Решение № 69 от 06.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500037 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от Н. С. С., чрез процесуалния й представител адв.Т.Г., против решение №69/21.10.2022г., постановено по т.д.№173/21г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1 / е отхвърлен предявеният от Н. С. С. против Гаранционен фонд иск в частта му за осъждане на ответника да й заплати сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, поради телесните повреди, претърпени от нея като резултат от ПТП от 08.09.2018г.; 2/ Н. С. С. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата от 200лв.- юрисконсултско възнаграждение, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд - П. И. С.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до пълния му претендиран размер от 100 000лв. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Гаранционен фонд в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.М.П. поддържа становище за нейната неоснователност и 1 моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му от ищцата части.

Третото лице помагач П. И. С. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А.Т. поддържа становище за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му от ищцата части.

Въззивна жалба, подадена от Гаранционен фонд чрез процесуалния му представител адв.М.П., против решение №69/21.10.2022г., постановено по т.д.

№173/21г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е осъден Гаранционен фонд да заплати на Н. С. С. сумата от 45 000лв., представляваща обезщетение за причинените й болки и страдания, поради телесните повреди, претърпени от нея като резултат от ПТП от 08.09.2018г., ведно с лихвата за забава върху уважената част от иска, от датата на уведомяване на Гаранционен фонд 07.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ е осъден Гаранционен фонд да заплати на адв. Т. К. Г. сумата от 1 880лв. на осн.чл.38, ал.2 от ЗА; 3/ е осъден Гаранционен фонд да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд държавна такса по уважените претенции в размер на 1 800 лв., като решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд - П. И. С.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде отхвърлен и в частта му за сумата от 45 000лв., а като следствие и претенцията за законна лихва. В условие на евентуалност се претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, както и да се отмени решението в частта му относно присъдената законна лихва, считано от датата на уведомяване на Гаранционен фонд - 07.05.2021г. и тази претенция отхвърлена.

Въззиваемата Н. С. С., редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Третото лице помагач П. И. С. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А.Т. поддържа становище за нейната основателност

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и допълнителната си искова молба ищцата Н. С. С. излага, че на 08.09.2018г., на път III-204, км.46.1+706/гр.Разград-гр.Попово/, е настъпило ПТП, при което П. И. С., управляващ товарен автомобил марка „Щаер“, модел „19С46“ с рег.№РР 8772 ВК, поради неспазване правилата за движение е ударил челно автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег.

№СС 4314 СВ, управляван от П.Й.Ш.. В резултат от сблъсъка между двете МПС пострадали 18 души, пътуващи във втория автомобил, една от които 2 ищцата, на която били причинени следните телесни увреждания - сътресение на мозъка, фрактура на 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 ребра в дясно, хемопневмоторакс в дясно, пневмоторакс в ляво, контузия на бял дроб, драскотина над ореола на дясна млечна жлеза, кръвонасядания в горната трета на външностраничната повърхност на лява мишница, върху капачката на дясно коляно и към вътрешностранично, в средна трета на лицевата повърхност на дясна подбедрица, кръвонасядания, охлузвания и драскотини по лява колянна област и горните две трети на лицевата повърхност на подбедрицата, охлузвания върху задната половина на гърба на ходилото на десния крак.

След ПТП била транспортирана до спешно отделение на МБАЛ-Разград, настанена за лечение в ОАИЛ, където на 08.09.2018г. й е направена операция: вкарване на интеркостален катетър за дренаж с оперативна диагноза: травматичен шок, пневмоторакс в ляво.На 09.09.2018г. й е направена втора операция: вкарване на интеркостален катетър за дренаж, с оперативна диагноза: хидроторакс в дясно. Престояла е в болничното заведение 14 дни.

След изписването си и в голяма част от периода на възстановяване не е могла да се обслужва самостоятелно, била подпомагана от семейството си за ежедневните си нужди. В резултат от причинените й телесни увреждания е търпяла и все още търпи освен физически болки и страдания и негативни психични такива, както и неудобства от битов характер. С присъда, постановена по НОХД №296/19г. по описа на РОС, П. И. С. е признат за виновен за осъщественото деяние.За управлявания от него т.а. не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвид което легитимиран да отговаря по претенцията й за заплащане на обезщетение за така причинените вреди е ответникът „Гаранционен фонд“. Предявила писмено претенцията си пред „Гаранционен фонд“, по която била образувана щета №21210091/07.05.2021г., но същият не определил и не изплатил обезщетение в рамките на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, както и към датата на подаване на исковата молба.

Предвид гореизложеното претендира ответникът „Гаранционен фонд“ да бъде осъден да й заплати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни емоционални изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2021г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Гаранционен фонд“, гр.София в депозираните писмен отговор и допълнителен писмен отговор в срока, съответно по чл.367 и чл.373 от ГПК, оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва твърдението в исковата молба, че е бил сезиран с претенция от Н.С. във връзка с процесното ПТП, по която е заведена щета №20-210091/07.05.2021г.

Излага, че по същата е уведомил ищцата, че е необходимо да представи доказателства, че действително е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, каквито тя не е представила. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Поддържа, че претендираният размер на обезщетението е изключително завишен, неотговарящ на съществуващите в страната 3 икономически условия, стандарта на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП. Оспорва претенцията за законна лихва от 07.05.2021г. Твърди, че т.к. не е деликвент или застраховател, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки обезщетение по силата на закона, би дължал законна лихва едва от изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице в случай, че не се произнесе, а не от датата на сезиране. В случая се е произнесъл в срок по претенцията, поради което лихва би се дължала от датата на подаване на исковата молба. Възразява за съпричиняване от ищцата, т.к. същата е пътувала без поставен обезопасителен колан.

По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач на негова страна П. И. С.. Привличане е поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, предвиждаща, че „Гаранционен фонд“ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП водач.

Третото лице помагач П. И. С. подържа становище за неоснователност на предявените искове по съображенията, изложени от ответника. Възразява за съпричиняване от ищцата, която се е съгласила да пътува в автобус, движещ се с превишена скорост, технически неизправен и без монтирани системи за обезопасяване.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

С влязла в сила на 07.06.2022г. в тази си част Присъда от 23.04.2021г., постановена по НОХД №296/19г. по описа на РОС, П. И. С. е признат за виновен в това, че на 08.09.2018г. по път Ш-204, км.4+706, в посока гр.Попово-гр.Разград, при управление на МПС със скорост 83,3 км/ч. - т.а.

„МАН“, модел „Щаер 19 С 46“, per. №РР 8772 ВК, с прикачено към него полуремарке модел „Флиегл Дхка 350“, рег.№ РР 2963 ЕХ, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, както и телесни повреди на повече от едно лице, едно от които Н. С. С. с причинена й средна телесна повреда, изразяваща се в: -хемопневмоторакс в лява гръдна половина, пневмоторакс в лява гръдна половина и контузия на белия дроб, обуславящи разстройство на здравето с временна опасност за живота; -счупване на I, II, III, IV, V, VI, VII ребра в дясно /дорзален гръден капак/, довели до трайно затруднение движението на снагата за срок повече от един месец, поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.“г“, вр. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр.чл.342, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и половина, както и на осн. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК 4 наказание лишаване от право да управлява ПМС за същия срок.

На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени във влязлата в сила част от присъдата по НОХД №296/19г. по описа на РОС.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че към 08.09.2018г. за т.а. „МАН“, модел „Щаер 19 С 46“, per. №РР 8772 ВК не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на ищцата като трето увредено лице, т.к. се претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на телесни увреждания при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост на иска, предвидена в чл.558, ал.5 от КЗ - предявена претенция пред Гаранционен фонд с вх.№24-01-231/07.05.2021г., по която е образувана щета №20-210091/07.05.2021г., по която не е спорно, че ответникът не е изплащал обезщетение.