Решение № 20792 от 15.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20792 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110126502 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от З. И. Р. против ****************, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2023 г. до окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 65,00 лева, представляваща причинени имуществени вреди, в резултат на увреждането.

В исковата молба ищцата твърди, че на 13.01.2023 г., около 19:00 часа излязла от входа на ****************. Твърди, че градинката пред блока била неосветена и поради тъмнината се спънала в неравности, причинени от корени на дърво, които били надигнали асфалта и паднала. След като се съвзела започнала да вика за помощ, тъй като чантата й била паднала далеч от нея и поради силната болка не могла да я достигне. Твърди, че виковете й били чути от децата, които излизали от близкото училище и й се притекли на помощ. С тяхна помощ успяла да се свърже със сина си, но останала на земята, тъй като болката била нетърпима и не можела да помръдне.

Поддържа още, че когато синът й пристигнал я качил в автомобила си и я откарал в Пирогов. Там кракът й бил обезболен и шиниран, а след като й направили рентгенова 1 снимка й казали, че капачката на десния крак е раздробена. На следващия ден – 14.01.2023 г. претърпяла сложна операция, която продължила 3 часа, а след това кракът й бил обездвижен за срок от 45 дни. Ищцата поддържа, че след този срок на обездвижване провела рехабилитация, съпроводена с много болка. През това време не могла да се обслужва сама и близките й били неотлъчно до нея. Твърди, че от изписването й от болничното заведение до датата на подаване на исковата молба постоянно изпитвала болки, не можела да спи нормално, имала оток на коляното, не можела да използва крака си както преди, тъй като движенията й били ограничени.

Ищцата твърди, че изпаднала в състояние на отчаяние и депресия, защото се наложило да ограничи активния си начин на живот, преживяла страх и притеснения как ще продължи да се движи и да се грижи сама за себе си. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявените против ответника искове, като счита, че съгласно чл.11 ЗОС ремонта и поддържането на общинската собственост, в частност пространството пред ****************, е задължение на ответника, поради което претърпените вреди са в резултат от бездействието му. Претендира и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК от **************** е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за липса на пасивна материално-правна легитимация, поради липса на виновно поведение от страна на служители на ответника. Твърди се, че от исковата молба не ставало ясно мястото на инцидента, като се оспорва и механизма на настъпване на увреждането. Сочи се, че за настъпването на инцидента няма очевидци, а единствено твърденията на пострадалото лице. Оспорват се твърденията за бездействие от страна на служители на ответната община, като се поддържат доводи, че нормалното и безопасно придвижване е задължение на самия пешеходец. Ето защо се изразява становище за принос от страна на ищцата, която не е отдала нужното внимание при придвижването си. Оспорват се твърденията, че мястото, където корените на дърво са надигнали асфалта, е общинска собственост, съответно задължение на **************** е да го поддържа. Твърди се, че за посочения в исковата молба участък в **************** не са подавани сигнали, настилката в този участък не е от асфалт, а е от тротоарни плочки, които са в много добро състояние.

Излагат се съображения, че в случай не е налице фактическия състав на нормата на чл.49 ЗЗД, поради което ответника не следва да носи отговорност. В условията на евентуалност се изразява становище за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не било съобразено с принципа на чл.52 ЗЗД. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

2

По делото е приложена епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, „I-ва клиника по ортопедия и травматология“ на 17.01.2023 г., в която е отразено, че ищцата е постъпила в клиниката с данни да счупване на дясна колянна капачка, в резултат на падане. На 14.01.2023 г. е проведено оперативно лечение и е изписана при подобрено общо и локално състояние с препоръки за следстационарен режим и провеждане на рехабилитационна програма.

По делото е приложен фискален бон от 05.05.2023 г. за проведена физиотерапия в МЦ Артромедика едно ЕООД, на стойност 65,00 лева.

Съдът не обсъжда приложения към писмения отговор снимков материал, тъй като същият не е приобщен по надлежния ред – чрез оглед по реда на чл.204 ГПК.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.лав а. Р.

/съпруг на ищцата/ и И. Б.ов Р. /син на ищцата/.

В показанията си св.Б.лав Р. разказва, че на процесната дата бил заедно със съпругата си в кв.Бъкстон, бл.205, където посетили собствено жилище, за да го почистят. На тръгване двамата се разделили – съпругата му отишла до близкия магазин, а той – да изхвърли боклука. Свидетелят разказва, че когато отишъл до магазина, съпругата му не била там и той тръгнал да се връща. Тогава видял, че на 20 метра от блока са се скупчили деца и възрастни. Когато приближил видял чужди хора, които крепели съпругата му. Като го видяла, тя се разплакала и споделила, че се е спънала и паднала. Свидетелят описва, че мястото представлява алея, която започва след паркинга на блока и отива към магазина. Сочи, че асфалта е надигнат и спукан от корените на дърветата, които не се поддържат. Мястото е неосветено и до настоящия момент изглежда по същия начин. Свидетелят разказва, че след инцидента съпругата му се срутила психически. При операцията й сложили половин килограм „телове“ в коляното, от падането получила и сколиоза на гръбначния стълб. Разказва още, че след инцидента съпругата му трудно се обслужва сама в ежедневието и той е изоставил всичко, за да се грижи за нея, тъй като не може да остава сама. Сочи, че макар и тя да се опитва да извършва елементарни ежедневни дейности, все трябва да седне, нарушено е движението на крака й, който на моменти блокира и не може да се движи.

В началото съпругата му използвала помощни средства, а към датата на разпита – само от време на време. Разказва, че съпругата му се чувства излишна, тъй като не може да прави нищо и изпада в нервни кризи.

В показанията си св.И. Р. разказва, че на 13.01.2023 г. майка му се обадила по телефона и казала, че е пострадала в близост до блока, където живее. Когато отишъл на място свидетелят заварил майка си на алеята, водеща към паркинга, подпирана от двама-трима родители на деца от близкото училище. Била притеснена и плачела, а в колата вече му разказала, че се е спънала в надигната част от асфалта от корени на дърво по алеята. Свидетелят разказва, че кракът на майка му бил отекъл и той веднага я откарал в Пирогов, където била приета и оперирана по спешност. Разказва още, че 3 преди инцидента майка му била в кондиция и не използвала помощни средства при придвижване. Към настоящия момент не може изобщо да си свива крака и трудно слиза по стъпала. Разказва, че й предстои нова операция, при която трябва да магнат поставените „телове“ в коляното. Свидетелят сочи, че не живее заедно с родителите си и не може да отговори на въпроси свързани с ежедневието на майка си след инцидента.

Описва, че мястото на инцидента представлява междублоково пространство, което е оформено като парк, отстрани на алеята има зелени площи и дървета, няма монтирани лампи.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че след запознаване с материалите по делото и личен преглед на ищцата, вещото лице е посочило, че в резултата на претърпения на 13.01.2023 г. инцидент, ищцата е получила многофрагментно счупване на капачката на дясно коляно. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни. Вещото лице е посочило, че механизмът на получаване на такъв вид счупване е директен удар в областта на капачката. На ищцата е проведено оперативно лечение, изразяващо се в наместване на фрагментите и фиксирането им с метална остеосинтеза К-спици и 2-телени серклажа по Вебер, поставена е гипсова имобилизация. Съгласно заключението, през периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания за период от 6 месеца, като през първите 30 дни болките са били по интензивни, след което са със затихващ характер.

Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че причина за ограничения обем в движението на крайника не е от костен характер, а поради продължителното обездвижване, в резултат на което околоставните структури губят еластичност. Вещото лице сочи също, че след 6-месечния възстановителен период не се очаква съществено подобрение, като е възможно да остане някакъв дефицит.

Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на 4 работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него ( ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.