Решение № 1637 от 11.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1637 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330116218 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ от И. П. Д., с ЕГН:

**********, с адрес: с. Б., общ. „К“, чрез адв. В. С. С. със съдебен адрес – гр. П., ул. Х. К. № * против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от **** *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, настъпили в резултат на Досъдебно производство за причинена му средна телесна повреда, като същото не било приключено в разумен срок. Претендира се законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че по реда на чл. 212 НПК било образувано Досъдебно производство № ***/***г. по описа на **** **към ОД на МВР – П., пр.пр. № ****/2015г. за причинена на ищеца средна телесна повреда на ****г., като същия бил посочил извършителя. Твърди се, че по делото се работело хаотично и формално или изобщо не се е работело, като към днешна дата същото било спряно. Ищеца счита, че е нарушено правото на гледане на делото в разумен срок. Твърди, че това забавяне причинило на ищеца неимуществени вреди: обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт, като тези вреди той оценя на сумата от 10000 лева. С оглед гореизложеното моли за осъждане на ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2015г. до окончателното изплащане. С молба с вх. №93986 от 22.11.2022г. ищецът твърди, че делото е висящо и поради това не е проведена процедура по ЗСВ, а 1 лихвата е претендирана предвид диспозитивното начало в гражданския процес. Сочи също, че разследването се води повече от 6 години, с което се нарушавал разумния срок, тъй като представил медицинско свидетелство и следвало само да се разпитат ищецът и извършителя на деянието, като твърди че трябвало отдавна същото да е приключило с обвинителен акт или с постановление за прекратяване, което същия да обжалва.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратураПловдив, е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Счита, че не е налице прекомерна продължителност н а досъдебно производство №****/2015г. по описа на **** при ОД на МВР – П., довела до нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Твърди, че посоченото ДП било образувано на ****г. след провеждане в кратки срокове на активни действия по разследването, като разпити на свидетели, назначаване и изготвяне на съдебна медицинска експертиза, изискване и прилагане на документи от значение за разследването, като същото било спряно с постановление на Районна прокуратура – Пловдив на 15.06.2016г. на основание чл. 244, ал.1 , т. 3 НПК, а именно поради невъзможността да бъде установено местонахождението и да бъде разпитан единствен св. очевидец – Г. Л., от с. Б., обл. П..

Посоченият прокурорски акт бил обжалван от пострадалия И. Д., като същия с Определение №53/10.02.2016. на Районен Съд – Пловдив бил потвърден, като съдът изцяло се солидаризирал с преценката на представителя на държавното обвинение за необходимостта от провеждане на разпит на Л., с оглед общодържавно издирване. Сочи се, че г-жа Л. била обявена за ОДИ за установяване на адрес, като същата била разпитана в качеството на св., а наблюдаващия прокурор преценил, че е налице необходимост от провеждане на очна ставка между пострадалия и И. А., който бил посочен от пострадали за извършител на деянието, като били дадени указания на водещия разследването в тази насока. Посочва се, че тъй като А. не бил открит на адреса и наказателното производство отново било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди, се че след установяване на местонахождението на А., в края на 2020г. наказателното производство било възобновено, като били проведени активни действия по разследването – очна ставка и разпити на свидетели, като горното било извършено в разумен срок, а именно до месец Април 2021г. С постановление на Районна прокуратура – Пловдив от *******г. наказателното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2, поради неразкриване на автора на престъплението, като прокурорския акт бил обжалван от пострадалия пред Районен Съд – Пловдив и потвърден от същия с Определение №498/30.08.2021г. по описа на същия. Сочи се, че с оглед гореизложеното продължителността на наказателното производство била в разумни граници, тъй като същата била изцяло обусловена от усилията на прокуратурата за разкриване на обективната истина по случая. В случай, че съдът не възприеме изложените от ответника съображения за недоказаност и неоснователност на исковата претенция, алтернативно оспорва същата по размер. Твърди че сумата от 10 000 лева е силно завишена и не съответства на принципа на справедливостта заложен в чл. 52 ЗЗД, както и на установената съдебна практика. Възразява срещу ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България за продължителността на наказателното производство, при включване на периодите на време, 2 в които същото е било спряно и по специално поради факта, че оперативно – издирвателните мероприятия не са довели до установяване на местонахождението на издирвания свидетел или на извършителя на престъпното деяния. Сочи, че Прокуратурата на Република България няма правомощие да провежда издирване на лица, като същото е от компетентността на органите на МВР, а от друга само вредите, които били пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението или неразкриване на извършителите на престъплението държавата била длъжна да обезщети. Посочените обстоятелства следвало да се съобразят при определяне на справедливо обезщетение с оглед недопускане същото да бъде източник на неоснователно обогатяване. С оглед на неоснователността на основната претенция, счита за неоснователна и тази за законна лихва. Алтернативно възразява законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди да бъде начислявана от 30.06. 2015г., като същата се дължала за период не по-дълъг от три години преди датата на завеждане на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приложеното копие на досъдебно производство № ***/****. по описа на *** при ОДМВР-П. и пр.пр. № ****/2015г. по описа на РП-П. се установява, че същото е образувано с Постановление на РП-П. на *****г. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. След провеждане на редица процесуално-следствени действия, сред които разпити на св., назначаване и изготвяне на съдебн о медицинска експертиза и събиране на писмени доказателства производството е спряно на основание чл.

244, ал. 1, т. 3 от НПК с Постановление на Районна прокуратура – П. от 15.06.2016г., а именно поради невъзможността да бъде установено местонахождението и да бъде разпитан единствен св. очевидец – Г. Л., от с. Б., обл. П.. Така постановения прокурорски акт е обжалван от ищеца-пострадал в наказателното производство – И. Д.. С Определение № 53/10.02.2016. на Районен Съд – П. постановлението за спиране е потвърдено, като съдът е изложил мотиви за законосъобразност на изводите на държавното обвинение за необходимост от провеждане на разпит на Л. и общодържавното й издирване. В резултат на проведеното общодържавно издирване местонахождението на св. Л. е установено и същата е разпитана в качеството й на свидетел.

С цел разкриване на обективната истина наблюдаващия прокурор е извършил преценка за необходимост от провеждане на очна ставка между пострадалия и И. А., който бил посочен от ищеца за извършител на деянието, като са дадени указания на водещия разследването в тази насока. Поради обективния факт, че А. не е бил открит на адреса, наказателното производство отново е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК. След установяване на местонахождението на А., в края на 2020г. наказателното производство е възобновено, като отново са проведени активни действия по разследването – очна ставка и разпити на свидетели. С постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 28.06.2021г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2, поради неразкриване на автора на престъплението, Така постановения прокурорския акт е бил предмет на съдебен 3 контрол, иницииран въз основа на жалба от страна на пострадалия – ищец в настоящото производство. С Определение № 498/30.08.2021г. на Пловдивския районен съд Постановлението на РП-Пловдив за спиране на наказателното производство е потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ предвижда отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 параграф 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съгласно цитираният текст от КЗПЧОС всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

В конкретния случай провеждането на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета А от ЗСВ не е предпоставка за предявяване на иска съгласно чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като производството от чиято продължителност ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди не е приключило. По тези съображения претенцията на ищеца се явява процесуално допустима, а той- активно легитимиран субект да търси съответната защита на правата си.

Преценката относно времетраенето на едно разследване и съобразяването му с изискването за разумен срок е свързана с точното определяне на периода на продължителност на производството, каквото е първото изискване на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ.

В настоящия случай производството е образувано на 02.09.205г. и към настоящия момент е спряно. Доколкото искът е насочен спрямо Прокуратурата на Р.България, от значение е единствено продължителността на досъдебното разследване, а при определяне на неговата обща продължителност не следва да се включва времето, през което същото е било спряно, както и през което се е намирало в съда въз основа на подадени от ищеца жалби срещу Постановленията за спирането му. Следва в случая да се отчете, че спирането е обусловено от обективния факт, че оперативно-издирвателните меропрития не са довели до установяване на местонахождението на единствен свидетел- очевидец на деянието, а в последствие и на предполагаемия извършител. От една страна не е в компетентност на Прокуратурата на Р.България да провежда издирване на лица, което е правомощие и съответно задължение на органите на МВР и следователно не може да се вмени във вина на ответната страна. От друга страна в процесния случай не са налице неразумно бавни действия или бездействие от страна на ответната Прокуратура, а продължителността на наказателното производство е обусловена именно от положените усилия от страна на държавното обвинение за разкриване на обективната истина по случая, което е и основополагащ принцип в наказателния процес, а спазването му изисква и провеждане на пълно и всестранно разследване.

Дори да се приеме, че е налице забавяне при провеждане на действията по разследване, то въпреки указаната му доказателствена тежест ищецът не ангажира каквито и да е доказателства за твърдението си, че е претърпял неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт. За разлика от хипотезите на незаконно обвинение, тук вредите не се предполагат, доколкото ищецът има качеството на пострадал.