Определение № 1234 от 22.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1234 гр. София, 22.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Частно касационно търговско дело № 20248003902032 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Прокуратура на Република България чрез Окръжна прокуратура Силистра срещу определение № 405 от 03.07.2024г. по в.т.д.№ 41/2024г. на АС Варна, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на Прокуратурата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез намаляване на адвокатското възнаграждение за осъществената защита на насрещната страна читалище „Никола Йонков Вапцаров - 1895“, град Дулово.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания акт. Оспорва се законосъобразността на извода, че присъденото на основание чл.78,ал.3 ГПК в размера на договореното адвокатско възнаграждение за първата и за въззивната инстанция не е прекомерно.

Според частния жалбоподател не са взети предвид обстоятелствата, относими за преценката по чл.78,ал.5 ГПК. Твърдението е, че адвокатското възнаграждение за първата и за въззивната инстанция е в почти еднакъв размер без да е взета предвид действително извършената от адвоката работа, която пред втората инстанция се състои в участие в едно съдебно заседание.

Според обжалващата страна не е извършена и преценката дали е доказано реалното заплащане на адвокатския хонорар. Искането е за отмяна на определението и постановяване намаляване на размера на възнаграждението, 1 дължимо за осъществената процесуална защита на читалището.

В писмен отговор читалище „Никола Йонков Вапцаров - 1895“, град Дулово оспорва основателността на подадената частна жалба и поддържа искане атакуваното определение да бъде потвърдено.

С определение № 421 от 10.02.2025г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 95 от 27.03.2024г. на Апелативен съд Варна по в.т.д.

№ 41/2024г., с което е обезсилено като постановено по недопустим иск решението по т.д.№ 75/2022г. на ОС Силистра и е прекратено производството по предявения от Прокуратура на Република България чрез Окръжна прокуратура Силистра иск с правно основание чл.15,ал.7 Закона за народните читалища за отмяна на решенията на извънредното общо събрание на читалище „Никола Йонков Вапцаров - 1895“ със седалище в град Дулово, проведено на 14.06.2022г., поради което са налице предпоставките за разглеждане на настоящата частна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Сезиран с молба по чл.248 ГПК, подадена от ищеца с искане за намаляване на адвокатско възнаграждение за защитата на ответника, съставът на апелативния съд е посочил, че с решението са присъдени сумите от 1 500лв. за първоинстанционното производство и 1 250 лв. за въззивното, които съответстват на минималните размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.04.2004г. Обсъдено е, че по силата на задължителното за националните юрисдикции решение по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от посочените в наредбата минимални размери на възнаграждението на адвоката, но е в правомощието си, при направено възражение по чл.78,ал.5 ГПК, да подложи на преценка какъв е неговият справедлив размер. Изложени са мотивите, че правната и фактическа сложност на делото следва да бъде определена при отчитане на неговия предмет, въведените възражения, дали спорът е специфичен, дали по него има трайна практика по поставените за разрешаване въпроси. Преценено е, че конкретният спор е нетипичен, по него не е установена трайна съдебна практика, в първоинстанционното производство е извършена двойна размяна на книжа, проведени са пет съдебни заседания, в две от които са разпитвани свидетели. Тези съображения са дали основание на състава да формира извод, че при осъщественото и пред двете съдебни инстанции процесуално представителство по спора, който се 2 отличава както с правна, така и с фактическа сложност, е положена висока степен на грижа при осигуряване на защитата, поради което договорените и заплатени в минимален размер адвокатски възнаграждения за двете инстанции, не са прекомерни.

Настоящият състав счита частната жалба за неоснователна.

Правилна е преценката в обжалваното определение, че присъденото за защитата в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение от 1 500лв. с ДДС е съответно на положения адвокатски труд. Депозираният пред ОС Силистра отговор на исковата молба е обстоятелствен, с него са ангажирани доказателства, подаден е и отговор на допълнителната искова молба. По делото са приобщени значителен по обем писмени доказателства, изслушвани са свидетелски показания, в пледоарията на пълномощника на ответника в хода на устните състезания е анализиран подробно доказателствения материал, събран по делото.

В резултат на подадената от читалището жалба и при възприемане основателността на изложените в нея аргументи, във въззивната инстанция е постигнат обратен правен резултат - обезсилване на първоинстанционното решение, с което искът срещу читалището е бил уважен и прекратяване на производството по предявения от прокуратурата иск. В този смисъл осъществената пред втората инстанция защита е довела до удовлетворяващ изцяло ответника изход на спора. По тези съображения не е уместна съпоставката на размера на възнаграждението, договорен за всяка от инстанциите, на която жалбоподателят се позовава. Следва да бъде споделена преценката, че за положения от адвоката труд пред апелативния съд, възнаграждението от 1 250лв. е съразмерно и адекватно.

Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение за двете инстанции е надлежно доказано - с банков документ, удостоверяващ плащане по издадените фактури, т.е. в съответствие с указанията по т.1 от ТР № 6 от 06.01.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

При дължимата, съгласно ТР №6/2017г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на В К С служебна проверка на всички правно релевантни факти, настоящият състав констатира правилността на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.

3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 405 от 03.07.2024г. по в.т.д.№ 41/2024г. на АС Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4