Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 10.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1179/2022
Вид
Решение № 32
Подписан
10.01.2023
В сила
10.05.2024
Състав
Таня Яворова Букова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Таня Яв. Букова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20225300101179 по описа за 2022 година Ищецът Н. А. Ч. с ЕГН **********, от гр. ****, ул. „******“ № **, ет. *, ап. **, представляван от пълномощника му адвокат С.

П., твърди, че със споразумение утвърдено от Районен съд - Пловдив по н. о. х. д. № 3108/2020 г., постигнато между Районна прокуратура – Пловдив и Д. Д. К. последният се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателен кодекс за това, че на ******* г. е нанесъл удар в областта на гръдния кош на ищеца, като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош (наранявания проникващи в гръдната кухина) и развил се на тази база травматичен пневмоторакс. Освен това на посочената дата ответникът противоправно, нанасяйки му удари с ножица му причинил и следните 5 травматични увреждания : нараняване в горна лява глутеална област, нараняване в предна лява коремна стена, нараняване в областта на лява лопатка, нараняване в лумбалната област и нараняване в долната част на гърба, вследствие на което от всички тях претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди - болки, страдания, неудобства.

Нараняването в областта на гръдния му кош довело до травматичен пневмоторакс, което наложило оперативна интервенция, при която му била поставена тръба отстрани на гръдния кош, с която му се наложило да живее в продължение на няколко дни, през които изпитвал силни болки. Не му било възможно да става от леглото и да се обслужва сам, дори за физиологични нужди, за което бил подпомаган от родителите си, от което изпитвал срам и унижение. Въпреки приемът на успокоителни не успявал да заспи, променени били и вкусовите му усещания, не можела да се харни и и да пие течности, изпитвал позиви на гадене и повръщане. При извъждането на тръбата от гръдния му кош изпитал толкова нечовешка болка, че счита, че изгубил съзнание, като това се получавало и при извършваните му в болницата проби за херметичност. Следоперативният период също бил съпроводен със значителни и мъчителни болки, като в продължение на три месеца всяко негово вдишване и издишване било болезнено и освен болката изпитвал и страх, че няма да успее да поеме въздух.

Физическите и психическите му болки и страдания продължават и към датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2022 г. Макар и да се записал за редовен студент в ******** университет, не успял дори да започне да учи, тъй като изпитвал страх да стои сам в наетата от него квартира, а всяко пътуване до гр. *******го поставяло в условията на страх и стрес от преживяното. Месеци наред ходел и дишал трудно, не можел сам да се облича, съблича и обува, като след случилото се раздели с практикувания преди това любим негов спорт – футбола. Поради състоянието му и невъзможността да се виждат се разделил и с приятелката си.

От 2020 г. живее в ***** и работи на постоянен трудов договор в ***********, но изпитва страх, че ще загуби работата си, тъй като и понастоящем има физически трудности да я върши. Нормалното му дишане не е възстановено в пълен обем, изпитва затруднения при ходене пеша и особено при качване по стълби, за което личният му лекар му е изписал помпички и лекарства за белия му дроб, тъй като се чувства като човек, страдащ от астматични пристъпи.

След причиненото му нараняване страда от изключително интензивни психологически и емоционални травми, които коренно променили живота и светоусещането му. Има чести приливи на депресия и тревожност, постоянни натрапчиви мисли за нападението над него, представи и образи на кръв и кръвоизливи, социална изолация, усещане за безпомощност, малоценност, занижена самооценка. Почти всяка нощ се събужда с усещането, че не може да диша, има често главоболие, умора и сърцебиене, като всичко това се отразява негативно на личния му живот, на семейството му и на работата му.

Нараняването в областта на горната лява глутеална област наложило двукратно оперативно лечение, тъй като бил разкъсан масивно намиращият се в нея мускул глутеус максимус, а тъй като мястото е силно кръвоснабдено, травмата довела до неспирна кръвозагуба за около три дни, при което изпадал в състояние на несвяст. В болницата, а и месеци наред след изписването му изпитвал силни болки в областта на раната и около нея, не можел да сяда по никакъв начин в продължение на около шест месеца и да лежи нормално. Налагало се майка му в домашни условия да му прави промивки и превръзки, родителите му да го съпровождат до тоалетната, от което изпитвал неудобство и срам. Появили се лесна психична и физическа уморяемост, загуба на апетит, понижаване на телесното му тегло. Липсата на сила и обичайно ежедневие понижили самооценката му до степен, че се срамувал да напусне дома си, не смеел да излезе на кафе, срам го било, тъй като нямало как да седне. И към датата на подаване на исковата молба в съда изпитва 1 болки и опъване в областта на раната до степен, че не може сам да се изправя от клекнало положение, без да се хване за нещо, като тези усещания го карат и пред хора да седи само на дясна страна и така изглежда неестествено в очите на другите. Изпитва и огромно притеснение от големия грозен белег на седалището си.

И от нараняването му в предна лява коремна стена изпитвал болки и неразположения в продължение на около месец, при всяко движение на тялото до зарастването на раната усещал дърпане, парене и схващане в областта на корема, а дори и повърхностно вдишване го карало да изпитва болка и усещане, че вътрешностите му ще излязат извън тялото му. Не можел да се изкашля нормално.

Нараняването в областта на лявата лопатка ограничило сериозно възможността на ищеца да движи лявата си ръка от рамото и не можел да си служил пълноценно с нея около месец. Не можел да се облича и съблича сам, заради което се налагало да му помагат. Затруднявало се движението на целия му торс особено в легнало положение, в което престоявал дълго, поради което у него се появило усещането, че се превръща в неподвижен човек. Първоначално изпитвал интензивни болки, които отслабвали във времето.

Усещал щипене, парене в областта на раната и схващане на цялата лява лопатка.

Първоначално изпитвал силни, а впоследствие намаляващи болки до пълното им отшумяване около месец и от нараняването му в лумбалната област. Тази рана допълнително ограничавала движението на торса на ищеца, като се налагало да спазва строг хигиенен режим и заради нея, което допълнително затруднявало и без това сериозно влошеното му физическо положение, както и се налагало и за него да ангажира близките си за промиване, превързки и обличане.

И нараняването в долната част на гърба налагало обработка, превързване и промиване, като до зарастването на раната в продължение на около месец ищецът търпял първоначално интензивни болки, които постепенно затихвали. Същото ограничавало движението на торса му, пречело му да лежи, да седи, да се движи, облича и съблича сам, с оглед на което и въз основа на прежде очертаната фактическа обстановка той моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му вреди в размер на 59 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането - 24.06.2019 г., до окончателното му изплащане.

Иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът Д. Д. К. с ЕГН **********, от гр. ******, ул. „******“ № ***, представляван от пълномощника му адвокат Д. З., признава предявения иск по основание, но го оспорва по размер, като твърди, че ищецът е допринесъл за увреждането си с оглед на нежеланието му да компенсира труда на ответника при тяхна съвместна дейност и последващо негово поведение, водещо до уронване на честта и достойнството на К., като не са без значение и обстоятелствата, че нанесената телесна повреда е в резултата на пряк сблъсък между страните, при който са си разменяли взаимно удари и след употреба на алкохол, който е довел до тяхната превъзбуда, с оглед на което моли съда да постанови решение, с което да присъди обезщетение на база на събраните по делото доказателства по справедливост.

Съдът като обсъди твърденията на страните и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Един от основните принципи в действащото право гласи, че не трябва да се вреди другиму, поради което при нарушаването му законът - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, разпорежда, че всеки дължи да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Или съобразно цитираната разпоредба елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са следните : противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат; вина.

Не се спори, а и се установява от приложеното за послужване по настоящото дело н. о. х. д. № 3108 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV н. с. за 2020 г., че последното е приключило с одобрено на 20.07.2020 г. споразумение между Районна прокуратура Пловдив и подсъдимия Д. К., с което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал.

1 Наказателен кодекс за това, че на **** г. в гр. ***** е нанесъл удар в областта на гръдния кош на Н. А. Ч., като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош /наранявания, проникващи в гръдната кухина/ и развил се на тази база травматичен пневмоторакс, който е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда според чл. 383, ал. 1 Наказателно-процесуален кодекс, а чл. 300 Граждански процесуален кодекс разпорежда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на което по силата на посочените норми и въз основа на одобреното от Районен съд – Пловдив споразумение по н. о. х. д. № 3108/20 г. настоящият състав приема за установено, че на ***** г. ответникът противоправно, нарушавайки общото правило да не се вреди другиму, виновно - умишлено, е причинил средна телесна повреда на Н.

А. Ч., изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош /наранявания, проникващи в гръдната кухина/ и развил се на тази база травматичен пневмоторакс, който е причинил разстройство на здравето на ищеца, временно опасно за живота му.

Ответникът, също така, не оспорва, че на ***** г. е причинил на ищеца и наранявания в горна лява глутеална област, в предна лява коремна стена, в областта на лява лопатка, в лумбалната област и в долната част на гърба, като според неоспореното заключение на вещото лице д-р М. Б. по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза от горните травматични увреждания ищецът е претърпял болки и страдания, с оглед на което и предвид гореизложеното налице са визираните в чл. 45, ал. 1 ЗЗД предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – противоправно деяние; вина; вреда; причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат.

Налице е спор относно размера на претендираното обезщетение с оглед на наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

2

Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне на размера на обезщетението /в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС/.

В настоящия случай възражението за съпричиняване на вредите от страна на ищеца е твърде общо формулирано доколкото в отговора на исковата молба не са посочени конкретни негови действия, с които той да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като наведените от ответника твърдения за нежеланието на ищеца да компенсира положен от К. труд по тяхна съвместна дейност, съответно провокативно поведение на Ч. и употреба на алкохол от последния сами по себе си не съставляват действия на увредения, допринесли за настъпване на вредоносния резултат, с оглед на което възражението като неоснователно следва да бъде отхвърлено.