Определение № 1765 от 21.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1765 гр. София, 21.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002100422 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 7350/13.12.2022 г. (с дата на пощенското клеймо – 10.12.2022 г.), подадена от С. Д. К., чрез адвокат Б. Р., срещу решение № 206 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 20221400500222/2022 г. на Окръжен съд - Враца, с което е отменено изцяло решение № 260488 от 29.12.2021 г. по гр. д. № 2706/2020г. на Районен съд - Враца и вместо него въззивният съд е отхвърлил предявения от С. Д. К. срещу С. Г. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда - апартамент № 21 с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 67.90 кв.м, заедно с мазе № 11 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на основание придобивна давност в периода от 28.07.2009 г. до 28.07.2019 г., и за осъждане на С. Г. С. да предаде владението на гореописания имот на С. Д. К..

Въззивният съд е съобразил, че с исковата си молба С. Д. К. твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на визирания по-горе недвижим имот. Поддържа, че имотът първоначално бил закупен по реда на чл. 117 ЗТСУ от Д. Й. М. по време на брака му с Б. С. М.. Предвид факта, че единствената дъщеря на Д. Й. М. и Б. С. М. - Т. Д. Г., починала на 05.02.1991 г., със саморъчни завещания всеки от съпрузите завещал на другия „цялото си движимо и недвижимо имущество, включително паричните влогове, инвентар и багаж”, които оставили за пазене и съхранение в Нотариална служба - Враца в запечатан плик. Д. М. починал на 10.07.1998 г., а Б. М. – на 28.07.2009 г., като след смъртта на съпруга си тя декларирала в Дирекция „Местни данъци и такси“ - Враца процесния апартамент и 1 заплащала данъците за него. Същата се легитимирала като собственик на 1/2 ид. ч. като свое лично имущество и по наследяване на другата 1/2 ид. ч. По молба на ищеца и представено от него и майка му Г. С. Г. (сестра на Б. М.), пълномощно в полза на адвокат Б. Р. от САК, на 19.08.2009 г. последният подал молба от заинтересованите наследници и били отворени саморъчните завещания на Д. Й. и Б. С., съхранявани под № 47/1991 г., нот. д. № 1315/1991 г. и № 48/1991 г., нот. д. № 1316/1991 г. На 10.09.2012 г. Г. Г. подала декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 14003036/10.09.2012 г. в Община Враца, Дирекция „ФИАМПОС“, отдел „Местни приходи“, и получила удостоверение за данъчна оценка № ДО 0005208/12.09.2012 г., с което приела наследството от сестра си Б. М.. На 18.11.2014 г. Г. Г. починала, като ищецът е неин единствен наследник. С. К. твърди, че с приходна квитанция № 5603047637/24.06.2020 г. той платил всички данъци на имота и партидата на имота 3109191870003 се води на негово име. Поддържа, че от смъртта на леля си Б. М., която лично догледал и погребал по обичайния ред, той приел наследството първо чрез майка си Г. С., а след нейната смърт през 2014 г. и лично, декларирал имотите, включително и процесния апартамент, на свое име и владее същия непрекъснато от 2009 г. Твърди, че упражнявал непрекъснато и несмущавано владение върху апартамента от 28.07.2009 г. и на основание чл. 78 ЗС е изтекла както кратката, така и 10-годишната придобивна давност до 28.07.2019 г., поради което е придобил процесния имот и на основание придобивна давност, прибавена към наследството. Позовава се на кратката давност от 5 години, тъй като счита, че е добросъвестен и владее имота на основание наследство, годно да го направи собственик, а при условията на евентуалност – на 10-годишната давност, като присъединява владението си към владението на праводателката си Г. Г., владяла имота от 28.07.2009 г. до смъртта си. В края на 2019 г. разбрал, че ответниците Н. М. С. и С. Г. С. са сменили ключалката на процесния апартамент и така са установили по скрит и таен начин владение върху него без да имат правно основание, в което той лично се убедил в началото на м. март 2020 г., когато посетил жилището. С допълнителна искова молба вх. № 268749/07.06.2021 г. ищецът е уточнил, че претендира предаване владението на целия апартамент, като основава правото си на собственост „изцяло и на 100 %” на „единствено основание придобивна давност” - кратка (5-годишна), тъй като завладял имота на основание наследство, което го прави добросъвестен владелец, и евентуално 10-годишна давност, в случай, че не са налице условията за приложение на кратката придобивна давност. С молбата-уточнение отново заявява, че е присъединил владението на своята наследодателка Г. Г., която владяла процесния имот от 28.07.2009 г. до 19.11.2014 г.

С отговора на исковата молба ответниците по нея Н. М. С. и С. Г. С. са оспорили иска.

Излагат съображения, че след смъртта на Д. М. неговата преживяла съпруга Б. М. наследила имота заедно с призованите към наследяване братя и сестри на Д. М. - С. Й. С. и И. Й. М., като тя била владелец на собствените си идеални части от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици и сънаследници; в полза на Б. М. не настъпило прехвърлителното действие на извършеното в нейна полза завещателно разпореждане от Д.

М., защото същата, като облагодетелствано лице, не заявила воля да приеме завещателното разпореждане нито изрично, нито чрез мълчаливи действия. Считат, че декларирането на 2 имота от Б. М. или нейната сестра Г. Г. и/или нейния син С. К. не съставлява действие по приемане на завещанието или действие на противопоставяне на владението на останалите съсобственици и сънаследници в притежаваните от тях идеални части. Оспорват действителността на завещанието на Д. М., поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Твърдят, че Г. Г. е била само държател на притежаваните от останалите съсобственици идеални части от имота и никога не е манифестирала промяна на държането във владение, нито е отблъсквала владението на останалите съсобственици на процесния имот.

Поддържат, че имотът не е обитаван от никого, нито е отдаван за ползване на трети лица, които да го държат от името или за сметка на Г. Г., като същото важи за сина й С. К..

Твърдят, че с четири поредни договора по чл. 212 ЗЗД за покупка на наследство от 01.04.2021 г., 09.04.2021 г., 12.04.2021 г. С. С. придобил идеалните части на роднините по съребрена линия на Д. М. и Б. С. М. и така станал съсобственик на имота с ищеца С. К..

В хода на първоинстанционното производство е починала ответницата Н. М. С.. Съдът е конституирал наследницата на С. - Б. Г. С., като страна по делото; ищецът е направил отказ от иска спрямо Н. С. и Б. Г. С., като по отношение на тях производството по делото е прекратено с влязло в сила определение.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, от 10.11.1992 г., Д. Й. М. придобил по време на брака си с Б. С. М. процесния недвижим имот. Двамата имали дете - Т. Д. Г., починала на 05.02.1991 г., без наследници. Със саморъчни завещания от 01.09.1991 г. всеки от съпрузите завещал на другия „цялото си движимо и недвижимо имущество, включително паричните влогове, инвентар и багаж”. Завещанията били оставени за пазене и съхранение в Нотариална служба - Враца в запечатани пликове под № 47/1991 г., нот. д. № 1315/1991 г. и № 48/1991 г., нот. д. № 1316/1991 г. Д. Й. М. починал на 09.07.1998 г. в [населено място], като оставил следните наследници по закон: съпруга Б. С. М., сестра С. Й. С. и брат И. Й. М.. Последният починал на 25.03.2010 г. и оставил наследници по закон дъщеря си В. И. И. и сина си С. И. Й., починал на 19.03.2011 г., с наследници по закон: съпруга Ц. Й. Й., син П. С. И. и дъщери М. С. И. и И. С. И., починала на 10.06.2001 г.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. № 3128/27.2006 г. на Община Враца процесният апартамент е деклариран към Дирекция „Местни данъци и такси“ - Враца от Б.

С. М., като същата заплащала данъците на имота. Б. С. М. починала на 28.07.2009 г. в [населено място], като нейни наследници по закон са: сестра Г. С. Г., както и Т. Т. П. и Г. Т.

Т. - деца на починалата преди нея на 29.10.1987 г. сестра И. С. Т. (чл. 10, ал. 2 ЗН). На 19.08.2009 г. при съдия по вписванията при Районен съд - Враца се явил адвокат Б. Р. и поискал да се обявят саморъчните завещания на Б. С. М. и Д. Й. М.. Завещанията били отворени и прочетени, след което - приподписани от молителя и от съдията по вписванията.

За обявяване на завещанията били съставени протоколи в присъствието на молителя, които след като били прочетени и одобрени, също били подписани от молителя и от съдията по вписванията. За отварянето на саморъчното завещание на Д. Й. М. и за неговото съдържание, Служба по вписванията - Враца издала на адвокат Б. Р., в качеството му на пълномощник на С. Д. К., който пък бил пълномощник на Г. С. Г., удостоверение изх. № 3

509/10.09.2012 г. На същата дата - 10.09.2012 г., Г. С. Г. подала декларация по чл. 14 ЗМДТ за придобиване на имот с вх. № 14003036/10.09.2012 г. пред Община Враца, Дирекция „ФИАМПОС“, отдел „Местни приходи“, след което било издадено удостоверение за данъчна оценка № ДО 0005208/12.09.2012 г. на процесния апартамент в [населено място], съгласно което същата декларирала апартамента като собствен, както и че по партидата има непогасени данъчни задължения - данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Г. С. Г. починала на 18.11.2014 г. и неин единствен наследник е С. Д. К.. Съгласно приходна квитанция № 5603047637/24.06.2020 г. С. К. платил задълженията за имота - данък недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви по партида 3109191870003 за периода от 2016 г. до 2020 г. Съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. № 5603004360/19.10.2020 г. на Община Враца, Дирекция „МДТ“ С. Д. К. декларирал процесния апартамент в [населено място] като собствен и по партидата на имота няма непогасени данъчни задължения.

Въззивният съд е възпроизвел показанията на разпитаните по делото трима свидетели - Г. Н.

М., Б. А. М. и В. П. А., относно упражняването на фактическа власт върху спорния апартамент, които е кредитирал като преки, обективни, логични и непротиворечиви.

Посочил е, че след образуване на делото и след получаване на препис от исковата молба от С. Г. С., последният закупил, съответно, от С. Й. С. - нейните дялове от наследството на Й.

М. И. и на Д. Й. М., от Г. Т. Т. и от Т. Т. П. - техните дялове от наследството на Д. Й. М. и Б.

С. М., и от В. И. И. - нейните дялове от наследството на Й. М. М., на Д. Й. М. и на И. Й. М..

Съдът е съобразил, че по жалба на С. К. в РП - Враца била образувана пр. преписка № 1985/2020 г. по описа на прокуратурата, № 369000-16100/2020 г. по описа на ОД МВР – Враца, копие от която е приложено по делото. Приел е, че приложените по преписката сведения, дадени от лица, които не са страни по настоящото дело, представляват недопустими доказателствени средства в производството пред него.

Окръжен съд – Враца е кредитирал заключението от назначената по делото съдебнопочеркова експертиза и въз основа на него е направил извод, че саморъчното завещание от 01.09.1991 г., оставено за съхранение под № 48/1991 г., нот. д. № 1316/1991 г. в Службата по вписванията - Враца, е написано и подписано от Д. Й. М..

За да направи извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е изложил следните правни доводи:

За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС, ищецът следва да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание.