Акт от 23.11.2016, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 3559

Гр. Пловдив, 23.11.2016 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично заседание на първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Кирил Петров при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2449 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх.

№ 10251/26.02.2016 г., подадена от Г.Т.П., ЕГН: ********** и П.Д.П., с ЕГН:

**********, чрез адв. Б.З., със съд. адрес:***, оф. 5 срещу „Европласт” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Войводиново, общ.

Марица, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски” № 1, сто. двор, представлявано от у. Р. Е..

Предявени са обективно съединени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 300 000 лева (триста хиляди лева), обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на Т. Г. П., с ЕГН: ********** – син на ищците, което лице е починало на **/**/**** г. вследствие на трудова злополука, настъпила на **/**/**** г. в цеха на ответника в с. Войводиново, по 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева) за всеки ищец. Претендира се законната лихва върху тези суми от датата на злополуката – **/**/**** г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото.

Твърди се Т. Г. П., с ЕГН: ********** да е бил син на ищците, като същият да е работил по трудово правоотношение с ответника, на длъжност „*** в цеха на ответника в с. Войводиново. Твърди се на **/**/**** г.

Т. Г. П. да е претърпял злополука при и по повод изпълнение на служебните си задължения, като около 04:37 часа при почистване на налепи от разтопена пластмаса на бластавтомат двете части на пресформата внезапно се затворили и притиснали главата му, в резултат на което пострадалият получил тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с човешкия живот, вследствие на което починал на място. Твърди се смъртта му да е настъпила вследствие на злополуката, която била призната за трудова по надлежния ред, като в резултат на настъпването й ищците претърпели вреди – неимуществени такива в размер на претърпените болки и страдания от загубата на своя син, които оценят на 300 000 лева, по 150 000 лева за всеки ищец. Ето защо молят исковете да се уважат, претендира се законна лихва от датата на злополуката – **/**/**** г. до окончателното плащане на дължимите суми.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва, че трудовата злополука е реализирана поради груба небрежност от страна на пострадалия и неспазване на изискванията за безопасност. Посочва, че като се е качил на машината пострадалият е задействал датчик, който е предизвикал затварянето й и нанасянето на уврежданията, като това е може да бъде избегнато с нейното изключване. Твърди, че на ищците е заплатено обезщетение по застраховка трудова злополука и платените суми следва да бъдат приспаднати. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че между „Европласт“ ООД и починалият Т. Г.

П. е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок от дата 16.06.2009 г., по силата на което Т.П. е заемал длъжността първоначално *** а след дата 24.01.2015 г. – ***

Не се оспорва, а и от представеното разпореждане № *** представляващо официален документ, издаден на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП Пловдив, се установява, че на **/**/**** г. Т. ** П. е претърпял трудова злополука, която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че на работното място Т.П. е претърпял тежка открита черепно-мозъчна травма, несъвместима с човешкия живот. Това се установява и от съобщението за смърт № **/**/**/**** г., издадено от УМБАЛ „Св. Г.“***.

Представени са и препис-извлечение от акт за смърт на Т. Г. П. и удостоверение за наследници на същия, от което е видно, че наследниците по закон на същия са неговата майка П.Д.П. и неговият баща Г.Т.П..

Приети по делото са и книга за начален инструктаж на работодателя по отношение на Т.П., книга за периодичен и извънреден инструктаж, както и инструкция за безопасна работа с екструдерни инсталации за пластмасови изделия.

В настоящото производство е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че изключването на захранването на машината при навлизане в работната й зона от оператор е абсолютно необходимо условие за безопасна работа. Затова производителят на машината е проектирал и поставил автоматично устройство, което да извади готовия детайл от опасната за човека зона, и е монтирал на огражденията блокиращи релета, които при отварянето им да изключат захранването. Посочено е, че действията на оператора на машината Т. ** П. не са били в съответствие с изискванията за безопастност на труда при работа с бластавтомат марка „SER MAKINA“.

В заключението е прието, че съобразно нормативните изисквания с процесния бластавтомат въобще не е трябвало да се работи.

От показанията на свидетеля В.Д.Т, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, се установява, че до смъртта си Т.П. е живеел в едно домакинство с родителите си, като същите били в много добри отношения.

Свидетелят разказва, че дори Т.П. отказал да работи в Германия, за да е близо до родителите си, които се грижели и за болната му сестра. Родителите му тежко понесли смъртта му и до момента продължавали да не я приемат, баща му постоянно плачел. Избягвали да се говори пред тях за смъртта му. Трагедията за родителите му била ужасна, баща му боледувал.

Свидетелят А.П.П. дава показания за станалото в деня на трудовата злополука. Същият е бил очевидец и помощник при работата с бластавтомата.

Докато той отишъл да хвърли в мелачката бракувана стока и се върнал, около 30 секунди, заварил машината затворена и Т. вътре в нея. Натиснал машината да се отвори и отишъл да викне охраната. Свидетелят посочва, че машината не е била обезопасена, тъй като същата била вързана от двата края със свински опашки.

Това било направено, за да има по-бърз производствен процес.

Свидетелят Т.Н.К., чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, тъй като същият е служител на ответника в производството, посочва, че познава Т.П. от работа. Твърди, че същият имал проблеми с хазарта и дори началникът му му бил дал пари на заем. Излага, че тези проблеми на Т. довели до неприятности с баща му.

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 200 КТ:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

Видно от законовата разпоредба фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при смърт на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и починалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила смъртта му, 3) неимуществена вреда, претърпяна от легитимирано лице, попадащо в кръга на лицата, които могат да претендират неимуществени вреди от смърт на техни близки, съобразно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. и 4) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.

Видно от представеното удостоверение за наследници, Г.Т.П. и П.Д.П. са баща и майка на починалото лице и попадат в кръга на легитимираните лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, съобразно ППВС № 4/1961 г., ППВС

№ 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.

Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между „Европласт“ ООД и починалия Т. Г. П. е съществувало трудово правоотношение, както и, че по време на трудовото правоотношение /на 18.03.2015 г./ Т. Г. П. е претърпял трудова злополука. При работа с бластавтомат и изпълнявайки трудовите си правоотношения с „Европласт“ ООД, Т.

Г. П. е свалил от машината излязло от пресформата некачествено пластмасово изделие, качил се на стъпалото пред машината и се е навел в работното пространство под пресформата, вероятно за да отстрани пластмасови остатъци и налепи по машината. При това положение Т. Г. П. е въвел тялото си в опасната работна зона на пресформата, вероятно за да отстрани остатъци и налепи от разтопената пластмаса. В този момент двете части на пресформата се затворили, затварянето на същите притиснало главата на Т.П. и причинило мигновена смърт на пострадалото лице.

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане № ТЗ-77#8/14.04.2015 г. при НОИ, ТП Пловдив по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.

Налице са безспорно и причинени неимуществени вреди на родителите на починалото лице. По време на настъпване на трудовата злополука починалият Т.П. е бил на ** год. Установи се от свидетелските показания на В.Д.Т, че Т.П. и неговите родители са живеели в едно домакинство и са били в много добри отношения. Понастоящем и двамата ищци търпят болки и страдания, които нямат паричен еквивалент. От показанията на свидетелката Тодорова се установи, че бащата на Т. постоянно плачел и боледувал. Двамата ищци избягвали разговори за смъртта на сина си.

Неминуемо следва и причинно-следствена връзка между претърпените болки и страдания на ищците и настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на сина им.

Относно размера на неимуществените вреди:

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.

Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.