Решение № 1318 от 16.10.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1784/2023
- Вид
- Решение № 1318
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 03.11.2023
- Състав
- ИСКРЕНА ИЛИЙЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.58, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за горите
- чл.26 · Закон за горите
- чл.86 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1318
Варна, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20237050701784 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на Х.Д.Ж., ЕГН: **********,***, чрез адв.Д.Г., против отказ на кмета на Община - А. по заявление вх. № М-1054/30.05.2023г. и заявление вх. № М.1055/30.05.2023г. за заверка на молби-декларации за извършване на обстоятелствена проверка за ПИ с ид. *** и 0*** по плана на к.к.Камчия, обективиран в писмо изх. № М1054/4/29.06.2023г.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалвания отказ по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че преценката дали са налице основания за придобиване по давност е в правомощията на нотариуса, в рамките на охранителното производство по снабдяване с констативен акт за собственост, и след като са събрани всички нужни за това документи от съответните инстанции.
Подобна преценка не е в правомощията на общинската администрация, още повече че не се сочи на какво основание имотите са частна държавна собственост.
Голословното твърдение за подадено възражение не съставлява основание за отказ за извършване на исканата административна услуга.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д.Г., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Твърди, че не е от компетентността на административния орган да решава въпроса дали заявителят следва да бъде признат за собственик или не. В случай че действително имотът е държавна собственост, това обстоятелство следва да се удостовери в молбата-декларация, и нотариусът, ако действително за имота има съставен акт за държавна собственост, ще прецени дали е налице основание да се признае молителя за собственик, или не. Иска се отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката за заверка на молбите-декларации. Претендират се разноски.
Ответната страна - кмета на Община-А., чрез гл.юрк.С. М., оспорва жалбата. Сочи, че в практиката на общинска администрация - А. е при подаване на искане за заверка на молба-декларация да се проверява собствеността на имота и да се уведомяват собствениците - ако има такива. В случая на основание чл.34, ал.3 АПК са уведомени всички заинтересовани страни за започналото административно производство, като от страна на Регионална дирекция по горите - Варна са постъпили възражения, че имотите попадат в горски фонд. Позовава се на разпоредбата на чл.26 от Закона за горите и твърди, че имоти в държавен или общински горски фонд не могат да се придобият по реда на обстоятелствената проверка. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На
30.05.2023г. с вх. № М-1054 и вх.№ М-1055, жалбоподателят Х.Д.Ж. ***-А. заявления за заверка на молби-декларации за обстоятелствена проверка, съответно за ПИ *** и ПИ ***, находящи се в с.Близнаци, общ.А..
С писмо изх.№ М-1054 (1)/15.06.2023г. кметът на Община-А. уведомил директора на Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ - Варна, че са постъпили заявления за снабдяване с нотариален акт по давностно владение за ПИ *** и ПИ *** - [тяхна] собственост от 2010г., и бил предоставен 14-дневен срок за представяне на писмени възражения.
С писмо изх.№ РД-12-02-1209-1/16.06.2023г., с копие до Община-А. (вх.№ М-1054(2)/19.06.2023г.), директорът на ОДЗ-Варна уведомил Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Варна, че в Община-А. са постъпили заявления за снабдяване с нотариален акт по давностно владение за ПИ *** и ПИ ***, като уведомлението за инициираното производство се изпраща по компетентност, т.к. след справка в електронния портал на АГКК се установило, че имотите представляват горска територия.
С писмо рег. № РДГ04-3341-23.06.2023г. (вх.№ М-1054(3)/23.06.2023г.), директорът на РДГ-Варна уведомил кмета на Община-А., че ПИ *** и ПИ *** са горска територия - частна държавна собственост, попадат в отдел 360, подотдел „щ“ и отдел 313, подотдел „20“ издънково насаждение за превръщане от дървесни видове - цер и благун, на възраст 90 години, със специални функции - курортна гора. По данни от КККР на землището на с.Близнаци, ПИ *** и ПИ *** са с трайно предназначение на територията „Горска“, държавна частна собственост. В Изпълнителна агенция по горите - София по заявление с рег.индекс 27-757 и 27-759 от 22.07.2005г. от Д.
Ж., като пълномощник на Х.Ж., е образувана преписка за закупуване на застроената и нормативно прилежаща площ към едноетажна масивна сграда и бунгала, изградени в горска територия - частна държавна собственост, ПИ *** и ПИ ***, по реда на § 123 ПЗР към ЗИД на Закона за горите. Към момента в РДГ - Варна няма регистриран административен акт, издаден по реда на Закона за горите за извършена покупко-продажба на посочените имоти. С писмо изх.№ РДГ04-3728/06.07.2022г. до СГКК - Варна, РДГ-Варна е възразила относно издаване на скици на цитираните имоти по искане на Х.Ж.. По арг. от чл.26 от ЗГ, според който не се придобиват по давност горски територии - държавна или общинска собственост, РДГ-Варна е възразила срещу придобиването на собственост по давностно владение върху горска територия, частна държавна собственост, считано за ПИ *** и ПИ ***, в землището на с.Близнаци.
С писмо изх.№ М-1054(4)/29.06.2023г. кметът на Община-А. уведомил заявителя Х.Ж., че по подадените от него заявления вх. № М-1054/30.05.2023г. и вх.№ М-1055/30.05.2023г. е постъпило възражение с вх. № М-1054(3)/23.06.2023г. (в писмото погрешно е изписана дата 23.05.2023г.) от директора на РДГ-Варна, според което ПИ *** и ПИ ***, находящи се в с.Близнаци, общ.А., обл.Варна, са горска територия, частна държавна собственост, и съгласно чл.26 ЗГ не може да ги придобие по давност, поради което подадените документи са „с незаконосъобразно съдържание и няма да бъдат обработени“. Указано е в 14-дневен срок от получаване на писмото да се оттеглят подадените заявления за заверка на молбите-декларации.
Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество, не са представени доказателства кметът на Община-А. да е изпълнил заявените услуги по заверка на молбите-декларации.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота.
Наред с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична общинска или държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността ЗС/, и въведения с разпоредбите на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на ЗДС и § 2 от ЗР на Закона за изменение на ЗС, мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и частна общинска собственост (към момента отменени с Решение на Конституционния съд № 3/24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г.), в нотариалното производство по чл.587, ал.2 ГПК от значение е и удостоверяването от страна на Общината, в чийто район се намира имотът, съответно от Държавата, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна.
От изложеното следва извод, че поисканите от жалбоподателя административни услуги – за извършване на проверка дали имотите са актувани като общинска собственост, и за заверка на молбите-декларации, приложени към заявленията, почива на законовите изисквания на чл.86 ЗС, респективно на чл.587, ал.2 ГПК, поради което заверката от кмета на общината на молбите-декларации и издаването на удостоверения за наличие или липса на акт за общинска/държавна собственост за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 ДР на Закона за администрацията.
Съгласно
§ 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
След като в рамките на административно производство, започнало по искане за извършване на административна услуга, административният орган не извършва услугата, е налице отказ. Доколкото с процесното писмо кметът на Община-А. е уведомил заявителя защо в рамките на административното производство за заверка на молби-декларации не извършва административните услуги, е постановен изричен отказ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, обективиран в писмо изх.№ М-1054(4)/29.06.2023г., който е годен за оспорване административен акт.
Жалбоподателят – като заявител на процесните административни услуги, безспорно има правен интерес от оспорване на отказа, доколкото изрично в заявленията е посочил, че проверката за съставен АОС/АДС, респ. заверката на молбите-декларации, са му необходими за извършване на обстоятелствената проверка и снабдяване с нотариален акт.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – лицето, инициирало производствата приключили с обжалвания отказ, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и срещу годен за обжалване административен акт – изричен отказ, обективиран в писмо с изх.№ М-1054(4)/29.06.2023г., поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Заверката на молба-декларация – че имотът не е общинска/държавна собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК, са индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК, респективно – на съдебен контрол за законосъобразност.
В конкретния случай се оспорва изричен отказ за заверка на молби-декларации и удостоверяване, че имотът е актуван или не като общинска собственост – административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл.587 ГПК.
При инициирано производство за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за общинска/държавна собственост или не. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота, в контекста на отправеното до него искане.
Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката на молбата-декларация, при положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаването/заверката на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като общинска/държавна собственост или съответно не е.
Разпечатката съдържа 40 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efe019d8-51ae-42e1-9097-3448402710e7