Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 186 от 13.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 161/2024
Вид
Определение № 186
Подписан
13.08.2024
В сила
14.04.2025
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Велико Търново, 13.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно частно търговско дело № 20244001000161 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 112/06.06.2024 г. по т. д. № 29/2023 г. Габровският ОС е оставил без уважение молбата на ищцата И. Г. Д. за възстановяване на срока й за представяне в оригинал или официално заверен препис на писмени доказателства, а именно: договор за консултантска услуга от 07.07.2009 г., протокол от 15.08.2009 г. и РКО №52/01.09.2009г., както и за събиране на гласни доказателства по делото чрез изслушване на допуснат до разпит свидетел на страната.

Недоволна от постановеното определение е останала частната жалбоподателка И. Г. Д., ищца в първоинстанционното производство, която чрез служебния адвокат Г. Н. от ГАК го обжалва пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Жалбоподателката счита, че заболяването й и провежданото му лечение, за които е представила доказателства по делото обосновават необходимостта от възстановяване на пропуснатия от нея срок за събиране на допуснати от съда писмени и гласни доказателства. Счита, че в конкретната хипотеза първоинстанционния съд е следвало да насрочи открито съдебно заседание по делото, в което да се произнесе по искането й по реда на чл. 64 от ГПК, още повече, че с молбата за възстановяване на срока тя е направила доказателствено искане в изпълнение 1 на чл. 65 от ГПК за изискване на документите в оригинал, приложени по в.т.д.

№ 175/2022 г. по описа на ВтАС. Позовава се на цитирана практика на ВКС, в която според нея се приема, че е недопустимо определение на съд, постановено в закрито заседание, с което се произнася по молба за възстановяване на пропуснат срок. Моли се апелативния съд като съобрази доводите в жалбата и представените доказателства да постанови определение, с което да уважи частната жалба като отмени обжалваното определение и алтернативно да го обезсили и да върне делото на Габровския ОС за произнасяне в открито съдебно заседание по молбата на ищцата по реда на чл.

66 ал. 1 изр. 1 от ГПК.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК не са депозирани отговори на частната жалба от ответниците по същата „МИРА – ЕЛ в несъстоятелност“ ООД, гр.

Габрово и синдика на дружеството И. Т. Б..

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства и закона, приема следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и следва да бъде уважена, но не по изложените в същата доводи. Съдът съобрази обстоятелството, че жалбоподателката, ищца в първата инстанция е освободена от заплащане на държавни такси по делото и не дължи внасянето на такса по частната жалба.

Установява се от приложеното т.д. № 29/2023 г. по описа на Габровския ОС, че по същото е постановено решение № 13/02.05.2024 г., с което предявения от ищцата И. Г. Д. против „МИРА – ЕЛ в несъстоятелност“ ООД, гр. Габрово и синдика на дружеството И. Т. Б. иск с правно основание чл. 694 от ТЗ е отхвърлен като неоснователен.

След постановяване на решението по делото на 09.05.2024 г. ищцата е подала молба за възстановяване на срока й за събиране на допуснати доказателства, които същата не е могла да представи по делото по независещи от нея причини, като се е позовала на разпоредбата на чл. 64 от ГПК.

С обжалваното определение, постановено в закрито заседание на 06.06.2024 г. за да остави без уважение молбата на ищцата по реда на чл. 64 от ГПК, Габровският ОС е приел, че същата не е подкрепена с доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства за пълномощника на 2 ищцата, че ищцата е имала възможност да поиска продължаване на срока за събиране на доказателствата, както и поради неизпълнение на изискванията на чл. 65 от ГПК.

Производството по чл. 64 и сл. от ГПК е процесуален способ за защита на страната от настъпилите за нея неблагоприятни последици от пропускане на установен в закона или определен от съда срок, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Този способ за защита е приложим, когато срокът е започнал да тече и страната, която иска възстановяването му по реда на чл. 64 ГПК е пропуснала да извърши дължимото процесуално действие до неговото изтичане.

Въззивният съд приема, че с оглед предмета на молбата на ищцата, с която е поискано от първоинстанционния съд събиране на доказателства, които страната е пропуснала да представи по делото поради влошаване на здравословното й състояние и проведеното лечение молбата й намира правното си основание в разпоредбата на чл. 148 изр. 2 от ГПК, а не обосновава възможност за същата по реда на чл. 64 и сл. от ГПК да поиска възстановяване на срока за събиране на тези доказателствата. Пропускането на срок за представяне на доказателства не обосновава провеждане на производство по реда на чл. 64 и сл. от ГПК, тъй като в ГПК е налице изрична разпоредба уреждаща хипотезата на пропуск да бъдат събрани по делото относими към спора доказателства по независещи от страните причини, а именно разпоредбата на чл. 148 изр. 2 от ГПК. В ГПК липсва разпоредба, респ. предвидена правна възможност за страните в едно гражданско производство да обжалват отделно от решението по делото определенията на съда, постановени в хода на делото, с които се произнася по исканията им за събиране на доказателства по делото, вкл. по искания по чл. 148 ал. 2 от ГПК за събиране доказателства, които страната по уважителни причини е пропуснала да представи по делото или да поиска събирането им. В още по голяма степен този извод важи след постановяване на решението по делото.

След се е произнесъл по основателността на иска и е сложил край на разглеждането на делото пред тази инстанция съдът няма как да продължи да събира доказателства в същото производство независимо дали страната е имала възможност да ги представи или не, тъй като съдът не може сам да отмени решението си дори страната да докаже, че е имала уважителна 3 причина за бездействието си при събиране на доказателствата. Ето защо след постановяване на решение от първоинстанционния съд страните по делото нямат както правна възможност, така и правен интерес да сезират съда с искане по реда на чл. 148 изр. 2 от ГПК, а следва да насочат исканията си в тази насока към въззивния съд с въззивната жалба, ако страната е недоволна от изхода на делото, респ. с отговора на въззивната жалба, ако страната е доволна от изхода на делото, но спорът е пренесен във въззивната инстанция по жалба на насрещната страна. С разпоредбата на чл. 266 ал. 1 от ГПК е предвидено ограничение за страните в първоинстанционното производството да поискат от въззивния съд събиране на доказателства, които не са нови и страната е имала възможност да ги представи в първоинстанционното производство, поради което по аргумент от противното, в случай, че страната не е имала възможност да представи тези съществуващи доказателствата в първоинстанционното производство по независещи от нея причини тя има правна възможност да поиска събирането им във въззивното производство, като докаже, че причината да пропусне срока за представяването им в първоинстанционното производство не се дължи на нейно виновно поведение.

Преди постановяването на всеки съдебен акт съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и след това да се произнесе по неговата основателност. Правният резултат, който ищцата в първоинстанционното производство е целяла е можел да бъде постигнат от същата с молбата по реда на чл. 148 изр. 2 от ГПК, неправилно квалифицирана като молба по реда на чл. 64 от ГПК, депозирана преди постановяване на първоинстанционното решение, но с факта на постановяването му същата се явява процесуално недопустима поради липса на правен интерес и е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. Допълнителен аргумент в тази насока е упражненото вече от ищцата към датата на постановяване на определението право с депозираната въззивна жалба вх. № 2340/05.06.2024 г., намираща се в кориците на делото да поднови същите доказателствени искания, позовавайки се както на допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения, така и на уважителни причини, поради което не е успяла да организира защитата си в първоистанционното производство.

С оглед на тези правни изводи въззивният съд намира, че към датата на 4 подаване на молбата – 09.05.2024 г. за частната жалбоподателка, ищца в първата инстанция е била преклудирана възможността да прави искания за събиране на доказателства пред първоинстанционният съд поради постановяване на решение по делото, поради което като се е произнесъл по основателността на недопустимата молба на ищцата по чл. 148 изр. 2 от ГПК, възприемайки я неправилно като молба по реда на чл. 64 и сл. от ГПК, първоинстанционният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, молбата на ищцата бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено по същата.

Определението на въззивния съд като преграждащо подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 112/06.06.2024 г. по т. д. № 29/2023 г. на Габровския ОС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата вх. № 1914/09.05.2024 г. на И.

Г. Д. - П., ЕГН ********** от гр. ****, депозирана чрез назначения й служебен адвокат Г. Н. от ГАК за възстановяване на срока за представяне и събиране на доказателства по т. д. № 29/2023 г. на Габровския ОС и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по тази молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в 1 – седмичен срок от съобщаването му на страните, като на частната жалбоподателка същото се връчи чрез служебния й адвокат на посочения в частната жалба адрес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5