя, а не с принципната възможност да извърши допълнителната проверка, при която да установи елементи от състава на самото нарушение. Едва при подадена жалба и след конкретното извършване на проверка от контролните органи административният орган ще е установил, както факта на нарушението, така и нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 1419 от 02.08.2012г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2635/2011г. и др. Видно от представените по делото доказателства, проверката в лечебното заведение е извършена в периода от 14.01.2025г. до 24.01.2025г. вкл. и едва след приключването й компетентният 4 орган фактически е разполагал с необходимите данни за установяване на нарушението и нарушителя, поради което и при издаването на процесния АУАН на 17.02.2025г. е спазено изискването на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вменените във вина на жалбоподателя 3 броя идентични нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени и нарушените материалноправни норми – чл. 86, ал. 1, т. 1, в частта "икономическите права", във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето. Вменената за нарушена норма на чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето урежда императивно правото на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозни права на пациента, на което съответстват задължения на лечебните заведения и лицата, предоставящи медицински услуги. Цитираната норма е ясна, като не се нуждае от запълване на съдържанието й, чрез препращане към друга, уреждаща конкретните икономически права на пациентите. С избраната формулировка на нормата законодателят не е въвел ограничение и предмет на защита са всички икономически права на пациентите. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 3906 от 14.06.2021г. на АдмС - София по адм. д. № 2895/2021г., Решение № 4361 от 1.07.2021г. на АдмС - София по адм. д. № 2607/2021г., Решение № 4362 от 1.07.2021г. на АдмС - София по адм. д. № 2670/2021г., Решение № 6192 от 29.10.2021г. на АдмС - София по адм. д. № 5652/2021г., Решение № 2095 от 31.03.2021г. на АдмС - София по адм. д. № 564/2021г. и др.