Решение № 462 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Варна, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500527 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 30113/08.12.2023 г. на Прокуратурата на РБългария против Решение № 3333/18.10.2023 г. по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 425/12.02.2024 г., постановено п о гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на Д. Д. С., както следва: сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 НК и поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна , на основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и сума в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по НОХД № 4539/2020г. по описа на ВРС, както и сумата от 42.23 лева, представляваща мораторна лихва върху заплатеното адвокатско възнаграждение, начислено за периода от 09.05.2022 г. до 14.11.2022 г., на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз 1 основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че не са налице конкретни и безспорни доказателства за това, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото спрямо него наказателно производство.

Оспорва се размерът на присъденото обезщетение. Релевира се, че по НОХД № 4539/2020 г. по описа на ВРС не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Претендира се решението в обжалваните му части да бъде отменено, а предявените искове изцяло отхвърлени, а в условията на евентуалност присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено.

Въззиваемият Д. Д. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на подадената жалба, с който отправя искане първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като въззиваемата страна претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебе н акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидн о. Исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД са допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Д. Д. С. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати, както следва: сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 НК и поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна и сумата в размер на 1600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения по НОХД № 4539/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД № 110/2022 г. по описа на ВОС, сумата от 89 лева, представляваща 2 мораторна лихва върху заплатеното адвокатско възнаграждение по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, начислена за периода от 06.10.2021 г. до 14.11.2022 г. и сумата от 45 лева, представляваща мораторна лихва върху заплатен ото адвокатско възнаграждение п о ВНОХД № 110/2022 г. по описа на ВОС, начислена за периода от 21.04.2022 г. до 14.11.2022 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България депозира писмен отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и претендира тяхното отхвърляне.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОД ОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на МВР, следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай твърдението на ищеца е за претърпени неимуществени и имуществени вреди в следствие на това, че срещу него е повдигнато, поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, завършило с оправдателна присъда.

Съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно – повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и влязла в сила на 09.05.2022 г. присъда по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, н.о., с което Д. Д. С. е признат за невиновен в извършване на горното престъпление.

Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо, обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги когато лицето е оправдано.

3

Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобство, чувства се унизено, а също така е притеснен и несигурен; накърняват се моралните и нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. В настоящия случай от събраните доказателства не се установи въззиваемият да е претърпял вреди с по-голям интензитет от обичайните.

Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Размерът на търсеното от увредено т о лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и страдания и от настъпилите негативни последици.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът отчита продължителността на негативното засягане на правата на личността, което за Маринов е 1 година, 9 месеца и 5 дена, считано от повдигането на обвинение спрямо него – 03.08.2020 г. д о 09.05.2022 г., като съдебната фаза, ангажираща по-висока степен на притеснения и неудобства е с продължителност - от 05.11.2020 г., когато е внесен обвинителния акт и е образувано НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, което не е наложило голям брой явявания пред съда – общо 6 за двете инстанции, като едно от съдебните заседания проведени пред ВРС /на 21.06.2021 г./ е отложено поради неявяване на С..

Съобразява се тежестта на престъплението, по което е бил обвинен въззиваемият, а именно за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а именно закана за убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, което ангажира сериозна наказателна отговорност – "лишаване от свобода до шест години", както и наложената мярка за неотклонение, по отношение на него, а именно са „подписка“.

Със събраните гласни доказателства се доказа претърпяването на неимуществени вреди от ищеца. Свидетелите Ат. и Д. установяват настъпили неблагоприятни последици в емоционалното състояние на ищеца в следствие на образуваното спрямо него наказателно производство, което е преминало и двете фази – досъдебна и съдебна, а именно: отрицателна промяна в характера, изразяваща се в нервност, затваряне в себе си, преживяно чувство на притеснение в отношенията със близки и колеги. Свидетелите свързват същите с воденото срещу ищеца наказателно производство за закана за убийство. В тази насока съдът обаче не може да цени без ограничения тези показания, доколкото самите свидетели безпротиворечиво въвеждат, че С. е страна и по други съдебни производства, провокирани от влошените му отношения със семейството на починалия му брат – снаха му М.Д. и 4 племенника му Д.Д.. Изводът на съда е, че негативните проявления у ищеца не са само и единствено резултат на процесното обвинение. Необосновано би било да се изключи въобще въздействието върху психиката на ищеца и на други фактори – имотните спорове между С. и Д. довели до иницииране от страна на ищеца през 2018 г. на производство по чл. 5 от ЗЛС за поставяне под запрещение на майка му П.Н. С.а /листи 49 – 51 от НЧХД № 2217/2018 г. по описа на ВРС, н.о./, ангажиране в периода 2018 г. – 2019 г. на Агенция за социално подпомагане във връзка с лишаването от достъп на ищеца до майка му /лист 21 от НЧХД № 2217/2018 г. по описа на ВРС, н.о./, водено производство по ЗЗДН от снаха му срещу него, приключило със задължаването на С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Д. /листи 67 – 72 от НЧХД № 2217/2018 г. по описа на ВРС, н.о./; инициирано от С. гражданско производство срещу М.Д. по искове, както следва: иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на нотариално заверено пълномощно, с което майката на ищеца упълномощава снаха й да продаде, дари включително сама на себе си ид.ч. от девет имота, находящи се в гр. Бяла, обл. Варна, иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване недействителността на 1/2 ид.ч. от договор за дарение, обективиран в нот. акт № 60/18.05.2018 г., с който П.Н. С.а дарява на М.Д. ид.ч. от три земеделски имота и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване недействителността на 1/2 ид.ч. от договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 61/18.05.2018 г., с който П.Н. С.а продава на М.Д. ид.ч. от девет земеделски имота /листи 225 – 230 от НЧХД № 2217/2018 г. по описа на ВРС, н.о./, както и воденото спрямо С. НЧХД № 2217/2018 г. по описа на ВРС, н.о по частна тъжба на племенника му Д.Д..