Решение № 192 от 23.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Враца, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Х. при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500284 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 3835/14.05.2026г., подадена от И. Л. С., ЕГН **********, чрез законен представител Л. Т. С., ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат И. Х., вписан в САК, против решение № 864 от 29.12.2025г. по гр.д. № 3865/2024г. на Районен съд – Враца в неговата цялост, с което е признато за установено в отношенията между Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК *** и И. Л. С., чрез законния й представител Л. Т. С., че И. Л. С., чрез законния й представител Л. Т. С., дължи на Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК ***, сумата 25 000,00 лева, съгласно Анекс към Споразумение № 264/26.03.2021 год., подписан на 29.07.2022 год., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1887 от 02.10.2024 год. по ч. гр. дело № 2701/2024 год. по описа на Районен съд – Враца и е осъдена И. Л. С. да заплати на Застрахователна компания "Лев Инс" АД сумата 1 175,00 лева разноски в първоинстанционното производство и сумата 550,00 лева разноски в производството по ч. гр. дело № 2701/2024 год. по описа на Районен съд - Враца.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. На първо място поддържа, че решението е постановено при неправилни фактически изводи и е необосновано 1 първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано съществуването и валидността на Анекс от 29.07.2022 г., въз основа на който е уважен искът; този извод е направен при непълно и едностранчиво обсъждане на събраните по делото доказателствата. Посочва, че кредитираното заключение на назначената и оспорена съдебно-графологична експертиза е формално и без критична преценка, каквато изисква принципът на свободната оценка на доказателствата по чл. 235 ГПК. Изтъква, че оспореното експертно заключение е извършено при ограничен и изключително недостатъчен сравнителен материал, което обективно поставя под съмнение възможността за формиране на обективен, още по-малко на категоричен извод относно авторството на подписа на ръкописния текст; че в заключението липсва задълбочен анализ на условията, при които е положен оспореният подпис фактори като темпо на изпълнение, положение на ръката, психично и физично състояние, както и външни влияния, които са съществени при графологичното изследване, както и че първоинстанционният съд не е обсъдил релевантните възражения на ответната страна относно начина на съставяне на документа и възможността за имитация или техническо възпроизвеждане на подписа. В резултат на горното съдът е възприел експертното заключение без необходимата проверка за неговата пълнота, логическа обоснованост и съответствие с останалите доказателства по делото, което е довело до неправилен фактически извод относно автентичността на процесния документ. В тази връзка съответно жалбоподателката счита извода, че подписът безспорно принадлежи на законния представител, е направен при непълна експертна проверка и без да се съобразят съмненията за автентичност. На следващо място жалбоподателката твърди, че при оценката на експертизата е допуснато съществено процесуално нарушение - съдът не е обсъдил по същество направените от ответната страна възражения относно използваната методология на изследване, включително приложените сравнителни критерии и аналитичния подход на вещото лице. Липсата на съдебен контрол върху тези аспекти е довела до безкритично възприемане на експертното заключение като достатъчно и категорично доказателство. Съдът не е обсъдил дали използваната сравнителна база позволява формиране на сигурен извод относно авторството на подписа, което компрометира доказателствената стойност на заключението, както и е игнорирал възраженията относно възможността за техническа репродукция или умишлена имитация на подписа. На трето място жалбоподателката изтъква, че съдът неправилно е приложил материалния закон - при недоказана автентичност на подписа и на ръкописния текст, положени на оспорения анекс, първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на валидно облигационно задължение. На следващо място жалбоподателката счита, че отказът на първоинстанционния съд да допусне повторна съдебнографологична експертиза представлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото му на доказване и принципа на равенство на страните в процеса, който е основополагащ. На последно място жалбоподателката 2 посочва, че е налице непълнота в доказателствената съвкупност първоинстанционният съд не е обсъдил всички релевантни факти и възражения, включително обстоятелствата около подписването на документа и липсата на реално съгласие, което е довело до едностранчива фактическа картина. Моли съда, да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд – Враца и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и й присъди направените по делото разноски на две инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, чрез пълномощник юрисконсулт С. Л., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че назначената съдебнографологична експертиза е изготвена от компетентно вещо лице, при използване на наличния сравнителен материал, и съдържа ясни и категорични изводи относно авторството на подписа; същевременно по делото не е ангажирано насрещно доказване, което да опровергае направените експертни изводи. Посочва, че при оспорване истинността на документа по реда на чл.

193 ГПК е провел успешно доказване, чрез допуснатата и приета съдебнографологична експертиза, като ответната страна не е ангажирала насрещни доказателства, годни да оборят направените изводи. Счита за неоснователни твърденията за допуснато процесуално нарушение при оценката на експертизата - първоинстанционният съд е обсъдил заключението в съвкупност с останалите доказателства по делото и е достигнал до обоснован извод за неговата достоверност; липсват основания да се приеме, че заключението е непълно, неясно или противоречиво. В заключение счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало от Анекса от 29.07.2022 г., както и че въззивницата не е изпълнила задължението си за връщане на получената сума. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна, и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Враца, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски за въззивната инстанция.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият 3 съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Въз основа на подадено на 22.08.2024г. от Застрахователна компания "Лев Инс" АД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 2701/2024 г. по описа на съда, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1887 от 02.10.2024г., по силата на която длъжникът И. Л. С., чрез законния й представител Л. Т. С., е осъден да заплати на заявителя сумата 25000.00 лева, представляваща главница съгласно Анекс от 29.07.2022 год. към

Споразумение № 264/26.03.2021 год., подписан между страните, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата по делото И. Л. С., чрез законния й представител Л. Т. С., която в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подала възражение по чл.414 ГПК срещу същата с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което по указания на съда в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение против длъжницата по делото.

С предявения иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл.365 и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ищецът Застрахователна компания "Лев Инс" АД е поискал от съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата И. Л. С., чрез законния й представител Л. Т. С., му дължи сумата 25 000,00 лева - главница по Анекс от 29.07.2022 год. към Споразумение № 264/26.03.2021 год., подписано между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди разноски.

В исковата молба, с която е предявен този иск, ищецът Застрахователна компания "Лев Инс" АД твърди, че на 11.02.2021 год. около 01:00 часа, в гр.

София, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДКН № СО **** АМ, управляван от И. Д. К., се движил по бул. "Ботевградско шосе" като в района на мостово съоръжение над река Искър напуснал платното за движение и паднал в коритото на реката. Поддържа, че при описаното ПТП е починал К.

4

К. П., ЕГН **********, вследствие на което били причинени неимуществени вреди на ответницата И. Л. С.. Излага твърдение, че към датата на застрахователното събитие отговорността на водача на лекия автомобил била покрита по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в Застрахователна компания "Лев Инс" АД. Посочва, че във връзка с доброволна претенция от 17.02.2021 год. за изплащане на неимуществени вреди, предявена от И. Л. С., била образувана щета № 00001000-61-217094, по която било постигнато споразумение № 264/26.03.2021 год. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер 50 000,00 лева, по което на И. Л. С. била изплатена сумата 25 000,00 лева по посочена в споразумението банкова сметка. Изтъква, че на 29.07.2022 год. между страните по споразумението било постигнато съгласие, обективирано в Анекс към същото, съгласно което споразумението се прекратява по взаимно съгласие, а вече изплатеното на И. Л. С. застрахователно обезщетение в размер на 25 000,00 лева подлежи на възстановяване на застрахователя в седемдневен срок, по посочена банкова сметка. Поддържа, че към момента на депозиране на заявлението в съда посочената сума не била възстановена.

Излага, че по предявен от И. Л. С. срещу Застрахователна компания "Лев Инс" АД иск за присъждане на застрахователно обезщетение с Решение № 692/10.06.2024 год. по възз. гр. дело № 244/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд е осъден да заплати на ответницата сумата 130 000,00 лева застрахователно обезщетение; че след снабдяване с изпълнителен лист от страна на ответницата било образувано изп. дело № 20248380402705 при ЧСИ М. Б., по което е направил възражение за приспадане на взаимните задължения, което не е уважено и цялата сума по изпълнителното дело е събрана по принудителен ред.