Решение № 15986 от 22.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15986 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110111487 по описа за 2024 година

Предявени са от К. Л. П. и М. И. П. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължат при условията на разделност /К. П. ¼ част, а М. П. ¾ част/ от следните суми:

4969,12 лева, главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.

05.2009г. до м.04.2011г., както и сумата от 515,99 лева, мораторна лихва върху главницата и 381,63 лева, сторени съдебни разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 06.10.2014г. по ч.гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20158410410470 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 с район на действие СГС, поради погасяването им по давност.

Ищците М. И. П. и К. Л. П. твърдят, че срещу тях е образувано и се води изп. дело № 20158410410470 по описа на ЧСИ Неделчо Митев. Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.10.2014г. по ч.гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав, по силата на който К. П. бил осъден да заплати на ответника ¼ част, а М. П. ¾ части от следните суми: 4969,12 лева- главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2009г.- 04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 06.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 515,99 лева- мораторна лихва върху главницата и 381,63 лева- сторени съдебни разноски. Поддържат, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист са погасени по давност. Сочат, че след образуване на изпълнителното дело били извършвани действия единствено за проучване на имущественото състояние на длъжника. На 16.05.2016г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата. Това действие било последното валидно извършено, годно да прекъсне давност, действие спрямо ищцата. За периода от 1

16.05.2016г. до 16.05.2018г. не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. Поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Считат, че от 16.05.2016г., когато е било предприето последното действие по принудително изпълнение, е започнала да тече нова давност, която била тригодишна и на 16.05.2019г. вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност и след тази дата вземането, установено по гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав, не можело да бъде предмет на принудително изпълнение.

С уточнителна молба от 25.03.2024г. ищците са посочили, че не предявяват самостоятелен иск за законна лихва от 06.02.2012г. до изплащане на вземането. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 110470/2015г. по описа на Неделчо Митев. Молбата за образуване на изп. производство била подадена на 22.10.2015г. В молбата се съдържало възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. На 03.11.2015г. бил наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжниците, открити в „Банка ДСК“ АД. На 19.11.2015г. бил наложен запор на вземания на К. П. по банкови сметки, открити в „Обединена Българска Банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД. Едновременно с изпратените покани за доброволно изпълнение бил насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се на адреса на длъжниците. Поканата за доброволно изпълнение, адресирана до К. П., била връчена на 01.11.2016г. С молба от 29.08.2019г. дружеството било инициирало предприемане на конкретни изпълнителни действия, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи. На 30.09.2019г. и на 16.03.2021г. били изготвени последващи призовки за принудително изпълнение. На 07.10.2021г. била депозирана молба за имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки. На 11.09.2023г. съобразно направеното проучване имущественото състояние на длъжниците, били наложени запори на вземания на длъжника в „Банка ДСК“ АД, а на М. П.- в „Уникредит Булбанк“ АД. Актуална молба за способ била депозирана и на 04.10.2023г. Изложени са подробни съображения за приложимата давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По допустимостта на предявените искове съдът намира следното.

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ – плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр. Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в 2 изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за тяхното връщане като принудително събрани без основание. В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщеното изпълнително дело се установява, че към датата на образуване на настоящото производство не са налице погасени вземания по издадения изпълнителен лист.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетия препис от изпълнително дело се установява, че срещу К. Л. П. и М. И. П. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав за сумите, посочени в исковата молба, както и че въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20158410410470 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищците е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

При това положение и с оглед наведеното от ищците възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

От изисканото ч.гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав се установява, че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. П. и М. П., както и че на 08.02.2012г. по делото е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците за следните суми: 5072,20 лева за доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 06.02.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 515,99 лева за период от 01.07.2009г. до 30.11.2011г. и 419,56 лева, разноски по делото, а именно: 111,82 лева, държавна такса и 307,74 лева, възнаграждение за юрисконсулт. Срещу така издадената заповед са подадени възражения по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 29.03.2012г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК. По подадените установителни искове по чл. 422 ГПК е било образувано гр. дело № 21182/2012г. по описа на СРС, 39-ти състав. С Решение № I-39-256 от 26.05.2014г., постановено по гр. дело № 21182/2012г. по описа на СРС, 39-ти състав е признато за 3 установено, че К. Л. П. и М. И. П. дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4969,12 лева- цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 15, находящ се в гр. София, район Оборище, ул. Г.С. Раковски 38, вх. 1 за периода от м.05.2009г.- 30.04.2011г., ведно със законната лихва считано от 06.02.2012г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата от 515,99 лева- мораторна лихва за забава плащането на главницата за периода от 01.07.2009г. до 30.11.2011г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 4969,12 лева за същия период. С решението са присъдени разноски на „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 1274,59 лева. Видно от печата, положен върху решението, същото е влязло в сила на 20.06.2014г.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение- Решение № I-39256 от 26.05.2014г., постановено по гр. дело № 21182/2012г. по описа на СРС, 39-ти състав.

Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по 4 изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело № 20158410410470 по описа на ЧСИ Неделчо Митев се установява, че същото е образувано по молба от 22.10.2015г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу К. Л. П. и М. И. П.. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението.