Решение № 451 от 24.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200608 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба, подадена от подсъдимия Г. В. Г., чрез упълномощения му защитник адвокат М. Б. от САК срещу решение № 92 от 04.03.2025 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД №19/2025 г. по описа на същия съд, с което е потвърдена осъдителна присъда на Софийски градски съд, постановена по НОХД № 2222 по описа на съда за 2024 г. В касационната жалба и представеното в срока по чл.351, ал.4 от НПК допълнение са заявени допуснати от апелативната инстанция съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на родовата подсъдност, липса на мотиви и основана върху предположения осъдителна присъда, както и допуснати със самото осъждане на подс.Г. нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно – за редуциране на наказанието или замяната му с по - лека санкция.

В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия Г. – адв. Д. поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея и в 1 допълнението съображения и с посочените в жалбата искания. Акцентира в ъ р х у допуснатата от инстанциите по фактите невярна оценка на доказателствените източници, вследствие на което възприетите релевантни за делото обстоятелства са били неправилно изведени. Поддържа и заявената в жалбата позиция за незаконност на съдебния състав по изложените в допълнението към жалбата съображения за подсъдност на делото на РС /община/, а не на СГС, който го е разгледал като първа инстанция. Счита също, че в аналитичната си дейност съдилищата са допуснали отклонение от процесуалните изисквания като са се доверили безкритично на показанията на осъжданото лице М., а в същото време не са обсъдили какъв е бил интересът му да се ангажира с твърдяната като възложена му от подсъдимия дейност и дали същата е била възмездна или не. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд София или алтернативно атакуваното решение да бъде изменено в частта относно наказанието.

В лична защита подс.Г. поддържа подадената касационна жалба като изцяло споделя изразеното от защитника му становище и изложените съображения, с които е подкрепено. В предоставеното право на последна дума моли касационната жалба да бъде уважена, а делото върнато на предходната инстанция.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице твърдените от касатора касационни основания и моли да бъде оставено в сила въззивното решение на АС София.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че в периода 27 - 28.10.2023 г., в /населено място/, при условията на продължавано престъпление, предоставил на М. И. М. сумата от общо 1800 лв., която да бъде дадена на 36 лица от община /община/ ( по 50 лв. на всяко от тях ), с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право при провеждане на избори за общински съветници и кметове на Република България на 29.10.2023 г., насрочени от Президента на Република България с Указ № 146 / 31.07.2023г., в полза на определен кандидат - в негова полза като кандидат за общински съветник от /коалиция/ на десницата /партия/, регистриран под № /номер/ с валидна регистрация съгласно Изборния кодекс, поради което и на основание чл. 167, ал.4 във вр. с ал.3, вр с чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на защитника на подсъдимия и с атакуваното пред ВКС въззивно решение е потвърден изцяло.

В касационната жалба са релевирани всички касационни основания, което налага да се уточни предварително, че доводите, с които е ангажиран 2 касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК ( допуснати съществени процесуални нарушения) подлежат на разглеждане с предимство. Това е така, понеже в случай, че процесуалната дейност по фактическото изясняване на делото и разкриване на обективната истина не отговаря на изискванията на НПК, както се твърди, в касационната жалба, то и единственият възможен изход от делото е отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане, при което би било безпредметно произнасянето по останалите основания нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Ето защо и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, които видно от допълнението към жалбата са и ситуирани в раздел 1, следва да бъдат разгледани първи.

Доводите в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са фокусирани върху твърденията на касатора, че делото е разгледано от незаконен състав и че въззивното решение не е мотивирано убедително, понеже вътрешното убеждение не е изградено по предвидените в НПК правила, като въззивният съд е допуснал фаворизиране на едни източници, за сметка на други и е ползвал житейската логика, която не съставлява доказателство и защото решението не съдържа отговори на всички отправени възражения.

ВКС не споделя така отправените възражения, като ги намира за неоснователни.

І.1. Твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение с абсолютен характер по см. на чл.348, ал.3, т.3 от НПК, а именно - незаконност на съдебните състави, разгледали делото не намира опора в закона. Развитите подробни съображения за застъпената от касатора теза, че делото е подсъдно на съответния районен съд ( РС Дупница), а не на СГС, понеже подсъдимият не притежавал дължимия имунитет, очертаващ го като лице, спрямо качеството на което да е приложима особената подсъдност по чл.35, ал.4 от НПК, са основани върху предложеният прочит на съдържанието на чл.160, ал.1 от Изборния кодекс и мотивите на Решение № 12 от 22.05.2001 г. по к. д.

№ 12/2001 г. на Конституционния съд, както и върху движението на досъдебното производство и по-конкретно изпращането му по подследственост на Софийска градска прокуратура, счетено като неправилно.

Според предложеното в касационната жалба тълкуване, в обхвата на предвидената в чл.35, ал.4 от НПК компетентност на Софийски градски съд, попадат само случаите на лица с "имунитет" в същинския смисъл на думата, обединяващ наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност, но не и случаите, какъвто е настоящия, при които регистрираните кандидати имат защита срещу наказателно преследване и задържане, тоест се ползват само с наказателна неприкосновеност.

Касационният състав напълно споделя развитите в допълнението към жалбата теоретични постулати, понеже няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че когато делото е разгледано от незаконен състав допуснатото процесуално нарушение е от категорията на абсолютните и 3 съставлява отменително основание по смисъла на чл.348, ал.1, т. 2 от НПК.

Случаят обаче не е такъв.

Съгласно нормата на чл.160, ал.1 от Изборния кодекс, която коректно е цитирана в допълнението към касационната жалба: „От деня на регистрацията до обявяване на резултатите от изборите регистрираните кандидати не може да бъдат задържани или привличани като обвиняеми, освен за извършено престъпление от общ характер и с разрешение на Централната избирателна комисия въз основа на мотивирано искане от главния прокурор“.

Процесуалният регламент на чл.35, ал.4 от НПК от своя страна недвусмислено очертава подсъдност на делата „ от други лица с имунитет“ на Софийски градски съд като първа инстанция. При това, нормата на чл.35, ал.4 от НПК не съдържа допълнително ограничение относно вида на имунитета – дали е имунитет в „същинския“ смисъл, който, според даденото от Конституционният съд тълкуване (Р № 10 /27.07.1992 г. по к.д. № 13/92 г. , Р № 2/18.02.1993 г. по к.д.№ 36/92 г., Р № 4/17.05.1995 г. по к.д. № 2/95 г. ) обединява наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност или се касае за имунитет със срочно действие, представляващ защита срещу наказателно преследване и задържане на регистрираните кандидати. В цитираното в касационната жалба Р № 12 от 22.05.2001 г. по к.д. №12/ 2001 г., което всъщност е образувано по искане на главния прокурор за обявяване противоконституционност на чл.53, ал.1 от ЗИНП(отм.), като разпоредбата е оспорена именно с довода, че „със закон не може да се въвежда имунитет“, Конституционният съд категорично приема, че законът не изключва осъществяването на наказателната отговорност на регистрираните кандидати, но им предоставя срочна наказателна неприкосновеност. Тази правна защита, с която кандидатите се ползват по силата на даденото от КС тълкуване, независимо от нейния ограничен и времеви характер по естеството си се приравнява на вид имунитет. И след като правното положение на подсъдимия като кандидат за общински съветник, го определя като лице с имунитет, то и съгласно чл.35, ал.4 от НПК делото, водено срещу него е подсъдно именно на СГС. Впрочем, ВКС вече е имал повод да отрази разбирането си относно обхвата на специалната подсъдност по чл.35, ал.4 от НПК в посочения по горе смисъл (вж. Опр. № 125 / 21.11.2016г. по ч.н.д.№ 1012/2016г., Опр.

93/14.09.2016 г. по ч.н.д. № 852/2016 г., Опр. № 80/14.06.2017 г. по ч.н.д. № 644/2017 г., трите на ІІ н.о., Опр.№ 18/15.02.2016 г. по ч.н.д. № 95/2016 г. на III н.о.)

Развитите върху хронологията и движението на разследването доводи за неподсъдност на делото на СГС са несъстоятелни. Прегледът на материалите по делото сочи, че досъдебното производство по преписка № 4511/2023 г. по описа на Районната прокуратура - Дупница е започнало на 1.11.2023 г. като бързо производство, за престъпление по чл.167, ал.4 от НК срещу Г. Г., на основание чл.212, ал.2 от НПК с първото действие – разпит на М. М.. На същата дата - 1.11.2023 г. е проведен и разпит на св.М. по реда на чл.223 от НПК пред съдия от РС Дупница. От изисканото Решение на ОИК № 76/ 4

25.09.2023 г., е изяснено, че Г. е бил регистриран в кандидатската листа за общински съветници на местната коалиция /коалиция/ на десницата /партия/) под номер /номер/ за провеждане на изборите за общински съветници и кметове, насрочени за 29.10.2023г. С оглед инкриминирания от обвинението период: 27.10 - 28.10.2023 г., към който Г. вече е бил регистриран като кандидат и на основание чл.195, ал.1 от НПК, изискващ досъдебното производство да се извърши в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото, разследването е било изпратено от РП Дупница на СГП и е било прието по компетентност.Тоест, само факта, че производството първоначално е било образувано от РП Дупница изобщо не е от естество да обслужи развитата в касационната жалба теза за отсъствието на основанията по чл.35, ал.4 от НПК.

Не съставлява довод в подкрепа на заявената позиция за подсъдност на делото пред РС Дупница и изтъкнатото в допълнението към касационната жалба обстоятелство за проведеният пред съдия от същия съд разпит на св.М. по реда на чл.223 от НПК. Подобно на движението на воденото разследване, така и фактът, че на 1.11.2023 г. свидетелят е бил разпитан пред съдия от РС Дупница, сам по себе си не обосновава извод, че делото е следвало да се развие и да приключи в РС Дупница. Самият разпит е проведен към момента, към който разследването все още е било на производство пред РП Дупница, а и само по себе си това процесуално следствено действие не е измежду факторите за определяне на подсъдността ( в случая изобщо не става въпрос за хипотезата на чл.195, ал.2 от НПК) и съответно е непротивопоставимо на критериите, по които се определя специалната подсъдност по чл.35, ал.4 от НПК.